В Индия по време на ковид пандемията националният съвет по образованието (институция, която се занимава с учебни програми и учебници) са решили да облекчат учениците от определено „трудно“ учебно съдържание, за да може да се улеснят докато учат онлайн. Така отпаднало изучаването на Менделеевата таблица, електромагнетизма, теорията на еволюцията на Дарвин и какво ли още не – досетихте се, че става въпрос все за материал от природните науки.
Ковид пандемията приключи, но нещата не са се върнали обратно. От същият съвет са решили, че много добре се е получило децата да не учат – хем „успехът“ се увеличил, хем останал много свободен хорариум, който да бъде запълнен с нови работи. И така под мотото да се направи реформа, която да направи децата „problem solvers“, сега са взели, че са напълнили учебниците с нови теми, с които се цели „да изучават корените на традициите, етническото разнообразие и модерната култура“. Какво общо има това с „problem solving“ оставям сами да прецените.
Всичко това ми напомни за периодичните стремежи за реформа в образованието в България, с които все се вкарват разни нови хуманитарни безсмислици и все се намалява хорариума за смислена наука. Така например последните 2-3 години усилено се втълпява, че математиката в прогимназията е трудна и как трябвало да бъде облекчавано учебното съдържание. А всъщност в България учим по-малко математика от всички останали в Европа!