Как от ЩАЗИ вербували нацистки престъпници за шпиони

Свен Феликс Келерхо

ГДР превъзхождала федералната република само в една област. Привидно Източна Германия вървяла към лишаване на милиони хора от свобода, налагане на ограничения на стотици хиляди и разбиването на съдбите на стотици заради сянката на тъмното кафяво германско минало. „Антифашизмът” се превърнал в нещо като верую на социалистическата диктатура, още по-важно от обещанията за комунизма. Освен това нацисти според официалната пропаганда е имало само на Запад. Това обаче се оказало само една пропагандна лъжа. Още във времената на Студената война е било известно че ГЕСП/ Германската единна социалистическа партия/ не е имала проблем с нацистите докато налагала новата тиранична власт.

Те били много повече отколкото средния им брой на глава от населението

Сред висшия ешалон на управляващата в Източна Германия партия от 60-те до 80-те години е имало безброй бивши членове на нацистката партия, и дори числото им било много по-високо от средния им брой на глава от населението. Ново изследване на документите на ЩАЗИ, направено от историка Хенри Лейда от Рощок показва, че за министерството на държавната сигурност не е било никакъв проблем да вербува бивши нацистки престъпници за агенти на Запад. Повечето от тях дори получавали предложението да могат отново да изплуват в ГДР, когато пожелаят, докато компетентните офицери от ЩАЗИ скришом водили „антифашистката” държавна идеология на Източна Германия под абсурдното мнение:”Ние не оценяваме човек по неговото минало, ами по това, какъв е той днес и с какво може да допринесе за обществото.”

Лайде представя една обширна студиа за това как ЩАЗИ не прави разлика между престъпното минало и настоящето на нацистките престъпници. В новата си статия , която ще излезе в декемврийския брой на реномираното списание- „Horch & Guck” , той привежда редица доказателства за фалшивата представа, която си изгражда ГДР, за която и до днес някои бивши служители на ЩАЗИ продължават да събират твърдения и до днес.

Според бивши водещи функционери на източногерманските тайни служби „сътрудничеството с доказани нацистки престъпници било табу за ЩАЗИ.” „Ако имало подозрения, че неофициални сътрудници в миналото са се оплели с нацистки престъпления, според тях те били „подложени на непременно на сериозна проверка”. В случай че се докажели тези подозрения, следвало „прекратяване на сътрудничеството с неофициалния сътрудник в оперативната област”, респективно със шпионите във федералната република, дори и ако те притежават чудесни качества на информатори.”

Тези твърдения на пенсионерите от ЩАЗИ са опровергани от Лайде.Той показа безогледно направени обещания на двама души, тясно свързани с престъпленията на СС, които много добре са знаели, че в миналото са били вербувани за неофициални сътрудници към ЩАЗИ.

Диверсионните отдели на ЩАЗИ били открити за бивши нацисти

Съучастници в това между другото бяха Герхард Найбер- вторият човек в ЩАЗИ след 1980 година, шефът на Главен отдел А-Маркус Волф и не на последно място Вернер Гросман. Първите двама са сред най-активните представители на режима, върху които нямаше подозрения до смъртта им съответно през 2006 и 2008 година. Гросман и днес се намира в полето на просветителите от бившата ГДР, сътрудничещи основно за вестник „Юнге Велт” и издателство „Edition Ost“ и участващи често в събития организирани от сегашната левица-наследник на бившите източногермански комунисти.

Първият случай се разиграва през 50-те години и се свързва с името на оберфюрера от СС-Ото Зоман. Този специфичен за националсоциалистическата диктатура ранг се е намирал между полковник и генералмайор във във Вермахта. Така Зоман се нарежда сред висшите функционери от апарата на Химлер. Освен това той е бил осъден на четири години затвор заради убийството на американски военопленници. След освобождаването си от затвора той работи за новосъздадените западногермански служби- „Organisation Gehlen”[1] , предшественик на сегашното федерално разузнаване /Bundesnachrichtendienst/. От около година в разузнавателните служби на Германия работят за окончателното изясняване на кафявите корени на своите предшественици.

„Хирш” и „Румланд” произлизат от апарата на СС

Официозът на ГЕСП “Нойес Дойчланд” осветлява през 1953 година дейността на Зоман за западногерманското разузнаване и ЩАЗИ започва да проявява интерес към него. Опитват се да го вербуват като двоен агент. Отговорник за това бил бившият капитан Герхард Найбер[2]. Междувременно са били привлечени множество „неофициални сътрудници”- бивши членове на СС или националсоциалистическата партия / НСРПГ/ по примера на Зоман.

При това Найбер и другарите му не са обезпокоени от това, че за едно от лицата за контакт има доказателства за „ брутално и недостойно за човек поведение” срещу поляци, принудени насила да работят, друг пък бил член на определената в Нюрнберг като „престъпна организация” – служба за сигурност /Sicherheitsdienst/.

