Loading...
Йабадабаду!
Отдавна не бях писал по таз поредица. За кифлите де, не за Флинстоун. Което е жалко, защото обичам кифли. Не че мразя Флинстоун… невърмайнд! Сега – знам, че нищо не може да се сравни с една мазна баница рано сутрин, но все пак кифлите са… по-пухкави.
Еманципацията еба майката на любовта! Всъщност от измислянето на тока започнаха проблемите, но да не се спираме на това. Да, еманципацията еба майката на любовта. Знам, че твърдението е невъзпитано, но е също толкова вярно. Тази нощ присъствах на интересна сцена. На път за вкъщи минах покрай двама младежи. Единият лежеше на тревата, а другият го риташе. Този на земята беше доста окаян, другият доста шумен. Но определено и двамата бяха поели – алкохол, метанол, валидол, анабол, перхидрол и парацетамол. Сега, знам какво си мислите, но всъщност се утешаваха. Тихият си беше тих, но другият ритайки го крещеше – “Абе обичам те бе копеле! Няма заради няква курва да си така! Ставай майка ти дееба!”. Не знам кой ми е по-симпатичен от тях, в мен има и от двамата. Но моята роля е друга – във тия филми аз играя лошият.
Жените идват с нужди. Най-честата нужда е да обвинят теб за скапания си живот, но какво толкова – нали си участвал! Присъстваш! Значи си виновен. И ти всъщност си, защото не друг, а ти самият си се наврял там – в скапания им живот. Сега, че го отнасяш по друг параграф, не е ли само незначителна подробност? Иронично е, но ужасно скучна жена ме е обвинявала, че съм скучен.
Едно буре ме щипеше по корема и се подхилкваше като вдебилена, сякаш е открила, че шоколада с който се тъпче подмладява. А една дори ми обясняваше колко е хубаво да сме свободни – нека имаме отворена връзка (оупън рилейшъншип!), когато попитах дали да я препоръчвам на приятели, тя взе, че се обиди. И отново съм простак! – както казва едни приятел, пътуващ в маршрутки. Това като казах приятел де. Не, че не бих му я препоръчал… невърмайнд! Последната, след като се изливаше със сълзи в СМС-и, докато не я спрях на десетия, накрая на отношенията ни ми каза да не драматизирам. А на моето прекъсване на тази сюрреалистична връзка тя отвърна с пореден СМС – “не зная какво да правя”, последваха още пет, в които ми обясняваше да се държа и да не се предавам! Е, аз не съм воювал, че да се предавам, но:
– Хенде Хох – Гитлер Капут! Май дарлинг. Щом те прави щастлива.
В смисъл, нямаш голямо участие в тия събития. Ти си подреден и натъкмен. Сякаш имат някакво зловещо, извратено шкафче със спомени, което трябва да напълнят до определена бройка, за да спечелят някаква великолепна награда, която ще направи света прекрасно място. Защото – да! Всички се борят за един по-добър свят! Като мис свят! Хванахте ли логиката? Шкафче, спомен – по-добър свят. Стига бе – шкафче, спомен – по-добър свят. Нищо? Сериозно? Сега ще обясня. Когато набутат никому неизвестен злодей в панделата, хората ще станат по-добри! Хелоууу?!? Слепи ли сте? То очевадно.
Проблемът е когато не искаш да влезеш. Шаваш много и не могат да те набутат. Тогава те предизвикват. Умеят. Искат да си лош. И ти си лош. И тъкмо да те напъхат, ти казваш – чек ся, ти го пожела. Изтъпяват… чувстват се в задънена улица. Сякаш някой им е отнел свободата и не могат да напъхат проклетата фигурка където и е мястото. Но тогава правят магия! Жените са магични същества! Сериозно – жените са магични същества! И наистина го мисля! Та, правят магия. Взимат те, поглеждат те в очите и после с гласа на библиотекар, разказващ за вкаменелостите от юлския период, казват: Аз съм виновна! И…
Бутат теб в панделата!
Прекъсваме за реклама… не! За кратка образователна „звездЪ-бележка” под линия. Много от кифлите не знаят какво значат следните думи – еманципация, Хенде Хох, Гитлер, Капут, пандела, библиотекар, вкаменелост, юлски и бележка под линия. Капут: знаят, но не ползват, добре. Еманципация: борба за грозната жена да бъде призната за секси и евентуално да мож да гласува. Това ако има политически интерес. Ко няма – само грим. Хенде Хох: от немски език (Скъпа Месалина, моля те на “език” не се облизвай!) – горе ръцете. Юлски: пленум – евентуално, Юрски – може би. Гитлер: от руски език (Месалина… – !) – Хитлер. Пандела: кафез, затвор, зандан. Споко блонди, това не е стани богат с възможните отговори, всичките означават едно и също. Блонди: главният герой от Добрият, лошият и злият… невърмайнд! Библиотекар: човек, отговарящ за библиотека, евентуално имаща библията. Библиотека: място, където е пълно с книги под наем, без наем… не знаем, подробности! Книги:… невърмайнд! Вкаменелост: стар вкочанен елемент, добре, пенсионер, чакащ 75 или 204. Бележка под линия: речник на непознатите думи. Речник:… Думи:… невърмайнд!
Сега сериозно!
Самоубийци на щастието… сюрреализъм в покой. Обвиняват, недоволстват, не ебават. Мрън-мрън-мърн. Ежедневно. Изискват. Не помръдват. Не допускат, че светът не им е длъжен. Не чуват, не виждат и им е лошо. Аз ги намирам за страхливи малки копелета, които само заемат място. Място на някой нероден, но умеещ да диша. Но може би това е защото съм лошият. Ако бях добър, щях да им кажа, че е време да се събудят. Да отворят големите си умни очи и да гледат изгрева, докато някъде в съзнанието им проблесне, колко изгрева са минали без тях. Колко са ненужни с присъствие и отсъствие. И колко е хубаво, когато някой все пак се нуждае от теб, точно от теб, въпреки, че си едно тъпо мрънкало, за да изгледате заедно някакъв изгрев. Изгрев, на когото не му пука за вас. Или да изберете някоя поредна, прозаична причина и оправдание, да направите нещо заедно. Каквото и да е. Защото всеки шибаняк от вас, нас и мен, всъщност е самотен. Защото всичко наоколо ти е чуждо. И то няма нужда от теб. И да проклинаш гравитацията, гравитацията няма де те отрази. Но можеш да скочиш към изгрева. Или да останеш един мрънкаш горд самотник. Няма нищо по-жалко от един мрънкащ горд самотник. Освен двама горди…
За „не-кифлите”, над линия и подчерта, по полов признак по-дебел – кратък речник: Хелоууу: А! А здрасте Шопен! Малка нощна музика. Невърмайнд: Остай тая работа. Месалина: Не казвам! Показвам – цица,цица, талия, ханш. С две липи отпред.
И в заключение ще добавим, във връзка със запитванията на горди хора от публиката, чели предишни части от поредицата: относно сигурността – да, прави сте, жената винаги има един последен удар – може да каже, че са ви малки пишките! Така се зародил мъжът на новото време – педераст с рулетка.
Photo: Waiting waiting for the bus By Federica Olivieri
