Милена Георгиева: Много хора се опитват да печелят на наш гръб

Истината е, че няма къде да предлагаме това, което правим, казва майсторката на хартиени бижута

Милена Георгиева е поредният гост в „Гилдия на занаятчиите“. Изработва много неща, но истински отдадена е на хартиените бижута.

За мен:

Казвам се Милена, родена съм и живея в София, по професия съм зъботехник. Моето хоби и страст е квилингът – така се скривам от ежедневието в един мой цветен и шарен свят.

Кога открихте признанието си в ръчното творчество и от колко време се занимавате с това професионално?

Винаги съм правила нещо с ръцете си, нали и професията ми е такава. Но в зъботехниката
всичко е бяло – стотици нюанси на бялото. Затова компенсирам с шарените хартийки.
Над две години се занимавам с бижута от хартия. Е, залитам и в други посоки на ръчното творчество – много обичам да експериментирам, да съчетавам хартията с каквото ми хрумне – пера, метал, плетиво.

През какви перипетии преминахте като творец в опитите си да възпитате вкус към ръчната изработка?

Перипетии има много – от липсата на време, многократните опити докато нещо се получи така както е в главата ти, до скептичните погледи понякога на околните – трудно се приемат хартиени бижута. Доста път изминах, за да успея да наложа предимствата им.

Но си заслужава, всичко което ние творците правим и това се вижда
всеки път в очите на хората, които харесват нещата ни, купуват и ги ползват. Част от нас става част от тях – какво по хубаво от това!

Налага ли ви се да правите компромис с творенията си, за да отговорите на по-масовия вкус?

Никога не правя компромиси с творенията си. Няма да съм аз, ако го направя. Творя за себе си, изразявам себе си така. Масовият вкус е сбор от индивидуални вкусове нали – е, винаги има един индивидуален вкус, който съвпада с моя и когато чуя – еее, това са моите обеци например, тогава няма по щастлив човек от мен.

Какви са вашите наблюдения – как българинът гледа на ръчното творчество – оценява ли го достатъчно, намира ли го за достъпно, склонен ли е да плати повече, за да притежава уникат?

Струва ми се че българинът все повече започва да цени ръчното творчество и това е много хубаво. Защото това е не само нашият труд – това са нощите ни, усмивките ни – това са сърцата ни. За жалост, не са много хората, които могат да си позволят да платят и малко –такова е времето в което живеем.

Какво ви създава най-много трудности – напливът на китайски стоки, липсата на достатъчно ценители, местата за продажба, набавянето на качествени материали, „колегите“, които плагиатстват, нещо друго?

Истина е че няма къде да предлагаме това което правим. Нямаме си наше място. Много са и хората, които се опитват да печелят на наш гръб, но това е друга тема. Хубавото е че има и много хора, които ни подкрепят и помагат. Тук е мястото и да кажа „Благодаря!“

От „колегите“, които плагиатстват не се плаша – никои от нас не е открил топлата вода –важното е това, което правиш да е пречупено през твоите очи и да е част от душата ти.
Никой не може да върви пред моите идеи и да го направи с моите ръце и сърце .

Какво е вашето послание към ценителите на ръчното изкуство и колегите-творци?

Да не се отказваме да усмихваме околните и себе си с творенията си. Не че за нас не е удовлетворение някой да си купи нещо наше, но е много и само да видиш усмивка, одобрение, да чуеш „Браво, страхотни неща правите!“.