Теодора Иванова: Не сме втора ръка хора, само защото не продаваме масови стоки

Не е честно моят данък и този на собственика на верига магазини за хранителни продукти да е един и същ, казва майсторката на плетива от Балчик

Теодора Иванова е от творците, които се отдават с цялото си сърце на изкуството, приемат го лично и трудно се примиряват с факта, че редом с труда им съществува разкривената и нелепа реалност. Разказът на Теди оставихме непокътнат, така, както тя ни го изпрати. Искаме и вие да усетите нейната емоция, страст и тъга, предизвикана от бездарието, фалша и неуредиците в България.

За мен

Казвам се Теодора Иванова. Живея в Балчик. Омъжена съм с 2 деца, имам дъщеря на 17 г и син на 10 г. Завърших ПМИ „Д -р Ненчо Николаев“ във Варна като санитарен инспектор, но никога не съм работила по специалността си.

Така се стече животът ми, че дълги години бях само майка и опора за съпруга си в неговия професионален път. Много време бяхме в различни градове и едва преди 5 г се завърнахме в родния град на съпруга ми. Работих на няколко места, но след травма на крака, която се оказа причина да напусна последното си работно място, останах у дома – на кръстопът и с много въпроси – как, къде, с какво да се занимавам.

Една вечер, на рождения ми ден, приятели ми бяха на гости. Споделих им притесненията си и приятелката ми ме попита:

-Какво винаги си искала да правиш?

Отговорих й, че винаги съм си мислела за едно магазинче за прежди и кинкалерия. Тогава идея си нямах, че съществува такова понятие като „ръчна изработка“. Тук приятелката ми просто каза – „Ами направи го!“

Стъпка по стъпка

Придобих смелост и отидох в общината, за да попитам за подробности. Помещението си го имах. И така, колелото се завъртя. Имахме малко събрани пари, взех назаем и от брат ми, който много силно ме подкрепи и започнах.

В началото асортиментът беше много беден, но желанието ми огромно. Известно време аз просто продавах, докато един ден се огледах и реших, че имайки зад гърба си материалите, колкото и малко да са те, мога да се опитам да изработвам плетива.

В това отношение интернет ми беше незаменим помощник и учител. Почнах плахо, несигурно. Имах доста несполучливи опити, но не се отказвах. Знаех и бях сигурна, че ще се науча. Вече започнах 4-та година. Стоката ми се увеличи, ръчната изработка сериозно навлезе в асортимента на магазина. Изработвам плетива, бижута, декорирам бутилки, бурканчета, украса за дома, играчки и много други.

Плетенето е магия

На моменти е много трудно, защото разходи има непрекъснато и общо взето всеки месец го има притеснението дали ще успея да си ги платя и да набавя стока. Заплата нямам. Да е жив и здрав съпругът ми, който не ме оставя, който ми е подкрепа и утеха, който винаги ми дава сили и ме поощрява и се възхищава на нещата, които изработвам.

За мен плетенето е магия. Спасява ме винаги. Когато взема куката, чувствам, че съм себе си, то е един вид медитация и обръщане към самата мен.

В празничните дни, когато свекърва ми каже да не плета, ми е криво, защото за мен плетенето е нещото, което ме прави жива.

100 лв за обувки срещу 5 лв за терлички

Трудностите са много. Проблем за мен е хората да забележат изделията ми, защото ако ги забележат, те ги харесват, купуват, но общо взето нямат навика, когато трябва да купят подарък за близък, да отидат в ателие за ръчна изработка и да огледат.

Просто по инерция тръгват към китайските магазини или тези с чуждите стоки. Обидно ми е, че българинът може да даде 100 лв за обувки, а не може да отдели 3 лв за гривна ръчна изработка или 5 лв за детски терлички.

А това китайско ли е?

Обидно ми е, когато други творци, които си седят в къщи, изработват и продават, а не плащат нито данъци, нито пълните си осигуровки. Обидно ми е, когато ме попитат: „Това китайско ли е?“

Това значи, че хората не могат да различат ръчна изработка от китайската стока!

Обидно е, когато банките не подкрепят малкия бизнес и не отпускат кредит за стимулирането му. Не е честно моят данък и този на собственика на верига магазини за хранителни продукти да е един и същ. На мен да се занимавам и да се изхранвам с ръчна изработка и търговия на материали за нея, ми коства много безсънни нощи – да се роди идеята, да обмисля осъществяването й, да го изработя, да вложа цялата си енергия това изделие да е конкурентноспособно на пазара.

Да е хем с добра цена, която да е равна на труда ми, хем и клиентът да може да си го позволи. А нали трябва и да намеря стоките, които ще провокират хората към творчество и ще ги спасят от рутината. Обидно е, когато някои хора се отнасят с пренебрежение към изработеното от мен.

Но си има и добрите страни

Първо, работя нещо, което обичам с цялата си душа, напук на всичко.

Чувствам се щастлива в моментите, когато имам обратна връзка с клиентите си и чуя думите: „Прекрасно е! Имаш златни ръце!“

Това ми стига. Като огромен успех за себе си отразявам купуването на ръчно изработените от мен мартеници. Хората ги търсеха и настояваха да подарят на близките си ръчно изработена мартеница.

Въпрос на навик и пари

Моите виждания относно погледа на българина за ръчното творчество са, че българинът се дели на 2 категории. Едните харесват, искат да притежават ръчно изработен предмет било за себе си или за подарък на близък човек, но не им достигат финанси. А има и други хора, които имат възможност, но нямат навика да търсят уникати.

За да свикне клиентът да вижда твореца на пазара, да вижда продуктите му, трябва творците да имаме трибуна за изявите си. Мисля си, че една асоциация или не знам точно как да се нарече, която да подкрепя твореца, да му даде подиум, да му осигури трибуна, примерно веднъж на 3 месеца по градове със символичен наем с голяма гласност, ще е глътка въздух за нас.

Нека хората да ни виждат често, да свикнат с присъствието ни, да ни предпочитат.

Ние творим тук, плащаме си данъците, отглеждаме децата си и трябва този наш труд да бъде оценен по достойнство.

Ние не сме втора ръка хора, само защото не продаваме масови стоки.

Не слушай тълпата, а сърцето си

Мисля, че ми е рано да давам съвети за начинаещи, но това, което съм разбрала за тези 4 години собствен бизнес е:

1.Винаги бъди като глухата жаба от приказката: Каквото и да ти казва долу тълпата,ти просто следвай целта си!

2.Колкото и да ти се струва невъзможно, винаги има път.

3.Ако вярваш и работиш с душа и сърце, нещата винаги се получават.

Много пъти точно, когато не виждам смисъл, когато ми иде да захвърля всичко, се появява човекът, който ми доказва, че има смисъл, че не трябва да спирам, че не трябва да се отказвам.

Вярвам, че един ден всички, които изработваме уникати, ще се чувстваме на 100% щастливи и доволни от това, което правим, защото това е рецептата за щастие, според мен.

+ФорумЪт