Албена Петкова: Не се поддавайте на натиска от кич и простотия

Проблемът е, че много от хората нямат въображение с какво да комбинират нестандартното бижу и затова нашето творчество става по-трудно разбираемо

Опитвам се да превъзпитавам вкуса към красивата ръчна изработка, казва Албена Петкова, която превръща мънистата в приказни истории.

„Сега много неща ги кръстиха уникати и ръчна изработка, но да нанижеш 5 топчета естествен камък и да го кръстиш уникат, за мен е обида. Затова и много хора подминават различните базари, защото подобен тип бижута можеш спокойно да ги намериш в китайските и индийските магазини и то на по-ниска цена“, допълва тя.
Вижте какво още сподели Албена за българо-китайските творчество, организацията на базарите и част от своите планове.

За мен:

Казвам се Албена Петкова и съм от Русе. От дете изкуството ме влече. Пеех в детски хор, после продължих да изучавам оперно пеене в средното си образование. Работих няколко години в Русенска опера, но поради заболяване трябваше да се разделя с пеенето. Работила съм доста разнообразни работи и това ми е помогнало много в моето личностно развитие (организация, познания и т.н.) Сега съм собственик на малка счетоводна къща и с този бизнес издържам основно семейството си и хобито си. Моята страст са бижутата от мъниста.

Кога открихте призванието си в ръчното творчество и от колко време се занимавате с това професионално?

От дете обичах да си шия сама дрехите и дълги години не знаех какво е това да си купя рокля, пола или панталон от магазина. Когато родих 2-те си деца стана доста трудно. Тогава се научих да плета (по – малко пространство се изискваше и по – бързо можех да оставя започнатото).
Плетях на децата разни дрешки, после започнах да изработвам цветарници и пана в технология макраме. Виждайки коркова тапа аз си представях за какво мога да я оползотворя. Но празнината от липсата на творчество си остана.

Децата пораснаха и станаха абитуриенти. Синът беше по-лесен, но дъщерята трябваше да е прекрасна. Имахме вече роклята, но бижута така и не можехме да намерим. Един ден през февруари 2012 г. синът ми ме заведе в един магазин, който беше пълен с мъниста, кристалчета и всякакви джунджурийки свързани с направата на бижута. Искаше да му помогна да направи подарък на своята приятелка за Свети Валентин.
Тогава реших да се опитам да направя аз бижутата за бала. Купих една шепа кристали, тел, мъниста, кукички и така започнах – гледах по интернет и правех.
Така изработих първите си обици. Търсейки обаче уроци, аз намирах най-невероятни други красоти и уроци за тях. Много се запалих. До бала на дъщеря си вече бях направила 45 комплекта колиета с обици. Тогава видях обява за конкурс – 3 месеца след като започнах.

И решихте да участвате, предполагам?

Да, реших да се включа. Честно да си призная мислех се за велика. Когато отвориха конкурса и видях другите работи, аз просто бях запленена, онемяла и разбрах, че нищо не знам. Там имаше бижута от мъниста, но на светлинни години от моите. Така се запознах с Деси Каменова, Галя Накова, Яна Цветкова, Асет Цолоева и др.
Те бяха създали вече групата „Ръчно изработени бижута от мъниста БГ“ и ме добавиха в нея. Не можете да си представите каква чест бе за мен да съм там. Аз съм много амбициозен човек и трудностите винаги ме предизвикват.
В групата има създадена библиотека с линкове към уроци в различните техники на изработка на бижута от мъниста. Искам да уточня – мъниста, а не топченца и тел нанизани на корда.

Тук си говорим за мъниста, които са големи по 1 милиметър и всяко трябва да бъде сложено на точното място, за да се получи равно и красиво бижу. Така започнах да изучавам различните техники (а те са много) в мънистеното творчество. Бях завладяна от красотата на изделията на по-напредналите от мен. Аз обаче съм си по-чешит човек  трудно работя по сценарий или схеми.

Изучавам дадената техника и после създавам свое собствено бижу с нея. Така лека – полека установих, че не ми е интересно да правя едно и също бижу 2 пъти. Много творци правят цели серии в различни нюанси на едно и също нещо. На мен това не ми е интересно. Имам много голяма фантазия и непрекъснато в главата ми се върти нещо, дори и сънувам дадени модели.

Щастлива съм, че в тази група сме много директни и си казваме къде сме сгрешили, кое не ни е наред. За мен този тип критика (градивната) е основен фактор по пътя на творчеството. Всяко едно бижу е като мое дете и е нормално да не му видя кусурите, но отстрани напредналите ги виждат и ти дават насоки. Ако искаш да вървиш напред и да се развиваш, обръщаш внимание, ако се смяташ за велик и се обиждаш – нищо няма да постигнеш. И така бижутата от мъниста станаха моята страст.

През какви перипетии преминахте като творец в опитите си да възпитате вкус към ръчната изработка?

Аз по-скоро се опитвам да превъзпитавам вкуса към красивата ръчна изработка. Защото то сега много неща ги кръстиха уникати и ръчна изработка, но да нанижеш 5 топчета естествен камък и да го кръстиш уникат, за мен е обида. Затова и много хора подминават различните базари, защото подобен тип бижута можеш спокойно да ги намериш в китайските и индийските магазини и то на по-ниска цена.

