Loading...
Не мога да разбера какво точно трябва да постигнем на днешния протест пред парламента. Започвам да си мисля, че и организаторите не знаят.
От седмица Интернет гъмжи от гневни блогъри, десетки каубойски клипчета от протеста на 14 януари, припрени призиви за мъст и пиперливи коментари. Политиците не смогват да се изпонаприкажат колко са справедливи исканията, но как не може така безотговорно да се правят протести, без…”ясен политически субект, който да застане пред протестиращите или зад исканията им”! За неизкушените от политиката това са точните думи на шефа на червените в парламента Ангел Найденов от вторник (20 януари).
Опозицията, някак без охота и видим апетит се опита да яхне вълната, но се издъни. Атакаджиите и националистите също, а партия ГЕРБ се покри, сигурно уплашена да не срути предизборно рейтинга си.
От цялата глъч и превъзбудена врява се чуват само студентите, които всъщност би трябвало да учат за сесии вече…Е, и еколозите, но те едно си знаят, едно си баят и това не ги прави много интересни за журналистите.
Истината е, че останалите участници в уж, общия протест, потънаха в забвение. Някой знае ли какви са исканията на, цитирам дословно: Сдружение „Свети Мина” – Добрич, семейства на деца със специални нужди, Фондация „Движение на българските майки”, Многодетните майки, Клуб „Пълна къща”, към Асоциация родители, Организация „Родители на деца с увреждания от цяла България”, Майки с репродуктивни проблеми, бременни жени и др.?
Кои са “и др.” не се казва в декларацията, която призовава за протеста на 21 януари.
Дори исканията на зърнопроизводители, млекопроизводители и пчелари виснаха нечути в софийския смог. При все, че фермерите имат опит, защото само до преди месец изливаха млякото по улиците, заприщваха пътища и пържиха мекици пред вилаета на земеделския министър.
За какво се борят студентите? В новите им искания няма и помен от предишните. Сега те искат главата на вътрешния министър Михаил Миков. Може би, за да си я препарират, не казват. Искат по-лесно провеждане на референдуми. Последната точка от новата им декларация е още по-конкретна – “Промяна на избирателния закон и система, стимулиране на повишена избирателна активност. Предлагаме въвеждане на пропорционална избирателна система с мажоритарен елемент – преференциална листа, чрез която се избират личности и получилият повече гласове кандидат преминава на по-предно място в листата.”
При отказ от диалог и нерешаване на поставените проблеми си запазваме правото да призовем към всеобщо мирно гражданско неподчинение в цялата страна и обща политическа стачка, се казва още в призива.
За справка, само преди седмица искаха бързо, справедливо и сурово наказание за убийците на студента Стоян Балтов, повече ред в Студентски град, край на реституцията и дори ограничаване и контрол на продажбата на алкохол в Студентските градчета и забрана за хазартната дейност!
Мисля, че червените няма от какво да се оплачат. Който е трябвало, е направил каквото следва. Студентите си изуха гащите сами и сега са в бодро очакване.
За да не скучаят през тия иначе изключително тревожни дни, пълнят нета с недоизбистрените си щения или с един клик на мишката си купуват чиста съвест в сайтовете за он-лайн протести.
Никой от тях обаче не казва какво ще направят – ТЕ, СТУДЕНТИТЕ, за да заживеят в по-добра държава! Защото знаят, че всеки отдавна се спасява поединично. Иначе, спор няма – прави са да искат оставката на правителството. Точно от него зависи ще имат ли работа, когато завършат или ще забягнат в чужбина. Пак то е отговорно и за всички пребити и ограбени в Студентския град. За нелепо убития му обитател – също. А от тъй наречените „народни избраници“ – вече доста поизнервени и разтревожени от последните бури пред вратата им, освен всичко друго зависи и дали ще учат студентите за сесията на топло, или с руски ушанки в замръзналите стаи. За това давам идея на бунтарите – нека студентите поискат среща с Румен Овчаров и го поразпитат как тъй се стигна до газовата криза, пък и не само за нея. С чисто научна цел, разбира се. Нека поискат вместо дискотеки в Студентски град да се строят повече детски градини, или… Каквото им е на сърце. Сега е моментът.
