Loading...
Има и качествени китайски продукти – аз ползвам много ”китайски” заготовки
За мен:
Казвам се Станислава Димитрова, на 43 години. Родена съм във Варна и нося в себе си едновременно непокорството, вглъбеността и спокойствието на морските вълни. Израснах в София, а това ме научи на дисциплина и на способност да се състезавам в ежедневни игри на конкуренция.
В най-активната си възраст работих в столицата, но отглеждах децата си в спокойствието на малко градче в близост до големия град. В момента съм пуснала котвата си в красивите Родопи, но често се връщам по пътя си из страната, за да мога да прекарвам време с децата си, внучката си, старите приятели.
Спомените от детството ми са свързани с летата, които прекарвах при бабите си във Варна. И двете бяха много спокойни жени с изключителен усет за красиво; с ръце, създаващи красота. Все още пазя тетрадките по ръчен труд на едната си баба, в които са прикрепени мостри на декоративни шевове от румънското й училище. Бабите ми плетяха изумително красиви дрехи и дантели и на тях дължа умението си да плета.
Като малка обичах да рисувам и като всяко будно дете, участвах в конкурси, дори пазя спомен от Асамблеята на мира. В тези времена срещите с деца от различни култури беше истинско удоволствие и попиване на впечатления.
Преминах през обучение в математическа гимназия и висше икономическо образование. По професия съм икономист и 20 години работих в областта на финансите. Наскоро напуснах тази сфера, като се надявам опитът да ми помогне да успея в новите начинания, с които се залавям.
Кога открихте призванието си в ръчното творчество и от колко време се занимавате с това професионално?
Във времето на тийнейджърството си, когато в магазините имаше всичко друго, но не и изобилие, купувах платове, кроях дрехите си по модели на сп. Бурда и ги шиех на домашната шевна машина. Много дрехи преминаха и боядисване в тенджерите на майка ми, но такива бяха времената – времена на черни дрехи и ученически униформи.
Сериозно започнах да се занимавам с приложно изкуство преди 10 години, когато изрисувах първата си бутилка. Това беше скучна стъклена бутилка от сок, но с интересна форма, която, с помощта на перманентен маркер, „облякох” в изящна сребърна дантела. Купих си бои за керамика и преобразих още няколко бутилки. Впоследствие започнах да чета за видовете материали и съвместимите с тях бои и лепила. Първият си декупаж направих след 2-месечно четене в интернет и гледане на видеоклипове. Въпреки десетките декорирани бутилки, стенни пана, колажи, часовници и прочие, все още мисля, че имам много да желая и много да работя, докато се доближа до съвършенството на декупажистите в България, Русия, Румъния, Полша и Италия. Определението за декупаж за лаиците може да изглежда смешно и несериозно, но залепянето на салфетка или хартия е само една от стъпките в декупажа. С времето се научих, че трябва да разширя познанията си по структура на материалите, взаимодействието им един с друг, влиянието на времето върху всеки материал поотделно и в комбинация, влиянието на водата, окислението и т.н. и т.н. Научих се да обмислям аранжировката на детайлите и цялостната композиция. Никога един продукт не се получава по начина, по който съм си го представяла първоначално. Материалите сами подсказват как е най-добре да бъдат използвани, тъй като в комбинация реагират различно.
Най-много обичам от нищо да направя нещо. Обичам релефите върху сувенирите си. Това е като да създадеш малка скулптура от канап, силикон или камъни; да използваш материали от бита, за да постигнеш желан ефект. Обичам и рисуването с пръсти, заради първичния допир с платното и боите.
Това, което правя, е да предложа красив продукт според моите разбирания за красиво. Ако този продукт се хареса на поне един човек, значи сме се срещнали във вкусовете си. За мен това е достатъчно и ми носи удовлетворение.
Отчитам онлайн продажбите си като не особено добри откъм количество. Въпреки, че съвременният забързан човек пести от времето си и поръчва онлайн, имам наблюдения, че българинът обича да пипне това, което ще купи. По тази причина предлагам сувенирите си по двата начина – и онлайн, пред компютъра, и на базарите, сред хората. Имам няколко продажби в чужбина. Опитвам се да предлагам и там своите продукти, тъй като индустрията предлага много сувенири; наблюдава се пренасищане и точно то кара част от купувачите да търсят продукта, в който са вложени ръчен труд, емоция и енергия. Наясно съм, че оставям част от себе си в ръцете, ума и дома на купувача. И затова сувенирът трябва да е качествен, за да носи радост.
Налага ли ви се да правите компромис с творенията си, за да отговорите на по-масовия вкус? Ако, да – защо?
Не. Какво значи масов вкус? За покупки набързо и за отбиване на номер за подарък си има масови магазини. Ако искаш да подариш нещо на някой специален човек, ти обмисляш какво ще го зарадва, какви са вкусовете му. Затова обичам да работя по поръчка. Първият ми въпрос към поръчителя е – какъв човек е получателя; какъв стил харесва, има ли хоби, с какъв темперамент е… Щом поръчват точно на мен, значи харесват моя стил. По тази причина не мога да направя нещо, в което не съм аз. Не правя компромиси. Автори – много. Моите продукти – това съм аз.
