Център на вселената с куп традиции струващи милиони евро.
Бели лампички, окъпани в пот и кръв на шепа нещастници, искащи да са щастливи.
Нека засвири Виенската филхармония с диригент… Ото фон Бисмарк, защото имам рожден ден!
Мразя рождения си ден.
Не обичам точни дати.
Не обичам нещо да ми казва – днес ще празнуваш, а утре е ежедневие.
Сякаш някакъв гаден вселенски закон ти заповядва.
Не обичам уговорки.
Веселието, радостта, щастието, тъгата, скръбта – всичко това е импулс.
Който е решил да го контролира е бил човек без емоции.
Така са се създали традициите.
За добро или лошо.
Разбирам хората, които празнуват годишнини.
Годишнината е постижение.
50 години брак – браво на вас, железни нерви, как не се изтрепахте!
100 години кино – еволюция на човешкото въображение, аз съм възхитен, носталгичен и ръкопляскащ!
2 години от създаването на всепопиващата гъба – с трепет и блясък в очите поздравявам учените, работили над това!
Имен ден… ъъъъъъъЪк!
Какво по дяволите, празнуваш – че не си кръстен Кока-Кола?
Кока-Кола празнува!
Приятно ми е Димитър – още един куп индивиди са ухилени като тикви, защото се казват така.
Присъедини се към сектата на хората, които няма какво да си празнуват, та честват съвпадения.
И то често срещани!
Аз, ти, ти, ти и ти – минахме по обяд на зелено пред Министерство на земеделието, мамка му, какво ще кажеш да го сложим в календара си?!?
Не! Имам рожден ден, още една стъпка към отвъдното – ела да го полеем!
Еее, кръвното скача, патката пада, кръстЪТ ме стяга, но какво пък – нека викнем още хора да го разберат… И нека да ми се радват за това!
Умирам, да го еба – какво по дяволите ви прави толкова щастливи?
Толкова ли ви е дразнил шибаниЯТ ми живот, че си казвате – още малко му остава на нещастното копеле!
Ама със съчувствие!
Но нека да погледнем от положителната страна.
Може да се радвате за мен.
Не, наистина.
Искрено!
Това е добре за него – изкара още една година!
Какво съм аз – шибан инвалид?!?
Да изглеждам като човек с порок на сърцето?
Едва ходещ, толкова лабилен – изкара още една година?!?
Бедното копеле, изглеждаше толкова блед!
Блед, но жив!
Все още!
Лека нощ!