Loading...
Трябва да се превъзмогнат егоизма, кой е по-по-най, най-най-пръв и всички да помогнем за развитието на ръчното творчество
Творците в България имат да извървят дълъг път докато стигнат до ценителите, казва Валентина Генова, която се занимава с декупаж. Вижте какво сподели тя за вдъхновението, егоизма, местата за продажби, арт проектите със Столична община, китайските стоки и трудностите пред българските автори.
За мен
Здравейте! Казвам се Валентина Генова, а като автор се представям като Valenty Ge. Родена съм в Ловеч, но съм израснала и завършила средното си образование в Разград. Живея в София.
В мен винаги са се сблъсквали две противоположности – творческата ми същност (рисувах много, почти винаги, даже тетрадките ми бяха изрисувани, докато кротко слушах уроците в училище) и любовта ми към математиката. Това явно е и причината първо да завърша Математическа гимназия, а след това и Лесотехническия университет.
Така в професията ми като проектант, дизайнер на интериори и конструктор на мебели, съчетах двете си същности.
Професията ми ме научи, че всеки детайл е важен, за да се получи добра композиция и хармония между функция, дизайн и естетика. Основното при създаване на каквото и да е било, е да имаме опорна точна, идея около която всички елементи да се обединят. Един доминант, около който да гравитира в хармония всичко останало. Това важи за творчеството във всичките му измерения.
Кога открихте признанието си в ръчното творчество и от колко време се занимавате с това професионално? През какви перипетии преминахте като творец в опитите си да възпитате вкус към ръчната изработка?
Винаги съм имала афинитет към приложното изкуство и българските занаяти. Но по една или друга причина, сериозно и целенасочено не съм се захващала да изработвам с ръцете си мои „творения“, които да представя на широката публика.
Магията се случи точно преди една година – малко преди Великден (определено го счетох за знак!) Случайно в интернет прочетох статия за техниката „декупаж“ /decoupage/. Любопитството ми ме накара да потърся повече информация за тази древна техника, възникнала още през XII век в Китай. Бях запленена, ама наистина бях омагьосана. Произведенията на класическия декупаж са нещо уникално – изящни, изработени с толкова прецизност и любов!
Във всяка свободна минута, често и до късно през нощта, четях уроци, пробвах, експериментирах, учих се … Поради финансови причини, избрах трудния път на усвояването на техниките. Тогава, в този момент, не можех да си позволя да посещавам школи, работилнички. Често не се получаваше, но това не ме обезкуражи нито за минута. Толкова силно ме бе завладяло, толкова силно вярвах, че ще успея, толкова добре се чувствах, че съм открила себе си в това да завършвам процеса от началото до края със собствените си ръце – от идеята и вдъхновението до последния слой лак! Моите любими хора отначало изобщо не разбираха какво правя – навсякъде разхвърляни четки, бои, салфетки, някакви откъслечни „мацанки“.
Около два месеца ми отне, докато се почувствам подготвена да направя първите си неща в завършен вид и да ги покажа извън дома и близкото ми обкръжение. Бях изумена! Не можех да повярвам, колко добре се приеха, а още по-малко, че някой ще иска и да си ги купи! Това бе силно вдъхновяващ миг.
Не самата продажба, не „много е хубаво“, а „колко прецизно е направено“ ми вдъхва увереността да продължа по този начин да изразявам себе си, да бъда все по-взискателна и все по-упорита.
Относно „професионализма“ – това е дълъг процес, не като време, а като израстване. Един автор може и 10 години да дерзае и публиката пак да не го възприема, като професионалист. А друг да изгради „име“, собствен почерк, собствено присъствие за изключително кратко време. Това е много широка тема, трудна тема … Та в този смисъл, аз не се възприемам като професионалист. Все още се изграждам като автор, все още има много да уча, да усвоявам, да се развивам … Дали ще достигна до това ниво? Дали ще познават нещата ми, без да съм се подписала под тях? …
Просто продължавам, понякога по-бавно, понякога по-бързо … Търся вдъхновения и търся начините да изразя себе си, чрез това което правя … Процеса на сътворяването е важен, другото е резултат.
Налага ли ви се да правите компромис с творенията си, за да отговорите на по-масовия вкус? Ако, да – защо?
Хм … мдам … Я да видим колко честна мога да бъда?!
