Loading...
Ако тук в България не намираме достатъчно ценители не е проблем да ги потърсим в чужбина
Вече 6 години Дарина Апостолова от Варна изразява чувствата и емоциите си чрез багрите на своите черги.
В това заредено с много позитивно настроение интервю, Дари разказва защо се гордее с родината си, как се е научила да тъче и отправя прекрасно послание – „Нека търсим начините за успех, а не причините за неуспеха“.
Приятно четене!
За мен:
Казвам се Дарина Апостолова. На 36 години съм, родена и израснала в град Варна. Щастливо омъжена с две чудесни деца на 15 и 9 години. Две момчета, които ме радват, разсмиват, тревожат, обичат, карат ме да съм горда с успехите им и да съпреживяваме заедно неуспехите и всичко това ежедневно и в големи дози.
Занимавам се с ръчно тъкане на домашен хоризонтален стан. Изработвам черги, торби, чанти, възглавници, калъфи за тефтери. Животът ми винаги е бил темпо и високи скорости и от време на време идва момент, когато рязко набивам спирачки, за да чуя, какво ми нашепва сърцето – изслушвам го и отново се впускам с цялата си енергия към реализирането на мечтите си.
Със съпруга ми години наред развивахме частен семеен бизнес и всичко уж беше прекрасно, но на мен все нещо ми липсваше и все не бях удовлетворена от работата си. И така докато в един момент под въздействието на спомени от детството, животът ми смени рязко посоката на реализиране в професионален план. Спомних си как съм виждала моята баба да тъче на стария си селски стан и под ръцете й нишка по нишка, като магия, се получаваха най-прекрасните шарени черги.
Този спомен не ме оставяше на мира и дълго време лягах и ставах с тази мисъл, че искам да се науча да тъка. Това се превърна в моя мечта, която за мое най-голямо щастие, стана моя професия. Наскоро прочетох една мисъл – „ Да правиш това, което харесваш е Свобода! Да харесваш това, което правиш е Щастие!“ Аз се чувствам точно така – свободна и щастлива.
През какви перипетии преминахте като творец в опитите си да възпитате вкус към ръчната изработка?
Моите перипетиите бяха по- скоро докато намеря учител, който да ми покаже и научи как се тъче. В продължение на няколко години търсих къде ли не майсторки – тъкачки, баби по селата и все удрях на камък, но през 2008 година във Варна случайно го срещнах – моят Учител, Веселин Фесчиев. Запознахме се, поговорихме и половин час по- късно аз вече седях на стана и мятах совалката.
Още от онзи момент разбрах, че това не е просто временно увлечение, а е моята съдба и призвание и така до днес аз съм непрекъснато на стана. Разбира се, трябваше да минат месеци в ежедневна работа от експериментиране на техниките до тяхното усъвършенстване и постепенното натрупване на увереност, че увладявам занаята тъкане. Вече 6 години аз изразявам себе си, чувствата си и емоциите си чрез моите черги.
Налага ли ви се да правите компромис с творенията си, за да отговорите на по-масовия вкус? Ако, да – защо?
Какво значи компромис? Ако се има предвид да занижа качеството, за да предложа компромисно по – ниска цена или да изработвам неща, които категорично не ми харесват и не са в моя стил, но на пазара има търсене към тях, моят отговор ще е категорично – Не. Когато говорим за ръчно изработен уникат място за компромиси няма. Уникатите не са насочени да задоволят масовия вкус, те са за ценители, а ценителите знаят, какво искат и са взискателни, но доволни, когато го получат.
Какви са вашите наблюдения – как българинът гледа на ръчното творчество – оценява ли го достатъчно, намира ли го за достъпно, склонен ли е да плати повече, за да притежава уникат?
Българите сме известни с вроденото си чувство към естетиката, към красивото и уникалното. Да, ако трябва да отговоря обобщено ще кажа, че българинът оценява и е готов да плати повече, за да притежава уникат. Научихме се, че евтиното излиза скъпо.
Българите сме повече домошари, обичаме у дома да ни е уютно и подредено, и да може в това динамично забързано време, поне там да се чувстваме спокойни и обградени от комфорт. От друга страна, хората обичат разнообразието и понеже не всяка година си сменяме мебелите най- лесният начин да променим интериора на дома е като подменим текстила, а това не изисква толкова много средства. Една черга може да придаде нов, съвсем различен характер на помещението или да бъде неговият колоритен акцент.
Какво ви създава най-много трудности – напливът на китайски стоки, липсата на достатъчно ценители, местата за продажба, набавянето на качествени материали, „колегите“, които плагиатстват, нещо друго?
