Loading...
В епилога на битката за Сталинград през януари 1943 година младият капитан Винрих Бер (1918-2011) е изпратен от главнокомандващия Шеста армия фелдмаршал Фридрих Паулус (1890-1957) за да доложи на Хитлер за истинското положение на обкръжените германски части.
Както описва американският историк Антъни Бийвър Паулус „достигнал до извода, че само младият офицер може да предизвика романтизма“ в нацисткия лидер и „да го накара да види истината в очите“. Той се надявал с черната си танкистка униформа и рицарския си кръст Бер да произведе благоприятно впечатление на фюрера. Той бил и сред най-информираните офицери в неговия щаб. Бер, за който това поръчение се оказало напълно неочаквано, получил заповед да отпътува за среща с Хитлер на 12 януари, два дни след началото на съветското настъпление. Всичко било толкова неочаквано, че дори не успял да вземе писмата на своите другари. Взел само дневника на Шеста армия, за да не попадне в ръцете на врага. На път за срещата си с Хитлер Бер докладвал за състоянието на войските в Сталинград пред щаба на фелдмаршал Ерих фон Манщайн (1887-1973). Не спестил нищо – глада, тежкия удар, нанесен от руснаците в жива сила и техника, докладвал за приличащите на скелети войници, за умиращите в снега ранени, за недостига на гориво и боеприпаси. След като приключил доклада си, Манщайн му казал:“Опишете на фюрера всичко така, както го описахте на мен.“
В интервю за списание „Шпигел“ през 2002 година Винрих Бер си спомня: „Срещнах се с Хитлер два пъти. Първо при похода към Франция, когато се учудих, че му бях представен, и през 1943 година, в главната му квартира. Трябваше да му доложа за реалното състояние на Шеста армия. Получих свобода на действие, дори да говоря за възможна капитулация. Паулус бе убеден, че един млад офицер като мен с рицарски кръст, все още би могъл да направи впечатление на Адолф Хитлер. Тогава бях на 24 години. „
Вечерта на следващия ден, след щателна проверка, Бер се озовал в същата зала, където 18 месеца по-късно заговорници провели неуспешен атентат срещу Хитлер. След дълго очакване в помещението се появил Адолф Хитлер и поздравил младия офицер. След като изслушал изложението на Хитлер за подготовката на операция „Дитрих“, предвиждаща мощна контраатака, Бер започнал изложението си. Изложил всичко в най-големи подробности пред очите на повече от 20 офицери от висшето командване. Разказал за зачестилите случаи на дезертьорство от армията и за глада, от който жестоко страдали германските войници. И за най-голяма изненада Хитлер не го прекъснал нито веднъж. И въпреки опитите на фелдмаршал Кайтел да го спре, разказал за липсата на гориво и боеприпаси, които правели невъзможно да се спре настъплението на Червената армия. Знаел всички данни наизуст.
„Като първи офицер ординарец, задачата ми бе всеки ден да водя лагерната карта. Да получавам и обработвам съобщенията от различните фронтови точки и да следя на картата какво правеха руснаците“, спомня си Бер. „Освен това отговарях за това да следя от какви муниции и колко танкове имахме нужда.“
След като Хитлер получил утвърдителен отговор на въпроса си, дали е уверен в данните които излага, се обърнал за разяснение към офицерите от авиацията. Отбелязал, че за армията било важно не това, колко самолета са били изпратени, а какво е получено в действителност. „Нашите летци-герои извършили множество рисковани полети, но цифрите са такива, каквито ги доложих.“ Фюрерът бил уверен, че само решителен контраудар можел да спаси Шеста армия. При Харков се формирала специална армия от подразделения на СС под ръководството на фелдмаршал Манщайм. От самия него обаче, Бер бил разбрал, че за да се прехвърли тази армия на бойното поле били необходими няколко седмици. По-късно Винрих Бер си спомня:“Разбрах че Хитлер беше загубил всякаква връзка с реалността и живееше в някакъв фантастичен свят на карти и знаменца.“ Младият офицер бил потресен от подобно откритие. Той записал в дневника си: „Това бе краят на всичките ми илюзии по отношение на фюрера. Сега вече знаех съвсем точно, че ще загубим войната.“ Винрих Бер е един от свидетелите, участвали в поредицата филми на Гидо Кноп, посветени на Втората световна война.
Мартин Иванов
По материали от интернет
