Таня Иванова: Мечтая си багрите и формите на шевицата да влязат отново в бита ни

За масовия вкус има щампи, евтини, достъпни, разнообразни, кичозни, кой каквото иска – ще намери. При мен два еднакви шала не стават, даже да имам такава поръчка.

С радост ви представяме поредния гост в Гилдията на занаятчиите – запознайте се с Таня Иванова, носител на наградата „Пазител на традициите“ – 2013 г., в категория „Изкуство“- млади на Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите.

За мен

Здравейте, аз съм Таня Иванова. Завършила съм Националната художествена гимназия в гр. Сливен през 1997 г. За Академията нямаше възможност по ред лични причини, но не съжалявам! Мои учители по художествен текстил бяха Данелина Косева и Велин Динев. Те ми додоха пътя в живота. Много ги обичам и им благодаря от сърце!

Благодаря и на Тодор Терзиев, Галя Докова, Стефан Кънев, Сашо Дойчинов, Йордан Парушев, Петър Кайраков, Лилия Екювска и на майсторките, които бяха все до нас. Заради това, на което ме научиха сега мои картини и пана украсяват домовете, не само в България, но и в САЩ, Канада, Франция, Финландия, Германия, Холандия, Русия, Гърция и Турция.

Участвам в общи изложби, тъка по поръчка и рисувам върху дрехи нашите красиви български мотиви и шевици. Ровя се и намирам материали от българското ни текстилно наследство, които са подходящи за създаване на съвременен художествен текстил с национален стилов характер.

Това е моя начин да разнообразя и запазя богатите ни български традиции. Може би затова наградата „Пазител на традициите“ – 2013 г., в категория „Изкуство“- млади на Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите, тази година е в моите ръце. Едно ранно и много задължаващо признание на публиката и на журито, за което съм благодарна до небето и обратно!

Кога открихте признанието си в ръчното творчество и от колко време се занимавате с това професионално? През какви перипетии преминахте като творец в опитите си да възпитате вкус към ръчната изработка?

Аз не бях чувала за художествения текстил, когато разбрах, че искам да стана художничка.
А това решение бях взела отдавна. Още откогато рисувах с репички по стените на баба ми. Тя току ги измазваше с вар, а аз скубех червени репички от градината и рисувах по тях, докъдето стигах. Те пишеха в розово, после ставаше рисунката в лилаво, а накрая посиняваше и това откритие си беше само мое!
И от тогава живея в моя си свят. Интересното е, че го смятам за нормално. Даже като дете ме питаха: “Каква ще станеш като пораснеш?“, а отговорът ми винаги беше – “Художничка!“ и доста странно ме поглеждаха.
Когато станах достатъчно голяма, за да започна някакви курсове по рисуване, се оказа, че живопис се учи в Казанлък, а на нас не ни бе удобно. Аз бях по-малка от съучениците си с две години и не можаха да ме пратят толкова малка и сама в друг град Решихме да уча в Сливен – и там се изучава и живопис, и графика, и всичко останало, което е нужно за начален старт на всеки, който иска да бъде художник.

Специалностите обаче бяха две тогава – Художествена тъкан и Рекламна графика. И аз избрах и съм много доволна! С течение на времето разбрах, че живописта и графиката не са ми по силите. Човек трябва да прави това, което умее и му доставя удоволствие.
Желанието ми да работя сериозно се появи, когато се запознах с моята учителка Данелина Косева още преди да ме приемат в гимназията. Тя е вълшебна жена!!!
С цялата си строгост и доброта на майка, успя да ми покаже и да ме научи на всичко и то по толкова достъпен начин, че да заобичам текстила и той да стане моя съдба.

Не ми се е налагало да минавам перипетии, за да създавам вкус. Всичко това направиха учителите ми и то съвсем неусетно за мен, просто защото са безкрайно добри хора и преподаватели, всеотдайни и неподчертаващи границата „учител-ученик“.
Даже напротив! Ние бяхме като семейство!

Налага ли ви се да правите компромис с творенията си, за да отговорите на по-масовия вкус? Ако, да – защо?

Не, абсолютно не!!! Не ми се е налагало, но и да се сблъскам с това изобщо няма да си отстъпя от пътя! За масовия вкус има щампи, евтини, достъпни, разнообразни, кичозни, кой каквото иска – ще намери. При мен два еднакви шала не стават, даже да имам такава поръчка. Изобщо няма начин да станат еднакви, могат само да си приличат. При паната е по-възможно да се постигне прилика, но там аз пък не правя две приличащи си, не ми е интресено, пък не е и там целта.

Какви са вашите наблюдения – как българинът гледа на ръчното творчество – оценява ли го достатъчно, намира ли го за достъпно, склонен ли е да плати повече, за да притежава уникат?

Много ми се иска да кажа, че го оценява достатъчно, но не … не мога! Някои хора го оценяват и то точно тези, които знаят какъв труд се полага, тези, които съзнават, че фантазиите ни минават от ума и сърцето, стигат до ръцете и от там, поели цялата ни положителна енергия, приемат формата на пано, гърненце, рисувана вазичка, картина, сувенир, бижу и какво ли още не!
И за цената е така. За някои е достъпна, други казват „Еее, повече що не поискаш!!!?“, трети – „Ооо, за това, което правиш това са малко пари!!!“.

По-неприятното за мен е друго. Когато някой човек види да кажем шал, поиска го, попита за цена, казам му и се почва едно разпитване какъв плат купувам, с какви бои работя, как се прави, почва едно ровене из нет-а и хоооопп – следва „Направи си сам!“.
Не че е лошо, човек е свободен да се изявява, както може, но на творците като нас това развяване на „умения“ малко ни тежи или поне на мен така ми се струва.