Аз непрекъснато се опитвам да повдигам духа на колежките в групата. Много от тях са отчаяни, че трудно се продават нашите бижута. И доста от тях започват да се ориентират към т.н комерсиално, в смисъл и те да правят бързи и евтини неща, за да ги продават и да си купят материали. Някои казват, че народът нямал пари и затова не купувал. Ами не съм много съгласна. Едва ли златните синджири са по-евтини, но за мен са еднотипни и безлични. Проблемът е, че много от хората нямат въображение с какво да комбинират нестандартното бижу и затова нашето творчество става по-трудно разбираемо.

Налага ли ви се да правите компромис с творенията си, за да отговорите на по-масовия вкус? Ако, да – защо?

Лично аз не правя такъв компромис, но това е защото мога да си го позволя. Ако трябва да се издържам само от бижутата, наистина трябва да се съобразя с вкуса на мнозинството. Но съм щастлива, че това не ми се налага. А това което създавам, не се разваля. Понякога е нужно повече време бижуто да си намери собственика, но с търпение и упорство много се постига. Аз обичам да творя, а не да ми се налагат канони и визия на това, което аз да направя. Който иска – да си направи сам.

Какви са вашите наблюдения – как българинът гледа на ръчното творчество – оценява ли го достатъчно, намира ли го за достъпно, склонен ли е да плати повече, за да притежава уникат?

Българинът е доста консервативен и много трудно приема различното от установеното. Дълги години комунизмът го учи, че всички трябва да са равни и сега много трудно започва да разчупва тази черупка, но все пак аз мисля, че се случва. Тепърва ще започне да разбира ръчния труд и да го цени. Отначало всички мои приятели се възхищаваха от това, което правя, но много малко от тях разбираха колко труд е всяко едно бижу. Аз започнах да нося със себе си част от работата заедно с кутийки мъниста и да им показвам как става това. Така започнаха вече да уважават труда и емоцията, която влагам във всяко едно колие. Винаги когато отивам на Етъра, аз стоя с часове да гледам работата на грънчаря и да се възхищавам. По същия начин мисля, че трябва да се показва на хората как всъщност става нашето творчество.

Какво ви създава най-много трудности – напливът на китайски стоки, липсата на достатъчно ценители, местата за продажба, набавянето на качествени материали, „колегите“, които плагиатстват, нещо друго?

Не китайските стоки, а българо-китайските творчества направо ме влудяват. Ценители има, не са много, но има. Но вкусът към кича в българина е страшен. И това не ме учудва много. Нашата телевизия възпитава точно на кич и простотия. Погледнете водещите на разните му предавания – красиви жени, красиви дрехи, красиви бижута – всичко е красиво, но поотделно. Абсолютно несъобразяване на тоалет и деколте с бижуто. Погледнете и какви сериали и предавания се излъчват – пълни с унижение на българина и хората се смеят на това, а на мен ми се плаче. Аз съм много голям родолюб и искам България да се слави с хубавото, а не с мизерия, простотия, кича и чалга.

Другият проблем наистина е липсата на места за продажба. Аз съм ходила на няколко базара, но не съм много доволна от тях. Не говоря за организацията, говоря като цяло. Представете си как се пътува от Русе до София, носят се стойки, бижута, на някои от базарите искат да си носим осветление и маси. Е как според вас би могло да стане? Много от нашите бижута не могат да бъдат закачени на стелаж, те трябва да са на стойка. Колко стойки да взема? Може би за нашия тип изкуство е нужно доста по-различно представяне и организация. Замислила съм нещо подобно, но когато успея ще ви кажа. Преди една година правих подобна изложба базар в Русе – първата за страната – бижута от мъниста и естествени камъни. Отново искам да направя, но ми трябва подходящо помещение и то да е на място, което е посещаемо.

Какво е вашето позитивно послание към ценителите на ръчното изкуство и колегите-творци, вашето вдъхновение?

Благодаря на ценителите, че ги има и се надявам да стават все повече, а към колегите-творци – ще ни дойде времето и то скоро! Нека не се поддават на натиска от кич и простотия, нека творят със сърце и душа и така ще създават още много красоти. Мислете положително и ще ви се случват винаги положителни неща.

Другото позитивно нещо, което мога да споделя е, че ми предстои много отговорен международен конкурс – ВОТВ 2014. В него участват творци от цял свят и е нещо като битката на титаните. Тази година за първи път имаме участие от България и аз съм много горда от този факт. Не знам докъде ще стигнем, но това е нещо като първа крачка да покажем, че и ние сме талантливи. От България сме 5-има участници, но в списъка се водят само 2-ма, защото останалите живеят в други страни. Страницата на конкурса е https://www.facebook.com/groups/419636224777912/

Какво според вас куца в днешните възможности и условия за продажби (фейсбук, галерии, магазини, базари)? Какви съвети, помощ и информация, свързана с маркетинга ви липсват или намирате сравнително трудно?

Тъй като аз съм едни от администраторите на групата за бижута от мъниста си мечтая да успея в близката година да направя електронен магазин на групата. И много бих искала той да е обвързан със фейсбук. Но четейки различните предложения се оказва, че това е много скъпо за поддръжка. Аз съм позитивен ентусиаст и ще направя още проучвания за най-ефективен вариант, но магазин ще направя 🙂