Loading...
Какво купуват родителите днес – играчки или скъпи оправдания за липсата на време? Вижте версията на Иван и Христо от „Работилница в мазето“
Днес децата не чуват репликата „че татко ще ми купи колело, ама друг път“. Повечето малчугани имат всичко още преди да познават силата и смисъла на парите – смартфони, таблети, всякакви дрънкащи и лъскави джаджи. Така е, защото мама и татко са в бясна надпревара с времето и вече е много по – лесно и достъпно да размениш детската обич срещу някоя джиджана играчка.
Плодовете на тази размяна след време крием в някоя комуна за наркозависими, изтрезвителното, зад бара или на улицата в мини поличка. Растат деца, задушени от скъпи и ненужни играчки. Играчки, които ги превръщат в пресметливи хлапета, търсещи далаверата и келепира, вечно мрънкащи и изискващи. Липсват ластиците, тебеширите, гонениците и камъчетата, игрите на улицата, които ни правеха борци и създаваха приятелства за цял живот.
Казвам всичко това, защото искам да ви покажа, че има и друг свят. Свят, в който властват цветовете, дървото, фантазията, емоцията да си играеш с нещо, способно да възпитава и да създава спомени.
Представям ви „Работилница в мазето“. Истинска малка приказка, приютена в едно пловдивско мазе. Създателите на работилницата са Иван Благоев и Христо Войводов.
Иван е роден в Свиленград и по професия е актьор. Живее в Пловдив под наем, в малък блок с удобно мазе…
Запознава се с Христо пред блока, бързо намират обща приказка и след едно „мъжко почистване“ на мазето и един хубав махмурлук се ражда идеята за работилницата. Христо също е творец – работи с кожа.
Иван казва, че искрено се забавляват с дървените играчки, които създават. „Те са израз на нашата същност, а не просто търговия“, допълва той.
Вярва, че в последните години ръчно изработеното се цени доста повече от преди. И добавя: „Ако човек харесва и вярва в това, което създава всички пречки ще са само временни. От плагиатството не можеш да се предпазиш, но ако си оригинален и изобретателен няма защо да се плашиш от отраженията. Обикновено кавърът не достига нивото на оригинала. Най-важното е човек да поеме инициативата сам, никой няма да те забележи като си стоиш у дома и мрънкаш! “
Съветът на Иван към всички, които се занимават с ръчна изработка е силен и ясен: „Правете го с удоволствие, влагайте душата си и творете с цялото си сърце, така произведенията докосват хората, които ще го оценят! Това е магията на ръчно изработените неща. Нека се върне духът на българският майстор, независимо какво прави – солници, къщички, играчки, глинени съдове, гоблени или друго. Когато го прави на ръка, той е късче от българската традиция и занаят. Не трябва само места като Етъра и Копривщица да показват историята на българският бит и занаят, това може да се види и по магазини, площади и улички. Нека ценим нашите произведения и докажем, че сме достойна нация от творци и таланти!“.
Нямам какво да добавя, искам само да ви приканя да разгледате страничката им. Да се вдъхновите, да се докоснете до късче от собственото си детство и да си отговорите – кое заслужават повече децата ви – играчка, създадена от български майстор или лъскава имитация на внимание, сътворена в някой огромен китайски хангар.
„Работилница в мазето“ можете да разгледате тук:
https://www.facebook.com/rabotilnicavmazeto?fref=ts
Малко от емоцията, която движи Иван напред има в това клипче:
http://novatv.bg/gamechangers/finalist/1
Произведенията на Христо може да видите тук:
