Loading...
КОНКУРСИ С ПРЕДИЗВЕСТЕН ПОБЕДИТЕЛ
Не страдам от нарцисизъм или мания за величие. Напротив – през шестгодишния ми престой в град Пазарджик малко хора, като изключим колегите и учениците ми, ме познават, а като преводач развих навика да бъда и самокритичен. За съжаление, стана така, че кандидатурата ми за учител по английски език беше отхвърлена девет пъти в пет училища, при което реших да потърся причината извън себе си и да се усъмня в процедурата по провеждането на така наречените „конкурси“ за свободни учителски места. Всъщност думата „конкурс“ беше употребена само в една от обявите, но когато за едно работно място кандидатстват повече от двама души, задължително е изборът да бъде направен след внимателна и безпристрастна преценка на качествата и квалификациите на всички кандидати.
Казвам „безпристрастна“, а не „обективна“ оценка, тъй като и оценяващият, и оценяваният са субекти (личности), което прави оценката „субективна“. Субективността обаче, не трябва да се разбира като предварително фаворизиране на някой от кандидатите и пренебрегване на принципа на безпристрастност. За съжаление, практиката на всички нива на политическия ни и обществен живот доказва точно обратното. Една статия от недалечната 2009 г., озаглавена „Законова фабрика за посредственост“, прави сериозен и задълбочен анализ на недостатъците на механизма за подбор на учителските кадри. Тъй като статията може да се намери в Интернет – след изписването на заглавието й в Google, ще се огранича само с анализ на изказванията на директори от град Пазарджик.
Заведох молби в деловодствата на всяко едно от училищата отхвърлили кандидатурата ми, в които пожелах директорите в писмена форма да изложат съображенията, поради които са предпочели назначените от тях кандидати. До ден днешен съм получил само един отговор. Високомерното мълчание на останалите би било обяснимо, ако те бяха еднолични собственици на частни училища. След като обаче тези училища се издържат от данъците на родителите на техните ученици, те имат моралното задължение да осигурят възможно най-добрите преподаватели за децата им, както и да носят отговорност за избора си. Верни на принципа „Дума дупка не прави“, те не пожелаха да документират съображенията си и да се подпишат под тях. За мене обяснението не може да бъде друго освен гузна съвест и бягство от отговорност. Чрез статията „5 училища не дават работа на правителствен преводач“, от 29 септември, вестник „Марица“ се опита да потърси отговорите, които не получих от директорите на тези училища.. Цитирам конкретно госпожа Таня Благова – директор на Професионална гимназия по икономика и мениджмънт (ПГИМ):
„Тъй като аз не съм специалист по езика, назначих комисия, в която влизаха всички преподаватели от методическото обединение на преподавателите по английски език. Те разгледаха документите на всички кандидати и между тях имаше доста със солидни биографии като г-н Коритаров. Най-важните критерии, по които беше извършено класирането бе да са завършили английска филология, да имат компютърни умения, защото съвременното образование използва все повече мултимедията като средство за обучение и не на последно място да не са сменяли много работни места през последните години. Основен принцип на нашето училище е да се дава път на млади педагози, защото от една страна имат по-модерно мислене, а освен това се приемат по-добре и от самите деца.“ Малко по-надолу четем: „И понеже се касаеше за работно място за два или три месеца, тъй като колегата излезе в отпуск, решихме да заложим на току-що завършило момиче с английска филология.“
1. Така наречените „критерии, по които беше извършено класирането“, с изключение на първия, липсваха в обявата, което ме навежда на мисълта, че са били импровизирани по време на разговора с журналиста. Не ми е ясно как тази комисия е направила заключението, че преводач с около 3 000 преведени страници не притежава умения да работи с компютър, или как едно току-що завършило образованието си момиче ги притежава в по-висока от него степен.
2. „…да не са сменяли работните места през последните години“ подлежи на различни тълкувания. През последните пет години съм бил учител в ПГСС „Царица Йоанна“, а избраната кандидатка няма никакъв трудов стаж. Къде е базата за сравнение?
3. Призивът за „даване на път на млади педагози“ звучи цинично от устата на г-жа Благова, която също не е в първа младост. Защо тя не даде личен пример като се откаже от длъжността си в полза на по-млад колега? Превръщането на този принцип в култ ни отвежда в едно министерство, където бивш областен управител и настоящ заместник-министър е на крехката за тези постове възраст от 27 години. Впрочем неговата шефка е на Христова възраст, без да е показала умения да прави чудеса за хората.
4. Това, че съм държал изпити в Канада и имам сериозен опит като преводач в областите финанси, счетоводство, инвестиране и технически анализ, както и че мога да преподавам някои от тези дисциплини и на английски език не се отчита като предимство от госпожа Благова. Тя дава път на младите (но не и чрез личен пример).
