Разкази от маршрутката XXVIII – Едно спокойно и меко пътуване

Това е, за пореден път се убеждавам че маршрутката е страхотно място, гений е тоз, който я е измислил, не само като средство за придвижване, но и като място за релакс, социализация, сексуалицация и т.н. Днес принципно си беше едно чудесно утро, събудих се в чудесно настроение, вярно че в първия момент изпитах лек пристъп на паника, в кутията ми за кафе нямаше достатъчно кафе, но се оказа че си имам един неразпечатан пакет. Та доволно зареден с нужната ми доза кофеин, минал през банята, сложил доволно количество парфюм върху себе си, с бодра крачка си се отправих към маршрутката. Там почаках малко, събра се не много народ пътуващ с това превозно средство. То дойде, аз верен на себе си отворих вратата и отстъпих давайки път на дамите да се качат първи, въпреки това любимото ми място бе оставено на мен. Прекрасните създания ми дариха празна единичната седалка, която се намира до прозореца. Още по-доволен се настаних на нея, отворих прозореца и се задълбочих във вестника си. Успях да прочета няколко статии, през това време средството за превоз на пътници започна да се запълва, общо взето си беше съвсем спокойно пътуване. В един момент усетих, че нещо ме побутна по главата, не беше силно – бих го нарекъл по-скоро приятно. Вдигнах очи от вестника и забелязах, че маршрутката се бе запълнила доволно, следващото нещо, което забелязах, то всъщност бяха две неща, точно до мен беше застанало едно девойче със забележителни данни откъмто гръдна обиколка. Беше облечена с онзи тип блузки, които сами викаха „Погледни насам“. Не успях да устоя и се загледах натам Установих, че лекото побутване е дошло именно от тези две прекрасни неподвластни на гравитацията ъъъъъъъъ очи. По едно време реших, че все пак не отива на един културен младеж като мен да се зазяпва по този начин и с огромно съжаление се върнах към вестника си. Правех се, че чета, но така беше само до следващия завой, при него отново се оказах притиснат. Вдигнах поглед от вестника си и отново се оказах очи в очи с блузката на девойчето. През цялото това време се качваха още пътници, това доведе до леко понаместване на пътуващите прави, което от своя страна доведе до траен контакт между мен и дамата със забележителните очи. Не, не съм такъв човек, аз даже се опитах да се поотместя малко, но нямаше накъде и накрая се примирих със ситуацията. Пък и явно и на момичето не й пречеше, може би ме бе харесала. Вярно, че това спираше моето информиране относно събитията случващи се по света и у нас, но аз нямах нищо против. Пък и за да отместя ъъъъъъ… нещата пречещи ми да чета, щеше да се наложи да ги преместя с ръце, а от собствен опит знам, че това едва ли щеше да се стори романтично на дамата. Затова се примирих с лекото неудобство и продължих да си пътувам по този начин. Беше едно приятно, спокойно пътуване. Беше си, така да се каже, едно приятно и меко пътуване.