Вера Орешарова: Колегите, които копират, са добре дошли

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0
244

Вера Орешарова: Колегите, които копират, са добре дошлиМечтая си за един по-добър свят, в който всеки ще бъде творец

 

За мен:
Приятно ми е да се запознаем, казвам се Вера. Родена съм преди много, много години в България, София, където живях, и станах свидетел на странни времена и нрави.
В акцентите на миналото ми се нареждат двойка интелигентни и влюбени родители, една прекрасна и свободомислеща баба; едно вълшебно тийнейджърство в Африка; две образования – едно инженерно, не особено желано, но пък извънредно смислено, и едно журналистическо, мечтано, но пък автентична загуба на време.

Понастоящем съм щастливо омъжена за рядко стойностен човек, още по-щастливо дала живот на свястна дъщеря, най-щастливо сприятелена със смислени и честни хора, извънредно щастливо работеща за най-добрия работодател в България и накрая, но не по важност, опасно увлечена хобистка.
Ужас, да … ами всичко това наистина съм аз, едва сега си давам сметка каква съм късметлийка. Та през свободното си време пътувам из чудния свят на ръчното творчество, като правя бижута от полимерна глина и епоксидна смола. Но един материал никога не ми е достатъчен, ама никога … винаги искам и още нещо. Превърнала съм се в една тревожна личност, която непрекъснато чете и търси нещо ново и различно да добави.
Имам структурирани проекти за около два живота и идейни решения за около още три. Към момента обаче, съм посветена на две основни начинания – със смолата съм в непрекъсната надпревара да уловя мигове от светлината и красотата на природата и да ги запечатам като стоп кадър, за да ги съхраня за по-дълго време. После нищо по-естествено не ми идва освен те да се превърнат в бижута и да заживеят хармонично с чувствата и емоциите на някой човек, който да споделя ежедневието си с тях.

С глината нещата са по-сложни, там отсъства Твореца, който вече е създал съвършеното в природата. Там съм аз на ред да го имитирам и интерпретирам по свой начин, а това често се оказва твърде амбициозна и непосилна задача. Но пък предизвикателството да дръзнеш да моделираш, като своя Създател, е огън и трепет и плам, като никое друго.

 

Кога открихте призванието си в ръчното творчество и от колко време се занимавате с това професионално? През какви перипетии преминахте като творец в опитите си да възпитате вкус към ръчната изработка?

Развих явна зависимост към ръчния труд някъде преди 2 години. До преди това много неща съм харесвала и правила с ръцете си, но никога така последователно не съм им се посвещавала. Всичко се случи в една безобидна ноемврийска нощ, когато помолих една приятелка, завършила училището по керамика, да ме научи да работя с глина. Опитът беше отчайващ, но тогава започнах да чета в нета, да пробвам и да правя своите малки лични открития.
Докато един прекрасен ден срещнах в мрежата творчески кръгове от сродни души и когато разбрах, че не съм сама, нещата чисто и просто излезнаха извън контрол. Поради тази причина ви показвам моя снимка с тях, без тях съм нищо. (Аз съм тази, която гушка Славейковите, за мен те са колоси, особено единият)

 

Налага ли ви се да правите компромис с творенията си, за да отговорите на по-масовия вкус? Ако, да – защо?

Да, търся начини да отговоря на по-масовия вкус, но въобще не го броя за компромис. Имам едно безценно качество по време на творческия процес – постъпателно и методично заобичвам това, което правя, като лична рожба. Така че, когато нещо е по-комерсиално или пък не е точно това, което съм очаквала, се питам – ами ако детето ти слушаше чалга, щеше ли да го обичаш.. ами щях…и това не е компромис, поне за мене.
Има модни тенденции и съвременни увлечения във всяка една сфера на живота. Привлекателни или не чак до там, естествено и нормално ми се струва, те да намерят своето отражение върху нашия живот и нашето творчество. Няма нужда да се правим на ощипани госпожици и да се чудим що ли е това, но задължително трябва да пречупваме тези тенденции през нашето лично авторско усещане и още по-задължително, творенията ни да носят лично послание.

 

Какви са вашите наблюдения – как българинът гледа на ръчното творчество – оценява ли го достатъчно, намира ли го за достъпно, склонен ли е да плати повече, за да притежава уникат?

Има хора, които самата дума вече ги е накарала да се втурнат, и колкото по-скъпо, значи толкова по-уникално… но ми се струва, че повечето са здраво стъпили на земята млади и умни хора, които първо си задават въпросите: харесва ли ми, стои ли ми добре, с какво ще го нося и мога ли да си го позволя.
Да, специално за бижута, българката е готова да даде пари, е не чак да остави детето си да гладува, но на българката и пука как изглежда и българката се радва на това, че изглежда добре. Тя иска да е различна.
Откакто се помня, дори във времената, когато имаше 3 модела рокли и 2 обувки в цялата държава, тя полагаше усилие да изработи или купи нещо уникално. Изразът, който бих употребила в случая за нея (баба много го ползваше) е модаджийка. Да, българката е модаджийка, тя никога не излиза без да се погледне. Тя се гласи и тя се докарва. Понякога може и малко да прекалява, но в общия случай е по-симпатично, отколкото среща на улицата с недоразсънена повлекана.

