В момента* по Референдум има някои добри и някои кухи изказвания за някои проблеми в образованието. Никой обаче не назовава основният: недостигът на добри учители.
Не може да си приел наредба за квалификация, в която позволяваш на човек, който не е учил математика в университет, да стане учител по математика, преминавайки няколко курса по психология, педагогика, работа за деца със СОП и правене на презентации, но без да учи сериозно… математика.
Не може да имаш и да дадеш 100 милиона от държавния бюджет за проект, от който не е ясно дали ще има възвращаемост, но да нямаш 36 милиона за индексиране на заплатите във висшето образование да догонят инфлацията и да се гавриш с цялата гилдия месеци наред.
Не може да пълниш учебните програми с ненужни глупости заради пари от европроекти, а после да се оплакваш, че учебното съдържание било претрупано и провеждаш политики за съкращаване на базови знания.
Не може да си натъпкал учебните програми с 50+% за нови знания и си отделил едва 30-40% за упражнения и да очакваш знанията да се превърнат в „компетентности“.
Не може разни НПО-та да опоскват парите за образование по „национални програми“, а да искаш заплатите на учителите да са високи и професията да е престижна.
Не може да наложиш навсякъде „катаджийски тестове“, с които стимулираш основно съобразителност и нагаждане, а да очакваш учениците да могат да решават практически задачи.
Не може да бламираш добри инициативи, като например преквалификацията на учители по СДК да е субсидирана, защото някой конкретен не е захлебил от това, а да очакваш програмата да работи.
Не може да изпращаш учителите на безсмислени масовки „за кредити“, а да очакваш да са вдъхновени, а не отвратени.
И т.н.
*05.12.2023