Loading...
За Можещия в нашия шоу бизнес добра дума кажете.
За Хъша.
За Лошия в страшния филм.
За Камикадзето в куп телевизии.
За Комбайнера – интелигент.
За Фена на френската гимназия.
За Слави.
От „Ку – ку“ до „Шоуто на Слави“, вечно балансиращ по крехката линия между „Осанна!“ и „Разпни го!“. Обичан горещо и мразен страстно, единственият в новата ни история, който успя да направи невъобразимото – накара цял народ да се вдигне, пеейки „Боят настана“ и „Къде си вярна ти любов народна“. За първи път не бяхме говеда. Бяхме българи. Имахме кауза. Имахме лидер, на когото вярвахме. Бяхме решени на всичко, за да отвоюваме правата си .„И всякоя възраст, класа, пол, занятие, зимаше участие в това предприятие“, защото е прекрасно да се почувстваш част от едно цяло, да усетиш, че не си сам, да изправиш глава. И да не те е страх. Да осъзнаеш, че има и друга истина, освен дълбоко загнездената в потъпканото ти съзнание мисъл, че преклонената главица, сабя не я сече. Да разбереш с кристална яснота легендата за хан Кубрат и снопът пръчки. Да ти проблесне, че не си безсилен и наистина можеш да промениш нещо, че примирението не е единственият път, макар да е единственият, който познаваш.
Колкото и кратко да продължи тази еуфория в януарския студ на 1997 година, тя ни показа, че можем да бъдем народ, стига да има кой да ни обедини. За съжаление човекът, който успя да го направи тогава, не беше подготвен за последствията от това. Той не беше политик. Не знаеше какво да прави със силата, която надигна. Беше като дете, което по случайност е подкарало танк и в един момент с безкрайна изненада установява, че не може нито да го управлява, нито да го спре.
Не го обвинявам. Едва ли е лесна работа да управляваш танк. Но поне ни показа, че танк все пак има, а това никак не е малко.
Беше млад, беше непокорен и убеден в правотата си. Каквото и да правеше, влагаше в него цялото си сърце и това личеше. Именно тази страст разпалваше хората и ни караше да го следваме накъдето и да поеме.
Сега сякаш е остарял, уморен, примирен и донякъде победен. Мъчно ми е да го гледам такъв. Не е оня хъш, който разкъсваше душата си под прожекторите, за да видим през раните му колко е бяла тя.
Замеси се в политически скандали. Омърси се. Сценаристите му един по един се спасяват като плъхове от потъващ кораб. На тяхно място идват нови попълнения като старата мома в панталони Светослав Митев. За мен той е едно огромно недоразумение и тайничко се надявам да бъдем лишени от безмисленото му присъствие в най – скоро време. Позите му на дълбокомислен философ и очевидното му бездарие ме карат да се питам къде е гледал Слави, като го е наемал.
Напоследък в пространството се носят слухове, че Слави се е насочил към политиката. Според мен, ако е имал такива амбиции, трябваше да го направи по-рано. Тогава, когато имаше всенародна подкрепа и беше на гребена на вълната. Мента се пие на момента. Тогава може би щеше да е в състояние да промени нещо. Сега просто ще е като Любен Дилов – син, който в напъна си за изява заличи с размах всякаква симпатия към себе си и в крайна сметка не направи нищо друго, освен да разсее всякакви съмнения, че далеч не е толкова интересен, а още по-малко достоен. Дълбоко се надявам със Слави да не се случи същото.
Не ми се иска да се изказвам за неща, с които не съм добре запозната, но ще си позволя да изразя личното си мнение за причините, които доведоха до спада в телевизионната му кариера. Държа да подчертая, че това са си лично мои разсъждения и е възможно истината да е съвсем различна. Ако случаят е такъв, моля да ми бъде простено. След като продуцира първия сезон на „Сървайвър“ се носеха слухове, че е поискал повече пари, за да направи втория, но му е било отказано и е бил нает Милошев/Огромна грешка от страна на Бтв/. Обиден от това, Слави отказва да прави и втория сезон на „Мюзик Айдъл“/Огромна грешка от страна на Слави/ и вместо това решава да направи собствено музикално шоу „Пей с мен“. За съжаление това шоу се оказа разочарование. И досега не мога да си обясня защо се получи така. Замисълът беше безспорно интересен, кастингите бяха на ниво, забавлявала съм се искрено докато ги гледах. Концертите също бяха добри, имаше страхотни изпълнения. Според мен водещите бяха основния проблем. Нямаха време да се сработят и да се отпуснат. Самият избор на Светльо Витков за водещ си беше риск, имайки предвид липсата му на опит в това поприще. Освен това по време на цялото предаване във въздуха витаеше смътно, но ясно доловимо напрежение, породено от двубоя – айдъла по бтв от една страна и „Пей с мен“ по Нова от друга. За капак супер скъпата техника предаде шоуто.Този провал стресна Слави и той сякаш загуби вяра в себе си и се предаде. Стана някак вял, без заряда, който му е присъщ и се отказа да се занимава с неща извън своето шоу. От цялата работа драгите зрители в това число и аз изгубихме възможността да гледаме качествено направена риалити телевизия и бяхме принудени да се примиряваме с вездесъщия „Биг Брадър“, чиито зловонен полъх се долавя във всяко родно риалити шоу. Много, ама много ме е яд.
Въпреки всичко Слави си остава професионалист. Един от малкото. С каквото и да се захване, го прави с размах. И „Сървайвър“ и „Мюзик Айдъл“ не са същите без него. С омерзение гледам първия сезон на „България търси талант“ и си мисля колко по-различен би бил този формат, ако Слави беше продуцент. Защото каквото и да си говорим, той е безспорно талантлив и можещ. Можеш да го мразиш, можеш да го обичаш, но никога, никога не може да те остави безразличен. Това е простата истина. И с това е спечелил завинаги уважението и симпатията ми, колкото и на моменти да ме е дразнил. Прави своите грешки като всеки от нас и си плаща за тях. И като всеки от нас заслужава правото да му се прости, защото никой не е непогрешим.
Мъчно ми е, че не може да ме развълнува както преди и да докосне душата ми, да ме накара да усетя силата на емоцията му. Но не губя надежда, че един ден отново ще изригне с целия заряд, който носи в себе си и отново, за кой ли път, ще ме заболи.
Снимка: http://www.slavibest.hit.bg/
