Loading...
Колко струва човешкият живот? Кой е повече – дървото или човекът?
Неделя, 25 май, привечер. Събирам охлювите от градинката пред блока. Прибира се съсед, паркира и казва: „Виж това дърво как се е наклонило“. Дървото е липа, издънка, доста дебела, от големите липи – поне 25 сантиметра дънер и поне 9 метра височина.
Оказва се, че то е зарязано на нивото на оградата – видно 50%, защото се е наклонило към фасадата на блока. Кой, Защо, Кога го е направил? Същото дърво съм забелязала преди 2 седмици, че е равномерно рязано на същото място. Само кората. Показала съм го на домоуправителя. С мисълта, че дървото все пак нямаше да умре. Грешка. Трябваше още тогава да се сигнализират всички. Но кои всички?!?
Звъня на съседите – Помощ. Дървото ще затисне някой. Кола, човек, балконите. Местете си колите и внимавайте. А бабата на втория етаж ще остане без балкон.
В понеделник, 26 май, Домоуправителката звъни на Еколожката в района – безуспешно. Вечерта се извихря страхотна буря. Дървото оцелява. Във вторник, 27 май, аз звъня на Еколожката в Района – Лозенец. Тя има приемно време и вдига. Казва ми: „Елате да пуснете молба.“ Не идва да види, въпреки моите обяснения, че то е подсечено и може да се срути. Можеше да напише констативен протокол по сигнал. Не би. Вечерта бабата с балкона организира изрязване. Навреме – преди следващата буря.
Междувременно четирима души се организираме да пуснем жалба до полицията. С описание на историята, която има дълъг предислов и който ще разкажа.
Един от тях звъни на 112, те казват да звъним на Общината и не ни свързват с Полицията.
Сряда сутринта, 28 май, аз разбирам от домоуправителката, че дървото се било срутило от бурята и тъй като не съм била в къщи аз пък не съм разбрала за „събитието“. Пълна лъжа. Умишлена, или незнание?
Още по-добре, ако е второто. Значи трябва да извикам да освидетелстват дървото. Звъня на Столичен Инспекторат. Телефонът дава заето. Звъня на 112 да ме свърже със Столичен инспекторат. От 112 казват, че не може да ме свържат. Ще кажете няма опасност, защо звъниш? А останалите 40- годишни липи, ако и тях така подрежат? Те са четири на брой.
Звъня в Европа Директно – включва се секретарят и казва: „Това е нашият мейл, запишете го, или оставете съобщение.“ Не оставям.
Намирам телефон на Европа директно – Център – приемна Софийски университет .
Звъня, обажда се сънен глас /някой с тлъста заплата защото работи за Европейските институции/. Аз обяснявам проблема. Европейският сънен представител не ми съчувства. Започва: „Обадете се в Общината“… Казвам – обадих се, никой не дойде. Съненият ме съветва: „Обадете се на 112“. Казвам, че оттам не ме свързват с Полицията. Получавам отговор: „Обадете се на Столичен инспекторат“. Казвам – дайте ми друг телефон на инспектората, или ме свържете. Гласът вече ядосан и по-бодър заявява: „Тук е правна информация, ние не свързваме.“ Тогава казах: „Аз може би трябва да се обадя на Светия Синод, там ще ме чуят ли?“ Лицето затвори телефона.
Звъня на Комисията по Екология към Столична Община. О, Еврика – Секретарят ми обръща внимание и обещава да прати инспектори.
След половин час пристигат инспекторите и започват – ами, кой отряза дървото…. Казвам – бабата на втория етаж, на която щеше да се срути върху балкона. Ми, значи тя е виновна, заключава общинският еколог. Господа, казвам, вие не познавате Наредбата – опасните дървета се режат на минутата и се вика Еколожката ви служба за освидетелстване. Уточнявам още, че ние имаме снимков материал, че дървото е подрязано опасно. И питам – дървото ли е по-важно, или хората? Или като в Италия – на съдия Джузепе Фалкони изказването – мото на Италианския сайт „Игнорирай Мафията“ – „Няма друга такава държава, в която като ти сложат бомба под къщата и тя не гръмне си виновен ти“. Може би има такава държава и тя се казва България, само че ние живеем в блокове. Но винаги сме виновни, тези които в същност сме невинни.
Инспекторите от Столичен инспекторат заведоха случая – има констатирано нарушение.
Междувременно сме установили, че още две липи от старите – 40-годишни с 40-сантиметров дънер, са отрязани ниско – като дънерите им са изкопани в средата и затрупани с почва. От пороите се е оголила кората, която явно е здрава. Изкарали са издънки. Пак въпроси. Кой е успял да отреже тия 12 метра високи липи и кога? Тук е мястото да кажа, че миналата година, официално – с разрешение, същите бяха подрязани, /да стърчат като колци/, защото пречеха на сградите. Те никога няма да станат същите и не създават проблеми.
Пак въпроси? Кой? Защо? Кога? И как?
Решавам да посетя Полицията. Няма да обяснявам, колко кръгчета направих докато намерих място къде да паркирам в околните улици. Питам се няма ли парко място за граждани, решили да посетят приемната на Полицията /която явно не функционира, както установявам по- късно/.
Намирам сградата на Четвърто районно и искам среща с дежурния. Полицаят на пропуска пита по какъв въпрос търсите Полицията. Така де, като не ме свързват аз искам да обясня за случая. Обяснявам за криминалното подрязване на дървото. Пращат следовател и той ме приема в стая до пропуска, вероятно Приемна. Нищо не пише на вратата. Изслушва. Пита – искате ли да подадете жалба? Отговарям – сама не, защото е безсмислено, проблемът не е само мой, а на всички в блока, тяхната сигурност също е застрашена. Записват го като сигнал.
Мисля си : Ако нямам съмишленици, следващия път, когато ме извика някой да ми покаже наклонено дърво – ще се направя, че виждам едно много красиво дървесно насаждение, в цветущо здраве. Кестените от огъня се вадят колективно – за да има ефект.
Обяснявам историята и споменавам, че в кооперацията на съседите на четвъртия етаж живее техен колега полицай. И също така срещу тези дървета има два магазина с охранителни камери, на които всичко се вижда.
Полицаят записва случая като сигнал.
И историята спира до тук. Ще има ли виновни? Столичен инспекторат ще сезира ли Полицията?
До кога ще бъде така? Ще станем ли нормални, или някой друг луд ще реши, че има власт и права, да си играе с живота на съседите и да причинява материални щети.
Това омраза или отмъщение е – граничещо със садизъм? /Една върба стоя една година неотрязана и изгнила, наклонена към тези същите съседи?/
Въпроси без отговор. Ние сме сървайвъри в джунгла, която сами си правим.
Злобата на някои хора към живота, дърветата и всичко около тях е голяма.
„Господи прости им. Те не знаят какво вършат“ е казал Христос на кръста.