Преди участие на някой арт-базар, съм си казвала, че трябва да направя няколко неща, които да са по-достъпни, като цена. Нещо по-малко, по-лесно и по-бързо за изпълнение. Е, да ама за добрия декупатор „по-бързо за изпълнение“ просто не съществува. Колкото и да е опростена техниката на самото декориране, след това си изисква същото мноооогократно лакиране-шкурене-лакиране-шкурене …
Крайният резултат трябва първо мен да ме удовлетвори, да е в хармония с моя душевен мир, в противен случай отива в ъгъла …
Какви са вашите наблюдения – как българинът гледа на ръчното творчество – оценява ли го достатъчно, намира ли го за достъпно, склонен ли е да плати повече, за да притежава уникат?
Ето, това е много ключов въпрос! Няма как красивото да не бъде оценено! Където и да било по света. Ама наистина красивото и стойностното. Друг е въпросът, че българинът трудно може да си позволи да си купи уникат.
Тук искам да поговорим за нещо много важно: все още творците в България имат да извървят дълъг път докато стигнат до ценителите. Има различни он-лайн и офф-лайн платформи, с които има някакви наченки това да се случи, НО … От една страна на такива места се представят и много „автори“, които, съжалявам но ще го кажа, спокойно могат да се конкурират с масовите стоки … Изработки на килограм … Това силно отблъсква ценителите от тези места, това създава „имидж“ на цялата хендмейд индустрия в България!
Много е болно и обидно за тези, които се будят посред нощ, нападнати от вдъхновение, идеи и с усърдие, прецизност изливат душата си … С какви неща съм чувала, че свързват декупажа, направо ми е идвало да ревна … Видели са намацани с баданарката буркани или шишета, плесната набръчкана салфетка, отгоре има ли лак, няма ли – никой не може да познае … Това мили хора НЕ Е декупаж. Същият е случаят и с другото ръчно творчество.
И другият аспект – все още всичките тези мероприятия, платформи и подобни инициативи се случват доста хаотично, всеки сам за себе си. Няма ясна и единна кауза за развитието на ръчното творчество в България, за изграждането му като „бранд“. Така както е в световен мащаб. Трябва да се превъзмогнат егоизма, кой е по-по-най, най-най-пръв и всички да помогнем за каузата.
Първо ние трябва да стигнем до хората, за да могат те да оценят, това което правим. Няма как процесът да е обратен.
Какво ви създава най-много трудности – напливът на китайски стоки, липсата на достатъчно ценители, местата за продажба, набавянето на качествени материали, „колегите“, които плагиатстват, нещо друго?
Китайските стоки са си китайски стоки – те винаги ще си имат своя пазар. Не ме вълнуват.
Липса на достатъчно ценители? Не мисля! Българинът има вродено чувство за красивото! Българката винаги е създавала красота около себе си, майсторка е да сътвори от нищо нещо, с което да зарадва себе си, семейството си. По-скоро ме притеснява невъзможността на ценителите да си закупят ръчно направени уникати. И поради тази причина повечето автори снижават цената на труда си … за да може все пак, това което са сътворили да достигне до хората.
Да видят оня момент, в който очите грейват от радост! Това е безценно! Не знам до колко клиширано звучи, но е така! На два пъти ми се е случвало да видя /на арт-базари/, как малки деца, броят от спестените си стотинки и левчета, за да си закупят нещо, което ги е грабнало! Как да не те вдъхнови това! Вълшебно е!
Всеки иска да работи с качествени материали. Аз се стремя да намирам баланс. Знам как започнах с една четка и материали, снабдени от строителен хипермаркет. И знам, че липсата или наличието на качествени материали не са най-определящи за крайния резултат.
Темата „плагиатство“ лично мен въобще не ме вълнува, макар че много се дискутира между авторите, създават се конфликти и т.н.
Отначало всички се учим от майсторите, но стремежът на автора да се усъвършенства, да изрази емоциите си, го води към изграждането му като творец. И това ценителите го виждат. Този автор се откроява, той е име. Достойно е, когато създадеш нещо и открито заявиш, че творбите на конкретен майстор са те вдъхновили да го направиш.
И все пак, когато си творец, твоето си носи твоя дух! Това именно отличава твореца от плагиата – единият сътворява чрез душата си, а другият не познава своята и не се вслушва във вътрешното си аз. Във всеки е заложено творческото начало, само че едните имат смелостта да го открият и покажат, докато другите нямат достатъчната увереност да се обърнат към себе си.
Какво е вашето позитивно послание към ценителите на ръчното изкуство и колегите-творци, вашето вдъхновение?