Какво ви създава най-много трудности – напливът на китайски стоки, липсата на достатъчно ценители, местата за продажба, набавянето на качествени материали, „колегите“, които плагиатстват, нещо друго?

Нищо не ми съзадава трудности, освен това, че имам само две ръце и денонощието е само от 24 часа! Но съм благодарна на Бог, че имам и това, понеже, ако нямах изобщо нямаше да съм аз! Сериозно – нито китайците ми пречат със стоките си, ни ценители липсват, за мой късмет и материалите са ми достъпни с многото онлайн магазини, колегите ми не плагиатстват, защото от тези, които познавам (лично и виртуално) си имат свой стил и не го прекрачват или заменят с друг.
А Природата ни е една, от нея черпим идеи. Може ли да нарисуваме магнолии и да кажем кой от кого изплагиатства? Не! Това ни е харесало, това сме претворили.

Какво е вашето позитивно послание към ценителите на ръчното изкуство и колегите-творци, вашето вдъхновение?

Послания ли……Не съм сигурна, че мога да кажа нещо, което да е послание, което да звучи хубаво, не като клише и което да не е изречено от друг. Когато застана пред белия плат го виждам като „портал“ и веднъж бях казала това – „Това е моят портал към другия свят, свят в който няма упреци, злоба, завист, вина, оправдания, свят на сънувани мечти и мечтани сънища, свят на цветна обич и обичани цветове, свят, роден от допир и ласка на фантазията и реалността, свят, свит в шепа и разпръскващ се на капки любов, свят, който искам да бъде и ваш, защото красивите неща трябва да са споделени! Обичайте повече!“.

Мечтая си багрите, формите на шевицата да влязат в бита ни отново и по-масово. Затова и така я интерпретирам понякога в творбите си. Нашият фолклор е извор, от който можем да пием вечно, шевиците са уникални и това е ценното! Фолклорът ме е вдъхновявал неведнъж. Вдъхновяват ме слънцето, природата, любовта, музиката и Ивайла. Най-много слънцето!!! Без него очите ни няма да виждат цветовете! Как тогава ще претворяваме каквото и да е от природата и любовта в картините си или музиката!?

Какво според вас куца в днешните възможности и условия за продажби (фейсбук, галерии, магазини, базари)? Какви съвети, помощ и информация, свързана с маркетинга ви липсват или намирате сравнително трудно?

Подред ако ги почна във фейсбук нищо не куца, освен може би това, че човек няма как да види истинската красота на творбата. За мой късмет аз винаги чета или чувам „На живо е сто пъти по-хубаво!“
Галериите – зависи много от това коя галерия посещаваме и от къде сме. Ако сме от далечна точка, до галерията идва доста скъпо като пътуване и престой в друг град. Неща, които усложняват самото начинание. Тук е моментът да спомена, че когато Историческият музей в Батак ми предложиха да направя изложба там, поеха абсолютно всички разходи и за изложбата нямаше нито лев наем! Ще съм им благодарна цял живот!
Така се пазят традиции, така се подкрепят млади автори и им се дава път и шанс! Вярно, че не всеки би го направил, но тези, които са, трябва да бъдат посочени за пример!

За магазините всички знаем. Като сложат надценката и повечето творби стават непродаваеми. За базарите нямам какво да кажа. Участвала съм два пъти и всичко, което знам са думи на колеги, не мои наблюдения. Аз повече се забавлявах, отколкото да си седя на мястото на базара.

Моите изложби

Първата ми изложба беше в гр.Сливен през 1998 г. в Каракачанската къща, затова и повечето от картините бяха с мотиви от каракачанските носии. След това гостувах и на Кукления театър с част от тази изложба. След няколко години участия в общи изложби и работа из кухните и рестораните по нашето Черноморие и в Германия, реших, че е по-добре да работя това, което искам. Върнах се в гр. Нова Загора, родния град на майка ми, и през лятото на 2003 г. открих изложбата „ЦВЕТОВЕ“.

В нея представих проекти за текстилни пана. Следващата изложба открих през зимата на 2004 г.- изложба със стенни пана и ръчно тъкани гоблени. През 2005г., в гр.Сливен в галерия „МАЙ“, показах изложба на рисувана коприна и малки текстилни пана, а за празника на жената заедно с Читалищната библиотека в гр. Нова Загора направихме изложба – базар на рисувани шалове – „ЗА ЖЕНИТЕ, С ЛЮБОВ!“.
Следващата изложба – „ЕХО ОТ МИНАЛОТО“ беше по поръчка на Висше училище – колеж „ТЕЛЕМАТИКА“- гр.Стара Загора. Същата изложба представих и в галерията на гр. Нова Загора.
Участвам в общи изложби, тъка по поръчка и рисувам върху дрехи нашите красиви български мотиви и шевици.
През 2007 г. се роди дъщеря ни Ивайла и за малко спрях да работя. След като тя навърши две години се върнах към обичайната си работа зад стана. През март 2011г. открих десетата си самостоятелна изложба “ТАНЦЪТ НА ПЕПЕРУДИТЕ“ в гр. Варна.

През октомври в Историческия музей в Батак бяха подредени 32 мои работи – текстил, коприна и живопис, обединени под името “Родено от сърцето и ръцете“. През юли 2013 г. в столичната галерия “Класика“ аз и още три авторки – Виктория Андонова, Илина Даргова и Елица Карабашлиева – представихме нашата обща изложба “ЧЕТИРИ СВЯТА“, чиято идея възникна случайно под един постинг във фейсбук и едно мое пано „Земен рай“, което също бе представено в тази изложба.

В момента работя предимно с рисуван текстил и шалове от шифон. Подготвям нова изложба под името „С любов към Слънцето“.

+ФорумЪт