Loading...
Минавайки вчера през градинката при баня „Мадара“ в София, установих с изненада, че липсва гранитната плоча на един забравен герой, загинал за да защити родителите или близките на онези, откраднали паметния знак. Става дума за капитан Герхард Венгел, загинал при най-мащабната бомбардировка на англо-американските съюзници над София на 10 януари 1944 година.
Търсейки информация, разбрах, че това не е първата кражба. Откритата на 5 ноември 2004-та гранитна плоча на капитан Венгел е била открадната на 20 юли 2012 година. Само ден по-късно е възстановена.
Няма да се впускам в историческа ретроспекция за това, кой е капитан Венгел. Който желае, може да прочете повече за делото му тук. Мисля обаче, че паметта трябва да се пази, а не да се забравя. Историята да се помни и предава от поколение на поколение, защото на онези поколения, които не познават и не пазят историята си, е съдено да бъдат забравени. Не зная на кого е попречила за пореден път тази скромна плоча, която дори едва се забелязва сред зеленината. Нека онези, извършили това грозно дело, се замислят какво биха казали на децата си, когато случайно минат покрай това място някой ден и те ги попитат, какъв е този безименен камък, който стои там? Те нека помнят, че паметниците никога не остават безименни. Героите, на които са били посветени, винаги остават в паметта на обикновените хора, докато онези, извършили подобни вандалски дела, са осъдени да тънат в забрава и невежество.
