Loading...
Едва ли има по-подходящ ден от 24-ти май човек да си направи едно пътешествие по следите на Иван Вазов, наричан колкото и клиширано да звучи, „патриарх на българската литература“. Или иначе казано, да тръгне нагоре по Вазовата екопътека, която започва непосредствено от гара Бов.
Както се убедих, тя съвсем не е непозната за хората, обичащи уединението, спокойствието и красивите гледки. Според стари легенди селото е наречено на името на френски рицар Сен льо Бов, на който българският цар Калоян (1197-1208) позволил да се засели в този регион. Ето какво описание ни е оставил за това населено място самият Иван Вазов значително по-късно в пътеписа „Разходка по Искъра“:
„Туй село с такова звучно и с романтическа прелест дишуще име, и по-напред пленяваше въображението ми, а сега още повече гъделичкаше любопитството ми. На какви странни обстоятелства дължеше това име? Каква историческа личност наумяваше то? В ума ми неволно нахлуха поетическите сенки и възпоменания за средновековните рицари.“
Пътеката тръгва бавно нагоре към водопада „Скакля“ и колкото повече се изкачва човек, на толкова по-впечатляващи гледки към Искърския пролом му е съдено да се любува. Пътят е добър, на места малко стръмен, но планина е все пак. Не може всичко да е гладко. Минава се за около час и половина и когато човек се приближава до водопада усеща приятния хлад и шума на водата. Когато се стигне в близост до водопада е за препоръчване да го прекосите и да продължите към село Заселе.
Ако решите да изберете да се отклоните, на дясно пътят става много тесен и по последни информации участъкът от пътеката, минаващ по ръба на отвесната скала, не е обезопасен и е рисков за неподготвени туристи. Затова и ние избрахме първия вариант и продължихме нагоре по по-безопасната страна на път за село Заселе. Има предпазни парапети и се върви приятно с изключение на едно-две стръмни изкачвания. На всеки завой буквално се открива приказна гледка към Дефилето, което се вижда сякаш на длан. Може да се любуваш с часове на тази пленителна гледка. Непосредствено преди селото пък не се учудвай ако срещнеш кротко пасящи коне зад специална ограда, на която пише „Внимание ток“. Толкова са волни и свободни, че ги помислих за диви. Оказаха се питомни. В селото има малко магазинче, в което дори се предлага хубава скара и ледена бира. Освен това точно тук открих позабравени сладки изкушения като „Чайка“, „Родопче“ и“Байкал“. След уморителното качване човек може да си направи там един чудесен пикник, условия за което съвсем не липсват. И после по обратния път, който е малко по-лесен и слизането е неусетно, особено ако имаш приятна компания, каквато имах аз.
За най-накрая, при условие, че човек не е изморен, може да посети и намиращият се над Лъкатник манастир Седемте престола. Един сравнително малък, но много добре поддържан манастирски комплекс, предлагащ идилия и спокойствие.За моя изненада там срещнах двама млади велосипедисти, тръгнали на разходка през Дефилето до Мездра.