5. Обобщението, че „младите са с по-модерно мислене“ e доста произволно, неясно и спорно. Можем ли да твърдим, че младите хора, които пълнят стадионите и концертните залите, за да видят поредната полуразголена чалга звезда са с „модерно мислене“?
6. В обявата не беше споменато, а и не ми беше казано, когато подавах документите, че работното място е само за два или три месеца. Ако знаех, аз нямаше да кандидатствам. Нормативът на колегата отпускар можеше да се подели между останалите 4-5 преподаватели от училището и да се избегнат неприятните преживявания на отхвърлените 9 кандидати. Тук обаче прозира и една друга комбинация. Дали след завръщането му, същото това методическо обединение, одобрило току-що завършилото момиче, няма да излезе с предложение да му се гласува доверие и за останалата част от учебната година, а защо не и за по-дълго време? Аз въобще не вярвам, че мястото е овакантено само за 2-3 месеца, което и своевременно ще проверя.
Сравнявайки двете кандидатури става ясно, че момиче без трудов и житейски опит, току-що завършило образованието си, е предпочетено пред човек с осемнадесетгодишен учителски стаж, превеждал от български на английски език документи на банки, годишни финансови отчети, закони, както и становища на правителството на страната ни по сложни юридически казуси. Не се отчете и това, че доведеният ми син Георги Нанов се класира на първо място на олимпиада по английски език в областта. Впрочем, когато Гошко беше в 7-ми клас и пожелахме той да мери сили на олимпиадата с осмокласници (8-ми клас е първата възрастова група), отговорът на МОМН беше категоричен: „Може, но само извън класирането“. Нашата образователна система не позволява никакви волности. Ако не си навършил годините, не можеш да се състезаваш!
Разбира се, че няма нормативен документ, който да задължи госпожа Благова и нейните колеги да ми дават писмени обяснения. Те винаги могат да потърсят уютното убежище на Наредбата, Инструкцията и Параграф 22. Моралът и отговорността към родителите на тези деца обаче, ги задължава да защитават техните интереси. Потърси ли някой мнението на родителите, на членовете на училищно настоятелство? Не са ли те пряко заинтересованите, тези, които с данъците си плащат издръжката на училищата? Опита ли се някой от директорите да си отговори на въпроса: „Кого от всички кандидати бих избрал(а) да учи моето дете?“ Мога да задавам и още въпроси, но каква е ползата? Началникът на РИО – Пазарджик ми каза: „Нямам право да се меся в работата им“, а те от своя страна сe крият и единствено дават устни обяснения, от които винаги могат да се отрекат.
Ще цитирам и части от писмото на госпожа Велка Недялкова – директор на Езикова гимназия „Бертолт Брехт“. На въпроса ми какви са конкретните състезателни предимства на одобрените от нея кандидати отговорът й беше: „Одобрените кандидати отговарят в по-голяма степен на изискванията на чл.2 от Инструкция №2/1994 г. за заемане на длъжността „младши учител“/“учител“/“старши учител“ по съответната специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с ПМС №125/2002г.“ „Разпоредбата на чл. 11 от Инструкция №2 от 29.07.1994г. вменява изрично право на директора – когато придобитото образование и професионална квалификация или педагогическа правоспособност на кандидатите за заемане на учителска или възпитателска длъжност са едни и същи, директорът да сключи договор с избрания от него кандидат.“ „…решението на директора на училището за сключване на трудов договор по чл.96 от КТ – в качеството му на работодател по смисъла на •1, т.1 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда не може да бъде предмет и на съдебна проверка, тъй като преценката му за професионалната подготовка и другите изискуеми качества на кандидатите, е въпрос на целесъобразност. Общата правна уредба за провеждане на конкурс по КТ и възникване на трудово правоотношение с класираното на първо място лице, както и със специалната правна уредба по ЗНП, не предвижда контрол върху проведения конкурс, нито по реда на общия исков процес, нито по специален ред за разглеждане на трудовите спорове, нито по административен ред.“
Каква прекрасна казуистика! От една страна законодателят вменява изрично право на директора да сключи договор с избрания от него кандидат, а от друга страна е пропуснал да предвиди процедура за контрол или съдебна проверка на решението му, като по този начин обезсмисля състезателното начало залегнало в идеята за провеждане на конкурс. Налага се извода, че на следващия „конкурс“, ще трябва да подсиля аргументите си с финикийски знаци или по „целесъобразност“ – с печена мисирка и дамаджана вино.
Наясно съм, че по този начин си навличам омразата на Зевсовците и „авторитетите“ в системата на образованието. Борбата ми не е единствено за работното място, а срещу фалша и лицемерието на тези ръководители в системата, които чрез личния си пример утвърждават Оруеловските максими, че лъжата е истина, че корупцията е справедливост, че робството е свобода, а невежеството сила.