Стратегията на ЩАЗИ за вербуване на шпиони дори имала известен успех. Двама познати на Зоман, които също работели към западногерманското разузнаване, били привлечени към източногерманската шпионска мрежа под псевдонимите „Хирш” и „Румланд”. Все пак Зоман сам се отказал, след като видял че той е истинската цел на операцията.

Федералното правителство било „много привързано към евреите”

За политическа лоялност към новата западногерманска демокрация не можело и да става дума, тъй като Зоман все още си оставал убеден нацист. Според него правителството на Конрад Аденауер било „много привързано към евреите”. Тази оценка се намира в документите на ЩАЗИ.

Нито веднъж бившият националсоциалист и неофициален сътрудник найменуващ се Ханс Митведе не получава неофициална амнистия. Неговият шеф- офицер от тайните служби му нарежда да проведе разговор със Зоман: „Обърнете внимание на това, че ние не сме хора, чиито лица могат да бъдат злопаметни при евентуални провинения. Всеки който отдава силите си за запазване на мира има място в нашето общество. Ние не оценяваме човек по това какъв е бил в миналото, а по това какъв е сега и с какво може да допринесе за обществото.”

За да спечели благорасположението на бившият офицер от СС , Митведе дори му предава специален документ от вътрешния министър на ГДР-Карл Малон, който му осигурявал убежище във ГДР по всяко време. Според Лайде много е вероятно Зоман да е съобщил за опитите на ЩАЗИ да влязат с него в контакт на своя шеф в западногерманското разузнаване. Скъпоструващата операция по вербуването на Зоман приключила с изненадващата му смърт на 57 години. Още по-безогледно според историка действат от главен отдел А при втория опит за вербуването на Герхард тайх- бивш член на отдела за насрещна изследователска дейност на SD.Това е специалният шести отдел на SD, отговарящ за чужбина и част от главната имперска служба за сигурност / Reichssicherheitshauptsamt/. Роденият през 1912 година социолог принадлежал към научния апарат на СС и е бил използван в “операция Цепелин”[3].Това е специална командна операция намирала се на Източния фронт, но зад съветската линия. През 1944 година той е назначен за ръководител на института Ванзее, поделение на SD.

Става сътрудник на ЩАЗИ под псевдонима „Зее”

След края на войната САЩ интернира за три години главният щурмовак от СС Тайх, но срещу него така и не започва наказателно преследване. През 50-те години работи като експерт по Изтока към икономическия институт в Кил. Заради унищожените досиета на източногерманското външно разузнаване не може да се определи с точност кога е бил вербуван за неофициален сътрудник на ЩАЗИ. Предполага се че е регистриран като такъв не по-късно от 1967/68 година и две години по-късно вече работи за ЩАЗИ под псевдонима „Зее”.С неговия обозначителен номер са свързани около 106 доклада посветени преди всичко на изследванията за ГДР във федералната република и на някои интересни политици.

Когато е основан специалният архив на ЩАЗИ с документи от периода на националсоциализма, използван за организирането на политически кампании срещу ФРГ в миналото, институтът Ванзее проучва дейността на Тайх през 1975 година, който тогава е сред сътрудниците на ЩАЗИ.

На бял свят най-вероятно ще излязат нови документи

В една информация предназначена за Ерих Милке, сътрудник с кодовото име X11 е записал саморъчно, че „Тайх е бил дългогодишен неофициален сътрудник на главен отдел А”. Тази информация е била дотолкова засекретена, че не е трябвало да става достояние за нито един от сътрудниците на отдела. Министерството не си е извадило никакви изводи от това. Сътрудничеството с Тайх не е преустановено, въпреки че предоставената от него информация не винаги е била „превъзходна”. Едва една година след пенсионирането му от икономическия институт в Кил през 1977 година приключва сътрудничеството му като нещатен сътрудник Зее. Герхард Тайх умира през 1986 година без някой да е потърсил отговорност за дейността му нито по време на Втората световна война, нито след това като сътрудник на ЩАЗИ. Откриването и внимателното проучване на нови документи от архивите на ЩАЗИ доведе до излизането на бял свят на нови примери за сътрудничеството на източногерманските тайни служби със нацистките престъпници. Като всеки един случай потвърждава това, че „антифашизмът” прокламиран от режима в ГДР е една лъжа. И днес водещи политици на левицата / Die Linken/ пледират за оправдаване на бившия източногермански режим, но един реалистичен поглед върху документите показва, че двете германски диктатури-нацистката и комунистическата са били много по-близо една до друга, отколкото утвърдената във обединена Германия представа.

Първото публикуване на настоящия текст е във вестник „Ди Велт” на 29.11.2011 година. Очаква се през декември изследователят Хенри Лайд да публикува своето изследване в списание „Horch & Guck“ под заглавието „Ние не оценяваме човек по неговото минало”- примери за безогледните практики на ЩАЗИ на Запад.

Превод Мартин Иванов

Източник:

 http://www.bstu.bund.de/DE/BundesbeauftragteUndBehoerde/Aktuelles/2011-11_28_stasi_nazis_welt.html