В световен мащаб има бум на ръчно изработените изделия. Този процес е започнал и в България – виждам го, усещам го. Все още се търсят механизмите, но се върви по пътя. И нещата ще се случат! Въпреки тежкото икономическо положение, въпреки китайците, въпреки чалга „културата“ и всички останали „въпреки“, за които в момента не се сещам.
Аксесоарите, малките детайли в един дом са, като бижутата за една жена. Те могат да подчертаят твоята идентичност и уникалност, а могат и да те слеят с масовката. Все повече хора ще избират първото.
Изключително съм обнадеждена от факта, че в момента Столична община започва изграждането на няколко арт – места в столицата. Силно се надявам, че нещата ще се случат по правилния начин, че това ще са истински АРТ места! Надявам се, че няма да се опорочи начинанието и няма да се превърнат в „бит-пазари“. Все още никъде не съм прочела каква е конкретната концепция за тези места, кой може да получи „парченце“ и за своето творчество, как ще се финансира? Всички сме наясно, че творците нямат финансовата възможност да участват с лични средства за изграждането на свое ателие или галерия – тогава как ще се финансира, ще има ли спонсорски програми, как ще се кандидатства за тях? … Тези въпроси лично ме вълнуват, защото си мечтая да имам своето местенце „3 в 1″ – ателие, мини-галерия, школа за ръчно творчество. Изградено в партньорство с други творци.
Какво куца според вас в днешните възможности и условия за продажби?
Оффф вскичко куца – не знам как да отговоря на този въпрос … Първо на държавно ниво трябва да се реши творецът как да се представя – като едноличен търговец, като дружество с ограничена отговорност, като какво? Как да се идентифицира? И кой е творец?
Има няколко платформи за он-лайн продажби в България … НЯКОЛКО! И по моите наблюдения /и не само моите/ – неработещи! Нито една от тях не е успяла да се наложи, като един мощен посредник между авторите и ценителите. Трябва да се изгради партньорство между авторите и посредника. А не едните да си мислят, че другите работят за тях и обратно. Много автори си въртят обявите във всички платформи и общо взето почти нищо не се случва … Тук вината е комплексна, не само на собствениците на тези сайтове. Говорих за това, че първо ние трябва да се изградим като творци така, че да достигнем до хората, които са готови да ни оценят и да пожелаят да притежават, това което сме сътворили.
Вие лично на какво залагате като основен канал – сайт, онлайн магазин, фейсбук, магазин, галерия, базари? Как разбирате на кого да се доверите?
В момента преразглеждам и обмислям „маркетинга“ си. Иначе имам си фен-страница във фейсбук и блог, в който споделям това, което ме вдъхновява. Бих искала да имам повече време, за да мога да го направя такъв, какъвто съм го замислила … Тъй като съм работещо момиче, свободното ми време е разкъсано между вдъхновенията ми и желанието да ги реализирам, и он-лайн присъствието ми.
Участвала съм и на няколко арт-базари. Търся партньори като арт-магазини, галерии.
Какъв е вашият съвет към начинаещите колеги? Как да се ориентират кое е тяхното място за успешни продажби?
Трудно се съчетават в едно творец и предприемач. Има една вътрешна борба. Творецът лесно изразява себе си чрез това, което твори, но му е много трудно да „продава“ себе си. Авторите са принудени да го правят, всеки както го усеща, търси своя път, своето място. Аз все още го търся. Това което мога да споделя е, че задължително трябва да присъстват в он-лайн пространството – да комуникират с хората , чрез своите фен-страници в социалните мрежи, да си направят хубав блог, в който да представят полезна информация. Това работи за тяхното име. Колкото е възможно, да правят хубави, качествени снимки – всички сме наясно, че в интернет не може да се пипне и усети, това което сме направили.
Да се научат да работят на някоя програма за обработка на снимките /има много, аз лично съчетавам няколко/.
Трябва да се опитва навсякъде – за един автор един канал е работещ, за друг –не. Както в он-лайн пространството, така и в офф-лайн.
Определено има глад за информация на тема „твореца и неговия маркетинг“. Има си своите специфики … А който се захване да ги изучи, ще намери своята широка публика!
Моята ФБ страница – „Decoupage by Valenty Ge“
https://www.facebook.com/decoupage.valentyge
Моят блог – http://valentyge.wordpress.com/
Един проект на Форумът и „6 на екс“
https://www.facebook.com/pages/6-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%BA%D1%81/685911134761944
