Габриела Ризова: Искаме места, където да продаваме легално

Китайските стоки и лошата организация на арт събитията са сериозен проблем, казва талантливата художничка

Казвам се Габриела Ризова на 24 години. От Габрово съм. След завършването на гимназията се преместих в София, за да работя, уча и творя, което се оказа непосилно за мен. Занимавам се с музика и изобразително изкуство от дете. През първите няколко години, които прекарах в столицата, се налагаше да работя в различни сфери, за да се издържам и това не ми позволяваше, да се концентрирам достатъчно върху образованието и творчеството си.

Напуснах университета, но и тогава не ми оставаше сила да правя нещата, които са моето призвание. Така през 2012 г. взех решението, колкото и рисковано да е, да се отдам изцяло на изкуството, защото вярвам, че една от най-големите грешки, които може да допусне човек е да пропилява дарбите си.
Пеенето и създаването на музика го правя изцяло за удоволствие, но рисуването превърнах в професия. Изработвам бижута, аксесоари и различни сувенири от глина и дърво, рисувам върху тях с различни видове бои, фиксирам ги с различни лакове, за да са водоустойчиви. Рисувам декоративни картини, миниатюри, портрети, карикатури и други.

Кога открихте признанието си в ръчното творчество и от колко време се занимавате с това професионално?

Това, че изкуствата са моето призвание е наблюдавано от родителите ми още в съвсем ранна детска възраст, а аз започнах да мечтая за творческа реализация в началото на пубертета. Издържам се от продажбата на творенията си от 2 години.

Налага ли ви се да правите компромис с творенията си, за да отговорите на по-масовия вкус?

Като един изключително своенравен човек ми е доста трудно да правя компромиси с личните си виждания за нещата, но когато „ножът опре до кокала“ се случва да отстъпя – съвсем леко, защото знам, че започнеш ли веднъж да правиш компромиси, когато става въпрос за творческа дейност, започваш да се отдалечаваш от понятието „изкуство“, превръщаш се в мравка и някак се изгубва смисълът.
Човек, който има себе си за творец, трябва да работи с душа и да не позволява да му се налагат ограничения, а когато нещата са създадени с душа, хората обикновено го усещат и ги харесват.

Какви са вашите наблюдения – как българинът гледа на ръчното творчество – оценява ли го достатъчно, намира ли го за достъпно, склонен ли е да плати повече, за да притежава уникат?

Всеки ден се срещам с различи хора и наблюденията ми са, че може би ценителите и незаинтересованите са 50/50, но като цяло хората се радват като виждат красиви неща.
Друг е въпросът колко от тях могат да си позволят такова удоволствие, при условията, в който живеем, а ние не живеем – ние оцеляваме.
Продавам на улицата почти всеки ден и основният проблем не е липсата на интерес, а на средства и честно казано разбирам хората, защото ако имам само 10 лв за изхарчване, бих предпочела да изляза някъде, за да се позабавлявам с приятелите си, отколкото да си купя обеци.
Изкуството е лукс, за да могат хората да си го позволяват, трябва да се повиши стандартът им на живот. Отчайващо е също, че повечето заможни българи изобщо не се интересуват от изкуство, а за да могат произведенията ни да достигнат до очите на хората, които имат и интерес и средства, трябва ние да вложим в добра организация на събития и реклама.

Какво ви създава най-много трудности – напливът на китайски стоки, липсата на достатъчно ценители, местата за продажба, набавянето на качествени материали, „колегите“, които плагиатстват, нещо друго?

Основните трудности, както споменах, са ниските доходи на хората, но и всички останали фактори усложняват ситуацията ни – и китайските стоки, и липсата на комуникативни места, на които да продаваме ЛЕГАЛНО, липсата на каквато и да е подкрепа, както и лошата организация на събития, които уж подпомагат творците, а всъщност целта им е лична облага на двама -трима избрани.

Какво е вашето позитивно послание към ценителите на ръчното изкуство и колегите-творци, вашето вдъхновение?

Вдъхновяват ме личните ми преживявания, както и усмивките на хората, които разглеждат нещата ми, радостта на хората, които се сдобиват с тях, за това моето послание към колегите е, ако това, което създават им носи лично удовлетворение и положителни емоции на наблюдателите и потенциалните клиенти, нека не изгубват себе си в лошите ни битови условия, нека имат вяра, че добрите идеи и усърдният труд, рано или късно биват оценени!
На ценителите искам да благодаря за подкрепата и за приятното настроение, което създават!

Какво според вас куца в днешните възможности и условия за продажби (фейсбук, галерии, магазини, базари)? Какви съвети, помощ и информация, свързана с маркетинга ви липсват или намирате сравнително трудно?

Изкуството, както казват „старите кучета“, се продава на улицата, а начини в нашата страна за легална улична търговия на изкуство в днешно време почти няма. Галерийките са претъпкани от стока, а никой не влиза в тях…куцат много неща, важно е да започнат да се чуват гласовете ни и вярвам, че имаме шанс нещо да се промени.

+ФорумЪт