Loading...
Мислех да нарека унгарската столица „кралица на Дунава“, но първо ми звучи клиширано и второ, преди да го посетя, не бях убеден, че е най-красивият град на Дунава. Затова избрах да го определя като град на контрастите, в който съжителстват бедната но красива Пеща,и богатият и грозен Буда, в който заедно с архитектурата от времето на социализма, се срещат удивителни образци на готиката, барока и ренесанса. В който за магически се приемат две числа – 7 и 96. Първото отговарящо на броя на маджарските племена, основали държавата, статуи на чиито водачи са разположени на площада на героите.
Второто е част от годината на основаването на държавата – 896-та. 96 метра е височината на статуята на св. Ищван – първият унгарски крал от 1000-1001 година. Сградата на унгарския парламент също достига 96 метра в най-високата си част. 7 е любимо на много народи и племена и е преплетено със създаването на редица държави, включително и на нашата. Седем са и рибарските кули, разкриващи прекрасна панорамна гледка към града. В близост до тях освен катедралата на свети Матиаш, претърпяла множество реконструкции във времето, се намират и доста старинни и живописни къщи, сред които и най-старата аптека в града – превърната в музей на аптеките.
Будапеща е град, в който модерните трамваи са част от градския пейзаж подобно на познатите ни ветерани с марка Икарус, в който освен добре развит градски транспорт, се предлага и отлична възможност за превоз по реката. Случайно се натъкнах на автобус, който може да плува и като амфибия. По бреговете на Дунава са разположени десетки малки корабчета, някои от които се използват и като хотели. А когато вечер реката грейва в светлини, тя става притегателен център не само за местните, но и за десетките туристи. Човек изпитва неописуемо вълнение, когато види как само за миг мостовете се обливат в светлина.
Буда и Пеща се обединяват през 1873 година. Сега населението на унгарската столица достига близо 2 млн. души. В работни дни в някои централни части на града се образуват така познатите ни задръствания, които обаче не водят до хаос и нарушаване на реда. Основните търговски улици на града са „Ваци“и „Ракоци“. Заради липса на достатъчно време минах само по едната, която беше осеяна с множество магазинчета и базар за традиционни унгарски вина и храни. Поради естеството на унгарския език само можех да гадая какви са надписите на магазините. Разбирах единствено тези, които ги има и в България. Рядкост е да срещнеш някой унгарец който да те разбере. В едно от магазинчетата продавачката знаеше добър немски и това улесни комуникацията помежду ни. Оказа се че имала приятел – български актьор в Прага, и от него поназнайваше нещо за страната ни, която не й бе толкова чужда. От специалитетите на местната кухня успях да опитам само сочна наденица, обилно полята с горчица, а гулажът го оставих за следващия път.
Мартин Иванов
