Всъщност това са жестоки хора, изчадия на една мракобесна идеология

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Иво БеровВърху развалините на МОЧА бива и да се танцува. Така, както французите са танцували върху развалините на Бастилията.

Макар тогава в крепостта да е имало само шест затворници. И те да не са били политически /освен, ако не се приеме, че Маркиз дьо Сад е имал и политическо влияние/.

А Бастилията можеше да бъде съхранена като паметник на миналото. И като музей. И като туристическа забележителност /подобно Алкатрас/. И като всичко, което ви хрумне.

Само че тя е била, а и сега все още е, олицетворение на нещо гнусно, отблъскващо и мракобесно. На едно нечовешко обществено разделение. Във Франция – разделението на аристократи, буржоазия и селяни.

Тук нашенски едни консерватори /ех Бърк, Бърк…/ ще спорят, че всичко е могло да стане по мирен начин и че не е имало нужда от революцията с нейните извращения и крайности. Разбира се. Набирали са хората гняв от несправедливостите едно пет и повече века, можело е да почакат и още някой и друг век кралете и аристократите да се натуткат и да се вчовечат.

Нашенски разбирачи и тълмачи, обявени за анализатори пък обясняват, че събарянето на гнусния МОЧ /или гнусната МОЧА/ разделяло обществото ни.

И не че тези пишман анализатори са съвсем чак пък толкова тъпи, те просто разменят местата на причината и следствието. Не събарянето на МОЧА доведе до разделението на обществото ни, а разделението на обществото доведе до събарянето на позорната грамада.

Не могат да се досетят всички тия умници, че покрай тази каменна грамада всеки ден, в продължение на години са минавали хиляди хора и са поглеждали към нея с отвращение, погнуса и гняв, като към едно натрапено от престъпния комунистически режим унижение. А невъзможността да изразят по какъвто и да било начин погнусата си /чак през последните години започнаха да боядисват грамадата/ само е добавяла към гнева и омерзението.

Не, не могат да се досетят тия хора. Неспособни са да се поставят на мястото на хилядите, чиито близки са загинали с натрапения от Съветската армия терор.

Няма у тях чувство за емпатия /което именно ги прави и пишман анализатори/. Нямат чувство за състрадание и съпричастност. И те са като комунистическите агитатори. Като оня комунистически стихоплетец, който завопи: „Леле мале, отрязаха му ръцете на чугунения окупатор, леле мале, сега идва ред на жената и детето, ах, ох“ и прочее поетически повръщни.

Всъщност това са жестоки хора, изчадия на една мракобесна идеология. И ако има все пак у тях остатъчни някакви чувства на човещина и състрадание, то те са към своите, към другарчетата. Всички останали могат да бъдат обявявани за фашисти /както правят сега путинските пропагандатори/ и избивани. По примера на Георги Димитров, който пише писмо-молба до Сталин да спрат грабежите, убийствата и изнасилванията на Съветската армия в България, но забележете поради каква причина „защото са пострадали и наши хора“. Тоест комунистите имат значение, всички останали – не. Тази забележка на Гошо Тарабата разкрива цялата същност на комунистическата светоусещане, жестокост и безчувственост.

И да, сравнението между Бастилията и МОЧА може да изглежда пресилено, дори смешно. Измеренията наистина са различни, но същината е една. И ако един танц върху развалините на тази грозна грамада, олицетворение на мракобесието и мерзавщината би бил прекален, то съвсем бива тя да бъде пресътворена в паста и изядена. А комунягите да скърцат със зъби, да реват и да се заканват тайно колкото си щат.

www.ivremena.com

 

 

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.