Loading...
След много дъжд по празниците, реших да си пусна нещо красиво и от по-топли времена – мое клипче с „озвучени“ снимки от Седемте Рилски езера – поход в деня на Дева Мария, миналата година 2013-та.
Изведнъж на фона на приятната музика, пред мен се „плейна“ един камък – голям, подпрян с друг по-малък. Защо ли, си помислих аз, е подпрян така, не може природата да го подпре, това е човешки знак. Посока към нещо. Замислих се, каква е тази сила, която ще го повдигне. Доколкото си спомням беше повече от човешки бой.
Разрових се из компютъра за снимката и се загледах в нея и изведнъж пред мен изплува образ на жена – в профил – Спящата красавица, царицата, както я нарекох аз.
Започнах да търся още снимки около камъка. Оказа се, че ме е впечатлил и съм му направила цяла „фотосесия“. От другата му страна изведнъж ми заприлича на глава в профил, или череп в профил – зъбите личаха. А на главата – стрелка, като самолет. И сочи платото. Загледах се и в по дребната снимка – там, над женския ляв профил, видях едно странно същество – с дупки за очи и хобот – може би човек с противогаз. Или извънземен, и аз не зная. Археолозите да кажат.
Трескаво започнах да търся всички снимки от минали години. И се оказа, че съм снимала камъка и през езерото. Изглежда като огромна глава. Може би това е знак за летището, и че след него се стреля без предупреждение. За аборигените – местните обитатели, или пък, кой знае – за всички. Самолетчето беше точно върху главата с формата на платото.
Тогава се загледах във връх „Харамията“, който се намира точно над Главата на кадъра. Заприлича ми на Утроба – гледната точка беше точно такава.
„Харамията“, огромен духовен комплекс на Древните – настанили се в хранилището на извънземните или земните летци.
Храм на Богинята майка. Може би?
А какъв е изгледът от другата страна – от върхът на съзерцанието? Какво се вижда там? Същата утроба или нещо друго? Вгледах се и видях, прилегнал лъв – лапите, гривата и муцуната му личат. Вижда се и една огромна мъжка глава на стената. Снимала съм я две поредни години. И самата писта от площадката преди езеро „Окото“. Искаше ми се да политна и да се приземя на платото.
Освен това видях и група хора, издялкани по едната стена на „Харамията“, от към камъка и хижата, и стъпала – някъде при лапите на лъва. До тука толкова за връх Харамията – Хайдутин. Винаги ми е изглеждал прекалено симетричен за природно творение. Когато слънцето залязваше и се прибирахме към хижа „Рилски езера“ – нова хижа, за последен път се обърнах и видях Пирамида. Какво ли крие вътре този връх?? А ако се разчисти сипея, няма ли да се намери пещера или вход към гробница или храм? Въпроси????
Вгледах се в снимки на „Окото“ и открих ръка – свита, може би на юмрук, виждат се само пръстите на снимки от две поредни години.
Може би ще откриете и още фигури и знаци на снимките? А аз си обещах, ако имам възможност да направя това лято една обиколка в обратна посока – от долното езеро, през Рибното, Трилистник, Близнака и нагоре. Гледната точка и светлината ще са различни. Убедила съм се, че силно изтрити каменни картини и знаци се появяват на фотографията при залез слънце, тогава няма сенки и светлината е мека.
Огледайте снимки, заградени с червено и повдигнати фигури. Какви тайни крие Рила и колко древна е България? Според мен и ние имаме плато Наска. И нашите предци са летели, или посрещали пришълци.
Инж. Марияна Миранджева 05.09.2014, София
