Паола и Симона: Когато творецът мисли за пари, той губи чувството си за красота

У нас се оцелява трудно, когато не продаваш стоки от първа необходимост, казват създателките на CREA ART

За нас:

За CREA ART работят двама автори – Паола Людмилова и Симона Гугутарска. И двете, запленени от любовта към стъклото и приложните изкуства. Родени са, живеят и работят в София. Паола е завършила Бизнес администрация и мениджмънт, Симона гимназията по приложни изкуства „Свети Лука“- София, а през 2013 г се дипломира като зъботехник в МУ.

Занимават се основно с витражна стъклопис. Усвоили са правилото, че всичко, което създават, трябва да има своя функция, свое предназначение и свое приложение. Работят на принципа на уникат – рядко сътворяват две еднакви неща. Изработват всякакъв вид съдове, лампи, витражи, пана за вграждане по поръчка на клиента, но имат и готови изделия, които могат да се видят в магазина им, намиращ се на ул. Цар Асен №36.

Кога открихте призванието си в ръчното творчество и от колко време се занимавате с това професионално? През какви перипетии преминахте в опитите си да възпитате вкус към ръчната изработка?

Паола: Желанието да правиш нещо с ръцете си ни е съпътствало винаги. Всичко около нас носи отпечатъка на нашите ръце. Всъщност, ние сме майка и дъщеря, обладани от една и съща страст – да придаваме на заобикалящите ни обикновени предмети неповторимост. Аз винаги съм се занимавала с различни видове приложни изкуства. Правила съм го за себе си, за близки, за приятели. Постепенно започнаха да идват поръчки и от непознати хора.

Дъщеря ми винаги ми е помагала. След завършването си започна активна работа в магазина. Край нас живеят хора, които не се примиряват с еднаквостта, монотонността и масовостта. Те търсят различното, уникалното и интересното и именно те са нашите клиенти. Рисуването ни дава шанс да покажем красивото в живота.

Налага ли ви се да правите компромис с творенията си, за да отговорите на по-масовия вкус? Ако, да – защо?

Паола: Компромиси? Компромисите са неразделна част от живота. Налага се човек да ги прави навсякъде и във всичко. И все пак са въпрос на личен избор, а не закон. Малките компромиси с цел да съчетаеш красота и функция са наложителни, но не и когато резултатът е откровен кич. Масовостта не се припокрива с основната ни цел да създаваме уникални и винаги различни неща, така, че компромиси в този дух не ни се е налагало да правим.

Какви са вашите наблюдения – как българинът гледа на ръчното творчество? Оценява ли го достатъчно, намира ли го за достъпно, склонен ли е да плати повече, за да притежава уникат?

Симона: Факт е, че пред витрината ни чужденците изразяват неприкрито възхищението си, а повечето българи разглеждат любопитно и отминават. В последните няколко години обаче, се наблюдава засилване на интереса на сънародниците ни към ръчно изработеното изделие. Срещат се все повече хора, които ценят униката и са готови да платят, за да го притежават, а това много ни радва.

Какво ви създава най-големи трудности – заливането на пазара с китайски стоки, липсата на достатъчно ценители, местата за продажба, набавянето на качествени материали, „колегите“, които плагиатстват или нещо друго?

Паола: В моментите, когато творецът мисли за пари, той губи чувството си за красота. У нас се оцелява трудно, когато не продаваш стоки от първа необходимост. В този ред на мисли всичко създава проблеми. Но това, което не приемам, е непрофесионализмът. Той се шири във всички сфери у нас. Приемат се поръчки, които не се изпълняват в срок, продавачи предлагат продукти, за чиито приложения нямат и най-малка представа, а това рефлектира и в нашата работа. Създава напрежение, а то води след себе си недобри резултати.

Симона: Човекът е разумно същество и всичко, което върши е в резултат от собствените му преценки, желания, емоции, знания и моментни състояния. Когато човек не може да избира, престава да бъде човек. Китайските стоки и плагиатстващите колеги не ни плашат. Важното е всеки да може да направи своя избор.

Какво е вашето позитивно послание към ценителите на ръчното изкуство и колегите-творци?

Паола: Вярвам, че човек се ражда с определена мисия. Всеки трябва да открие своята. Предназначението на изкуството е да ни доближи до този свят на хармония и красота, в който противоречията на живота се осмислят и добиват стойност.

Какво според вас куца в днешните възможности и условия за продажби (фейсбук, галерии, магазини, базари)? Какви съвети, помощ и информация, свързана с маркетинга ви липсват или намирате сравнително трудно?

Паола: Много неща не са на ред. Като започнем от нелоялната конкуренция, откровеното плагиатство, липсата на правила на арт пазара и стигнем до невежеството и непрофесионализма на хората които се занимават с това. Проблемът е, че за да достигнеш до повече хора, трябва сам да се занимаваш с всичко и не остава достатъчно време да свършиш това, което ти е основно занятие. Може би повече информация за лоялни галерии и магазини би била от полза за всички.

+ФорумЪт