 

Какво ви създава най-много трудности – напливът на китайски стоки, липсата на достатъчно ценители, местата за продажба, набавянето на качествени материали, „колегите“, които плагиатстват, нещо друго?

Честно казано нищо от това.
Целият свят е залят от китайски стоки, защото този народ е многоброен и произвежда по-евтино и не виждам нищо лошо в това. Има много китайски неща, които са ми симпатични, бих си ги купила и бих ги носила. За мен няма значение националността на ръцете, произвели нещо, но има значение дали ми харесва. На тези, на които им създават трудности, бих предложила да се пробват да ги надминат, ако не по количество, то поне по съотношение цена/ естетическа стойност.
Ценители има и винаги ще има, но на нас творците, ни трябват умения, различни от творческите, за да можем до стигнем до публиката адекватно. Често се опитваме да зарием главата си в пясъка и да казваме, не ме занимавай със странични неща, аз съм творец. Еми да, творец си, но ако не се научиш да следваш хода на времето си, ще си останеш творец по пантофи. В днешно време за всяко едно занимание не е достатъчно да можеш само него. За да го представиш добре се изискват различен вид умения. За да го популяризираш до по-широк кръг хора се изискват съвсем друг вид умения. За да го продадеш – още по-различни. Така че да запретваме ръкави и да се хвърляме в морето от знания, които днешното време на глобализация ни предоставя, и да знаем че ще се учим, докато сме живи. ( Ей, дори само за това учене до живот си струва да го обичаме)
Колегите, които копират, са добре дошли, защото така се започва и всяко начало е копиране на нещо, което те вълнува. Копирането е добро и за самите копирани, защото това генерира у тях нови идеи и нови търсения, за да избягат от масовката. Целият този процес пречи на застоя и ражда иновативност и оригиналност. В крайна сметка няма майстор, който да не може да бъде разпознат. Ако не може, значи или не е майстор или копиращият е станал също майстор като него. Единственото, което ме тревожи, е качеството на общуване и ценностната ни система. Ако те са на висота, тогава ще афишираме източниците си на идеи и копирането ще се превърне във вдъхновение.

 

Какво е вашето позитивно послание към ценителите на ръчното изкуство и колегите-творци, вашето вдъхновение?

Моето послание е свързано с любовта. Колкото и неуместно да изглежда за такова интервю, съм дълбоко убедена, че ако се обичаме малко повече, ама съвсем малко, животът ни ще се промени коренно, творчеството ни ще изживее подем. От тази любов следва съпричастност, следва взаимопомощ, следва разбиране и следва подкрепа – неща жизнено нужни и в нашата гилдия. Мечтая си за един по-добър свят, в който всеки ще бъде творец, защото ще има хора, като нас, които ще правят неща с ръцете си, но всички заедно ще правим неща със сърцата си.

 

Какво според вас куца в днешните възможности и условия за продажби (фейсбук, галерии, магазини, базари)? Какви съвети, помощ и информация, свързана с маркетинга ви липсват или намирате сравнително трудно?

 

Всеки от нас има различни усещания относно възможните канали за продажба. Контактът с клиента е важен и затова директната среща предполага жива и топла връзка очи в очи. Но това не е работа за всеки. Необходими са качества и изисква доста физическо време. За себе си бих заложила на електронните способи.
Живея с мисълта, че все пак моята мечта за любовта, макар и частично ще се сбъдне някога и тогава, защото любовта ражда доверие, ще има повече доверие между хората и електронната търговия, която към момента възлиза на 3 % у нас ще може да се утвърди, така както е в развитите страни, и да достигне 53 % 🙂 … ех, мечти … но пък какво е един човек без мечти …
На моята Фейсбук страница https://www.facebook.com/Vera.ArtOre ще може да се срещнете и споделите с мен всичките ми терзания, вдъхновения, желания и чувства.

 

 

Вера Орешарова: Колегите, които копират, са добре дошли Вера Орешарова: Колегите, които копират, са добре дошли Вера Орешарова: Колегите, които копират, са добре дошли

 

Вера Орешарова: Колегите, които копират, са добре дошли Вера Орешарова: Колегите, които копират, са добре дошли Вера Орешарова: Колегите, които копират, са добре дошли

 

 

Фейсбук страница – ArtOre Crafts

https://www.facebook.com/Vera.ArtOre

 

Един проект на Форумът и „6 на екс“
https://www.facebook.com/pages/6-на-екс/685911134761944

 

 

 

+ФорумЪт

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.