Хората се радват на кича, ценителите броят последните си стотинки

Пълно е с боклуци, у нас няма арт среда, казват Кали и Ема, които създават настолни игри

Представяме ви първите гости в съвместния проект на ФорумЪт и „6 на екс“ „Гилдия на занаятчиите“ – Ема и Кали. Те са създателите на ръчно изработени настолни игри – добре познатите „Не се сърди, човече“, табла , шах, сенет, домино.

За нас

Казваме се Ема и Кали. Родом сме от София и се занимаваме с корено различни неща от изкуство. Ема е със специалност маркетинг и работи в компютърна фирма. Кали е завършила бизнес администрация и работи като барман. Същинското нещо което правим след изтощителния работен ден е да създаваме ръчно изработени настолни игри – „Не се сърди, човече“, табла, шах, сенет, домино.

Правим портрети, карикатури. Рисуваме и върху стъкло. Специфичното за творчеството ни е, че всяко нещо може да бъде направено според идеята на човека, това което харесва и цветовете, които предпочита.

Всяко табло, пулове, кутия, мога да се нарисуват и направят според желанията и идеите на клиента. Винаги се опитваме да придадем красота на нещата, до които се докосваме.

Кога открихте признанието си в ръчното творчество и от колко време се занимавате с това професионално? През какви перипетии преминахте като творец в опитите си да възпитате вкус към ръчната изработка?

Призванието винаги сме го имали, но моментът на осъзнаване дойде скоро. Може би просто сега е дошло точното време (Калина е много сръчна, пробивна, има много идеи, фантазия и огромно желание да твори, Eма е адски разсеяна, лежерна, тиха и талантлива).

Познанството ни, в комплект с останалите неща, създаде баланс и идеята за общо творчество. В един момент осъзнаваш, че искаш да поемеш по пътя, който смяташ за правилен, а не по този за който хората считат, че трябва.

Перипетии в опитите да възпитаме вкус към ръчното творчество има постоянно. Хората дори и да се загледат, нямат интерес. Ако пък имат интерес се страхуват да попитат какво правиш. Дистанцират се. Някой не го намират, нито за смислено, нито за интересно. Вижда им се поредната глупост, която някой прави.

Изрази „О, това са просто игри”; „Ъ, игри…”, “Това мога и сам да си го направя“, неодобрителни погледи.

Това са трудните моменти. Хубавото е, че почти винаги се появява някой, който е очарован от идеята ти, харесва нещата, казва ти ”Браво, това което правите е страхотно”. И точно тогава е моментът в който идва и изразът- „Е, значи има смисъл и продължаваме”.

Налага ли ви се да правите компромис с творенията си, за да отговорите на по-масовия вкус? Ако, да – защо?

Не, не се налага и не мислим да правим компромиси. Ако човек поръча игра и желае таблото или всичко, което превръщаме в изкуство да бъде направено или нарисувано с нещо, което обижда и наранява нашите усещания или с нещо, което не се връзва с нашите представи за красота, ще му бъде отказано. В крайна сметка, позволиш ли си да допуснеш компромис за един, ще се наложи да го направиш пак.

Какви са вашите наблюдения – как българинът гледа на ръчното творчество – оценява ли го достатъчно, намира ли го за достъпно, склонен ли е да плати повече, за да притежава уникат?

Българинът въобще не „ГЛЕДА” , пък камо ли да вижда и забелязва. На фона на посредственост, духовен разпад, кич, бедност много малко хора обръщат внимание на изкуството.

Не осъзнават, че творческата дейност е като всяка друга – не е по лесна и изисква много заряд, търпение , време и себераздаване.

За съжаление, хората се радват на кича и купуват посредствени неща, а онези които имат вкус, интелект, широка обща култура и желание, не могат да си позволят да платят за такова нещо. А цената не е висока, стандартът ни на живот е нисък. В крайна сметка „гладна мечка хоро не играе”.

Какво ви създава най-много трудности – напливът на китайски стоки, липсата на достатъчно ценители, местата за продажба, набавянето на качествени материали, „колегите“, които плагиатстват, нещо друго?

Всичко. Липсата на хора които се интересуват. Дори липсата на красиви неща. Пълно е с боклуци. В днешно време стана модерно всичко, което се опиташ да направиш да бъде „АРТ”- сгъваш една салфетка и правиш арт пърформанс.

Всеки втори е „АРТ” човек, разбира от изкуство или е човек на изкуството. Най-много трудности създава това, че няма артистична среда, в която, ние авторите на ръчно творчество, да изразяваме своята индивидуалност. Да, има галерии и магазини, правят се събития, но няма подкрепа.

Какво е вашето позитивно послание към ценителите на ръчното изкуство и колегите-творци?

Ако имаш очи да видиш красотата тя е навсякъде. Не спирайте да създавате красота. Нека да научим хората, че не спираме да работим. Не че клиентите ни се редят на опашка пред вратата, а да покажем, че това е начинът ни на живот. Така се спасяваме от битовизма и потъваме в друг свят…

+ФорумЪт