– Извинете, на мен ли говорите?
– На вас, за вас говоря! – изсумтя дамата.
Много се учудих, все пак въобще не се познавахме. Е, бяхме се засичали по спирките, но това едва ли е основание да кажеш на някой ядно: „Пак ли ти“. Започнах да мисля, какво ли предизвиква неудоволствието на госпожата. В първия момент ми мина една много абсурдна мисъл, забелязали ли сте, че много често абсурдните мисли идват първи? Та, мина абсолютно абсурдна мисъл – „сигурно съм й нещо неприятен на особата и затова реагира така, сигурно се е оглеждала за мен досега и като ме види не се качва“. Казах ли ви аз, че е абсурдна мисъл! Та как би могъл някой да не ме хареса мен? Как? Веднага я отхвърлих! Мина ми втора мисъл, ей когато съм в кондиция и до четири мога да ги докарам! Та, втората мисъл беше много по-реалистична – „аха, госпожата е запленена от страхотния ми чар, привлечена е от невероятния магнетизъм, опита е от опиума ми (това е парфюма ми), но е семейна и е вярна на семейството си и понеже не е уверена до колко би могла да ми устои, затова не смее да седи заедно с мен в тясно и затворено пространство“. След като установих това, се усмихнах и казах.
– А, не се притеснявайте моля и аз съм семеен, но това не пречи да ви доставя удоволствието и да ви оставя да се наслаждавате сутрин на компанията ми.
Изгледа ме едно такова, някак си удивено. Мислех си, че е радостно. Оказа се поглед тип – „абе ти кви ги плямпаш бе, скоро да си посещавал психиатър?“. Този поглед леко ме обърка, ама си викам – „на прав път съм“, и продължавам.
– Не е нужно като ме видите и да си изпускате маршрутката. Качвайте се спокойно, аз ще гледам да стоя по-далеч да не ви притеснявам със своята близост.
Хъм, оказа се, че доста съм сбъркал. Причината да не се качва като ме види се оказа доста тривиална – аз слизам на определено място, дамата слизала десетина метра след мен. Само че шофьорите й се сърдели като каже, все я питали: „Ама що не слезнахте с господина дето слезе сега?“. Не й се върви пеша на дамата, какво като са десетина метра, тя си е платила и ще си слиза където си иска. Та така, оттогава всяка сутрин, се подава главата през вратата, оглежда внимателно пространството и като ме види изсумтява ядно и остава за следващата маршрутка.