Loading...
Известно е, че през годините на Студената война са правени десетки опити да се премине най-строго охраняваната граница в света, тази между Източна и Западна Германия опасана след 1961 година и с бетонна преграда. Прокопаването на тунели,използването на делтапланери и какво ли още не. Изобретателността на онези, които пожелали да потърсят път към свободата на Запад нямала граница. За един такъв опит се разказва в материал на сайта на федералната служба за досиетата на ЩАЗИ. В този случай обаче се касаело за използването на подводница с която да се премине през Елба на брега на свободата.
Разказът преразказва документите намерени в архивите на ЩАЗИ. „В една зимна сутрин на 1976 година на брега на Елба се случили драматични събития.”- започва разказът. А в началото денят си тръгнал съвсем нормално. Група работници бяха съсредоточени в разтоварването на един товарен кораб без да обръщат внимание на това какво се носи по реката. След като се върнали на работните си места след една почивка, и погледите им попаднали върху водите на реката, които частично били използвани и за туристически обиколки, те видели една отдалечена част на реката да се носи един тъмен обект, който приличал на цистерна. Подобни обекти обаче били нещо обичайно за Елба, и за това те не мислели много около неговия произход, преди да се задълбочат с работата си. Малко след това те забелязали обекта в непосредствена близост до товарния кораб, и видели че на него има и въжета. Тази констатация изненадала колегите и те решили да го огледат по обстойно.Когато приближили обекта с изненада видели, че съдът е снабден с отвор. Изненадата им била още по-голямо когато видели вътре да лежи един човек. Очевидно се касаело не за свободно плуващ варел, а за един вид превозно средство и сигурно това необичайно средство е било използвано за убежище. Работниците към службата по строителство и поддръжка на водния път били толкова смаяни, че едва успели да попитат мъжа накъде иска да плува. Той отговорил само: ”Там отпред ,има ли още някой.” Тогава колегите прозорливо поискали непознатия да се качи на техния кораб. Понеже ситуацията им се сторила подозрителна, те уведомили местната полиция, която скоро поела нещата в своите ръце. За тяхна изненада се оказало, че те разкрили един от най-впечатляващите опити за бягство в историята на ГДР. Хората открити тогава на това чудновато превозно средство били мъж и жена, които се опитали да избягат от ГДР през река Елба със самоделно направена подводница.
Оригинален план,който би имал шансове за успех
Планът за бягство посредством подводница бил толкова оригинален, че би могъл и да успее, защото не било никакъв проблем по реката да преминават подводници. Само броени километри преди да достигне до целта си семейството е задържано и и бягството е осуетено. Предисторията на бягството започва още през 1967 година, когато семейството решава да напусне Източна Германия. Мъжът, който е дипломиран инженер по топлинна техника започва да разработва необичайния плавателен съд. Набавя си специализирана литература за подводниците с възможност за краткотрайно потапяне и в продължение на шест години разработва най-подробен план за бягството. Двамата се информират за природните и географски дадености на река Елба , обмислили общ маршрут и изготвили детайлна схема на своите сметки. Те построили подводницата за около 2 години като посветили за целта си цялото свободно време както и годишните си отпуски. Като инженер и човек обичащ да майстори най-различни неща, мъжът се захванал за работа. Все пак той не можел да построи всичко и се нуждаел от професионална помощ, особено при работата изискваща много физически усилия, при която все пак трябвало да отнеме от времето на някого.
За да обясни работата си той измислил историята, че работи по едно откритие в областта на топлинната техника. Това звучало достатъчно достоверно и му спестило по-детайлните обяснения. За изработването на подводницата семейството наело цяла къща с гараж и работно хале, които им предложили достатъчно свободно място. Работите по подводницата приключили в края на 1975 година. Подводницата била с дължина от 4 метра, тежала 3 820 килограма и имала диаметър от 0,8 метра. Тя можела да се придвижи в близост до река Елба, от където безпроблемно да бъде пусната на вода, само с помощта на трактор и тежкотоварен камион с ниска подемна платформа.
Все пак съдбата се оказала срещу бегълците. Когато двамата достигнали указаното място в 1 часа след полунощ при много студено време и започнали спускането на съда във водата се скъсали въжетата и подводницата се обърнала с висока скорост във водата. При опита си да я изправи отново мъжът паднал в ледените води и се наложило да се преоблича и стопли, за да не замръзне от студ. Те забравили да хвърлят котвата и подводницата се отдалечила от брега. Така те били принудени да я търсят. Оказало се че тя се отдалечила на 200 метра надолу по течението на реката. И попаднала сред няколко ледени блока. При опит да се качи в нея жената паднала няколко пъти върху леда, в резултат на което изгубила обувките и ръкавиците си. Измръзнала и измокрена тя трябвало да се преоблича в подводницата. Докато тя се опитвала да се качи, мъжът и се опитвал да разбие леда и да пусне подводницата. Едва сега той можел да разбере важността на инцидента при пускането и на вода, тъй като твърдия удар във водата довел до видими повреди по нея. Тя не можела нито да се потопи, нито да маневрира, а моторите не работели. Въпреки това двамата не се отказали от плана си и продължили по пътя си, оставяйки подводницата само да се носи по течението на реката с надеждата че ще могат да преминат незабелязано границата под прикритието на нощта. Инцидентът в началото обаче нарушил плановете им и с настъпването на сутринта шансовете им за успех станали нищожни. Малко след началото на начинанието си те били открити и заловени от полицията.
Експертите на ЩАЗИ оценили шансовете за успех на операцията като много големи. Ако не бил инцидентът в началото, то граничните власти едва ли щели да открият подводницата. Тя можела да се потопи на дълбочина от 30 метра и да остане под вода до един час, което щяло да и осигури безпроблемно пресичане на границата със Западна Германия. Семейството било осъдено на дълги години затвор, но амнистирано през 1979 година по случай 30 –та годишнина от създаването на ГДР. Дори по време на престоя си в затвора те получили предложение да напуснат Източна Германия. Те дали да се разбере че се отказват от възстановяване на източногерманското си гражданство и били готови на ново бягство. Въпреки че ГДР се опитала да ги разубеди изселвайки ги, през 1982 година на семейството най-накрая се отдала възможност да напусне страната. След разкриването на случая от ЩАЗИ разфасовали подводницата.
/по документи на ЩАЗИ/