Как българинът гледа на ръчното творчество – оценява ли го достатъчно, намира ли го за достъпно, склонен ли е да плати повече, за да притежава уникат?
Тъжното е, че българинът има вкус, но не може да си позволи да плати истинската цена на продукта. А тя включва обмисляне, неспане, подбор на материали, инвестиции във време, обучение, реклама, крадене от личното време и времето за семейството, заучаване на техники, време за изработка, качествени материали.
Ръчният труд се оценява от една малка част от обществото. Само тази малка част от българите са стигнали до съзнанието, че трябва да храним душата си със същото старание, с което храним и тялото си. Но останалите не са виновни за това, че избягват ръчно правените продукти. За това „заслуга” има трудният живот, който водим ние, българите. По тази причина авторите правят компромиси с цените на продуктите. Почти не се слага надценка за вложения труд. Правим го и заради своето его и душевен комфорт, заради усещането, че си зарадвал някого, че ставаш част от бита му.
Какво ви създава най-много трудности – напливът на китайски стоки, липсата на достатъчно ценители, местата за продажба, набавянето на качествени материали, „колегите“, които плагиатстват, нещо друго?
Понятието „китайски” се е наложило като определение за масови стоки. Има и качествени китайски продукти. Аз ползвам много ”китайски” заготовки (вази, керамика, материали за декорация) – колкото по-сурови откъм дизайн, толкова по-добре. Много е важно обаче, ако ползваш евтини изходни материали, все пак да не правиш компромис с качеството им. А ценители има. За да стигнем до тях обаче, опираме до маркетинга, а това изяжда много повече време, отколкото направата на продукт с всичките му дълги етапи.
Местата за продажба деля на два вида: постоянни (сувенирни магазини и интернет) и периодични (пазари, базари, изложения). Постоянното пътуване из страната за участие в базари не е приемлива опция, заради липсата на време за изработка на следващите продукти. От друга страна наемите за магазини са високи, а от сувенирите трудно бихме могли да се издържаме и да понасяме финансовите тежести на времето, в която живеем. Така че за себе си все още не съм решила на кой канал за предлагане да заложа най-много. Във всеки случай, мечтата ми е да имам магазино-работилница, в която едновременно да изработвам и продавам продуктите си. Вярвам, че някога ще превъплътя мечтата си в реално кокетно магазинче.
Плагиати? Пожелавам им успех. Щом ти си съзидателят на един копиран продукт, значи носиш потенциала и фантазията да създадеш и други. А плагиатът само паразитно имитира. Би било тъжно, ако плагиатът е удовлетворен човек. Пак опираме до ценностите и до човешкото в човека. Щом са харесали мой продукт и ме копират, значи съм добра и мога да продължа напред.
Какво е вашето послание към ценителите на ръчното изкуство и колегите-творци?
Замислете се какъв човек е творецът, създаващ с ръцете си – човек, който иска да изкара пари за хляба или човек, който раздава себе си чрез изкуството си. И тук визирам не само любители като мен, а по-скоро онези занаятчии и художници, които са инвестирали години от живота си да се научат на занаят; които влагат и традиции, и новаторство в заниманието си; за които това е основният начин да изхранват и изучат децата си; които възпитават в красота и стил.
Посланието ми към творците, от които се уча, е: Продължавайте! Продължавайте да влагате сърцето си в това, което изработвате, за да има повече красота в ежедневието ни. На останалите бих казала: отворете очите си за изкуството във всичките му проявления. Защото животът става цветен, ако проявим необходимостта си да го направим такъв. А до вас има хора, които могат да внесат цвят в ежедневието – това са творците. Бъдете и вие творци на живота си.
Какво според вас куца в днешните възможности и условия за продажби (фейсбук, галерии, магазини, базари)? Какви съвети, помощ и информация, свързана с маркетинга ви липсват или намирате сравнително трудно?
Пазарът, като предлагане на възможности, е достатъчно богат, но на определена цена. Ако искаш да имаш време да твориш, трябва и да си готов да платиш цената на труда на хората, които организират тези възможности. Отново опираме до пазарните принципи. На мен ми липсва време за изработване. Отнема ми много време да чета за принципите на маркетинга, да търся информация за организиране на специализирани прояви (изложения, базари). В това много ми помага фейсбук и познанствата, които установих с много креативни и будни хора.
На творците, професионалисти или любители като мен, ще пожелая да не се отказват от онзи позитивизъм, който носят в себе си и който прави деня на другите с един лъч по-светъл.
На хората, прозаично наречени „клиенти”, бих пожелала да се радват на живота с всичките му позитиви и негативи. Защото съм убедена, че в света цари хармония и нищо в скромните ни животи не се случва случайно. Бих им пожелала да се отворят към красотата и да демонстрират обичта си към близките си с ангажираност и внимание, а понякога и с подарък, поръчан специално за тях. Не случайно на страницата си, на първо място, съм написала: „Подарете с обич.” Защото подаръкът, ако не е пропит с обичта на твореца и на подаряващия, си остава просто предмет.
Фейсбук страница
http://www.facebook.com/studiosunart
