Loading...
Вживяващи се като специалисти по педагогика хора са започнали да фантазират как „изкуствения интелект ще промени образованието“. Говорят как вече писането на есета и други текстове щяло да се трансформира в развиване на умения за проверка на достоверност и съответно редактиране на генерирана от GPT-технологиите информация.
Простете, но това е точно толкова глупаво, колкото да кажете, че калкулаторът е направил ученето на аритметика излишно, защото на хората в практиката им е достатъчно да знаят как да боравят с него и нищо повече. По същият начин навремето бях слушал как в университета не трябвало да се изучава класическата линейна алгебра, защото можело задачите да се решават с много по-ефективни числени методи директно на компютър. Добре, ще седне студента на компютъра (ще вземе ученика калкулатора), ще въведе неясен за него вход и ще получи някакъв неясен за него правилен отговор. Какво се научи от това? Нима забравихте, че ценното при решаването на една задача не е нейния отговор, а са разсъжденията в самото решение?
Същото е за всяка наука. Докато се учим да рисуваме не е толкова важен крайния продукт от аматьорската ни картина, а е важен самия процес, с който изпробваме различните техники, с които грешим и после се поправяме. Същото е с музиката. Същото е с историята – не е важно просто да възпроизведем някакъв текст с дата и факти за дадено събитие, а е важен цялостният наш (личен) анализ за него, сблъскването на тези и контратези за причините довели до него, и т.н. Същото е с литературата, където не е важното просто да изпапагалстваме „какво е искал да каже авторът“, така както някой друг го е интерпретирал, а трябва сами да измислим и изградим наша собствена лична теза за това. И т.н.
Тези GPT технологии наистина могат да бъдат удобен инструмент в практиката и вероятно ще бъдат за мнозина. Не мога да проумея защо някои хора са решили, този инструмент трябва да спре развитието на естествения интелект на учениците…