Ще отговоря за всяко нещо по отделно, защото за мен никое не изпъква пред другите. Китайските стоки са си китайски, те си имат своите характеристики, като ниско качество на ниска цена. Дори мисля, че те са необходимото зло и така може да се направи още по- голяма разлика в качеството на нещата, които аз и всички колеги в различните сфери на занаятите и изкуството изработваме.
Ценителите! Когато вечер заспивам мислейки вдъхновено за поредната си идея, която се заражда, а сутрин се събуждам с ясна като картина черга. Когато сънувам или когато сън не ме хваща ентусиазирана от ново вдъхновение… не знам даже как да го обясня, за да бъде максимално разбираемо това усещане.
Аз съм творец и в чергите си изтъкавам послания, пожелания, емоции, усмивки, природа и всичко, което ме кара да се чувствам прекрасно, да се радвам на живота. Мисълта ми е, че това няма как да остане скрито, това хората просто го усещат. Аз съм благодарна на ценителите, защото те, оценявайки високо и купувайки моите черги ми дават възможността да продължавам да правя това, което най- много обичам и най-добре умея.
Местата за продажба са безкрайно много и всеки творец сам трябва да прецени, къде точно е неговото място, каква е таргет групата, която иска да срещне. В началото, аз лично, обикалях из цяла България де що панаири, базари и фолклорни събори имаше, но сега имам сравнително точна и ясна представа къде е моето място и не се разпилявам така, както преди.
Разбира се, не съжалявам за нито едно участие, защото самата атмосфера и срещата с колеги е достатъчно зареждаща, но това е до един момент, докато успееш да прецениш и ориентираш изявите си.
Качествените материали. Така или иначе няма магазини, от където да мога да отида и да си купя качествена багрена вълнена прежда в достатъчно богата гама и поради тази причина аз се принудих да усвоя още един занаят и да си боядисвам преждите. Купувам си бяла 100 % вълнена прежда от една предачна във Вълчи дол и си я багря сама.
Казвам сама, но всъщност това е процес, в който участие взима цялото ми семейство. Това е един много трудоемък процес по подготовката на материалите, който обаче ни носи едно невероятно забавление за цялото семейство, а от друга страна дава гарантирано качество за устойчивост на цветовете на преждите.
„Колегите“, които плагиатстват – да, има колеги, които правят копия на мои черги и то не една или две, но това не ме притеснява, защото осъзнах, че моите идеи, моите вълнения, докато създавам авторските си черги „Те“ няма как да ми ги откраднат.
Тези „колеги“ сами се ограбват като не си дават възможност да проявят своята творческа искра – те изобщо не осъзнават какво губят, когато просто плагиатстват модел. Аз лично не одобрявам плагиатите, но не ми пречат. Всъщност всяко плагиатство е висша форма на ласкателство, защото кой би копирал нещо, което не смята, че е хубаво?
Какво е вашето позитивно послание към ценителите на ръчното изкуство и колегите-творци, вашето вдъхновение?
Моята баба, същата тази, която в най-ранното ми детство е запалила искричката любов към тъкането, ми казваше: „ Не се карай с хората, когато можеш им помагай, усмихвай се и продължавай напред!„
Какво според вас куца в днешните възможности и условия за продажби (фейсбук, галерии, магазини, базари)? Какви съвети, помощ и информация, свързана с маркетинга ви липсват или намирате сравнително трудно?
Интернет ни дава безгранична възможност за изява и реализация. В последните години има все повече организирани панаири, събори, базари и арт кътчета, където можем да покажем нещата, които изработваме. Ако тук в България не намираме достатъчно ценители не е проблем да ги потърсим в чужбина.
Аз нямам основание да се оплаквам, защото ето, дори чрез вашата покана за това интервю вие ми помагате повече хора да разберат за това, което аз правя – това за мен е голяма подкрепа.
А какво да кажа за безплатната реклама, която ми правят вече няколко пъти във Фейсбук страница „Купувайте повече български стоки“ и чрез тях вече имам няколко редовни клиенти. Не казвам, че на мен ми е лесно, но да се оплаквам как все някой друг ми пречи – не намирам смисъл в това.
Ако имаш желание се бориш и начините сами те намират. Аз съм изключително горда,че съм българка, а борбеността, упоритостта са качества присъщи на народа ни. Както казва един приятел – „Българин е начин на мислене, начин на действие, начин на живот! „ И за финал: нека да търсим начините за успех, а не причините за неуспеха.
В интернет хората разпознават моите черги под името „Чергите на Дари“, а това е страницата, която поддържам във Фейсбук:
https://www.facebook.com/pages/Чергите-на-Дари/301135763337641
Един проект на Форумът и „6 на екс“
https://www.facebook.com/pages/6-на-екс/685911134761944
