Росица Ангелова: Ограниченията за продажба, които ни налага държавата са проблем

Българинът търси уникалността и сложността на изделието, за по-опростените модели е на принципа „това мога и сам да си го направя“

Росица Ангелова е на 30 години, родом от София. За да има време да твори, наскоро тя напуска работата си и сега е напълно отдадена на своя проект – RArt-Unikat.

„Не казвам, че не е трудно да се издържаш от изкуство у нас, но си заслужава“, казва тя и допълва свои наблюдения за това как българите пазаруват ръчно правени неща, задава си въпроса защо понякога в София се правят по 2-3 базара в един и същи ден, какво се случва с онлайн продажбите и произведенията поверени на галерия или магазин.

За мен:

Казвам се Росица Ангелова на 30 години. Родена съм и израснала в София, в обкръжението на творчески личности. От шестгодишна шия дрехи на старата машина на баба ми. Първоначално за куклите си, а в последствие и за мен. Кандидатствах в художествена гимназия с надеждата да осъществя детската си мечта да стана дизайнер на облекло.
Разочароваха ме отношението на преподавателите към изкуството у нас и спирането на развитието на въображението на децата. Това ме подтикна да се ориентирам към икономиката и в момента завършвам бакалавърска степен по бизнес администрация.
Скоро взех решение да напусна основната си работа като администратор в дентална клиника поради желанието ми да имам повече време да творя. Получих пълната подкрепа на приятеля и семейството ми. Не казвам, че не е трудно да се издържаш от изкуство у нас, но си заслужава.

Кога открихте признанието си в ръчното творчество и от колко време се занимавате с това професионално?

Преди около две години моя приятелка ме помоли да нарисувам картина за апартамента й. Нямах вдъхновение да се захвана с боите и се порових в интернет за някоя нова техника. Така открих необятния свят на квилинга. Хартията не служи само за писане, а с нея могат да се сътворят невероятни украшения и декорации. Започнах да изработвам бижута, които моя приятелка взе да предлага в магазина си. Така се роди RArt-Unikat.
В началото на годината се реших да участвам и в базари, които освен като начин за изява, са и възможност за проучване на потребителското търсене (икономистът проговори). От скоро отново се върнах и към голямата си страст – шиенето, като разнообразих продуктовата си гама с артистични кукли за малки и големи. Надявам се скоро да мога да изненадам ценителите на изкуството и с нестандартни картички, като допълнение към уникалните подаръци.

Налага ли ви се да правите компромис с творенията си, за да отговорите на по-масовия вкус?

Трудно си слагам спирачки. За всяко творение си има клиент, но понякога ми се налага да отговарям на желанията на потребителите. Опитвам се да не бягам от себе си, а да загатна с нещо стила си. Във всяко изделие влагам голяма доза любов докато го правя и се случва да не искам да се разделя с него. Но когато си намери подходящия собственик се чувствам щастлива.
От опит установих, че хората у нас, а може би и по света, търсят практическата насоченост на изделията. При оскъдните доходи на българите, клиентите често се замислят дали да купят нещо само защото е красиво, но ако има и практическо приложение би било по-добре. Това донякъде ограничава размаха на „крилете“ ми, но ме стимулира да съм по-креативна и да съчетавам визията с употребата.

Какви са вашите наблюдения – как българинът гледа на ръчното творчество – оценява ли го достатъчно, намира ли го за достъпно, склонен ли е да плати повече, за да притежава уникат?

Българинът обича красивото. Наблюденията ми, главно от базарите са, че посетителите подлагат на сериозна селекция авторите. В много случаи се спират на по-креативните идеи и решения, нестандартните материали и перфектната изработка. Българинът търси уникалността и сложността на изделието. За по-опростените модели е на принципа „това мога и сам да си го направя.“ Ние сме всеможещ народ и това ни изправя пред предизвикателството да задоволим една доста взискателна клиентела.
Може да се каже, че изкуството е достъпно за потребителите. Има достатъчно галерии, магазини (физически и електронни), но най-ефикасен е контактът директно с производителя. Вече почти всеки автор има фейсбук страница или сайт, организират се редовно базари, където клиентите могат да видят, пипнат, пробват творенията.
Въпреки срамно ниските цени на ръчно изработените стоки на нашия пазар, българинът трудно се решава да направи покупка. Отвсякъде ни налагат културата на масовото производство и стереотипа на модните марки. Потребителите с възможности да си позволят уникати са хванати в този стереотип, хората наистина ценящи изкуството не могат да си го позволят.

Какво ви създава най-много трудности – напливът на китайски стоки, липсата на достатъчно ценители, местата за продажба, набавянето на качествени материали, „колегите“, които плагиатстват, нещо друго?

Непрестанно се сблъсквам с ограничеността на местата за продажба. Иска ми се да съм близо до хората, до потребителите, за да мога да изуча техните вкусове и да вплета това което ми харесва на мен с това, което се търси. Проблем се явяват ограниченията за продажба, които ни налага държавата. Ако искаме да продаваме легално е нужно да се регистрираме като фирма или като само осигуряващо се лице. Това е добре, но ако искаме да продаваме на улицата се сблъскваме с невъзможността за издаване на разрешително. Имам личен опит за това в три общини – сблъсък с голяма бюрокрация и накрая стигане до отказ на разрешително.
Друг проблем са множеството базари особено в гр. София. Случва се по 2-3 базара в един и същи ден. Тук проблем се явява освен изборът за нас като творци къде да участваме, а и разделянето на потока от клиенти между всички събития. Това не помага нито на организаторите нито на нас.

Какво е вашето позитивно послание към ценителите на ръчното изкуство и колегите-творци, вашето вдъхновение?

Когато се сдобиеш с ръчно изработена вещ все едно притежаваш част от сърцето и душата на автора. Нека всяко докосване и поглед да предизвиква усмивка и добро настроение.
На колегите ще пожелая да имат вяра, че скоро ще можем да творим и представяме нещата си без ограничения, да се наслаждават на това, което правят и да не се комерсиализират.
Вдъхновение ми носят емоциите, които преживявам всеки ден, когато поглеждам сутрин през прозореца и виждам как слънчевите лъчи огряват зелената трева пред блока, когато се срещам с приятели и обикаляме кафенетата, когато карам колело и усещам вятъра. Но най-голямо вдъхновение получавам, когато виждам усмивките по лицата на хората, когато се спрат пред щанда ми или получа съобщение с благодарности от доволен клиент.

Какво според вас куца в днешните възможности и условия за продажби (фейсбук, галерии, магазини, базари)?

Българинът все още не е достатъчно дорасъл за да пазарува свободно онлайн. Много хора се притесняват, че няма да получат това, което са поръчали. Законът за защита на потребителите не функционира адекватно у нас, а и рядко се търси помощ от там.
Повечето галерии и магазини предпочитат да работят на консигнация с авторите. Това се явява проблем поради големите надценки, които поставят и нещата ни стават непродаваеми. Случвало ми се е да виждам мои произведения със 150% надценка. Целта е не да пълнят рафтовете на галерията или магазина, а да се купуват. Освен това при продажба чрез галерия или магазин се губи връзката с клиента, не винаги изделието е представено адекватно, много стоки се връщат с дефекти.
При базарите проблемът е организационен и рекламен, посещаемостта винаги е различна и местата на провеждане обикновено са частни терени, които са откъснати от човекопотока.

Какви съвети, помощ и информация, свързана с маркетинга ви липсват или намирате сравнително трудно?

Не мога да кажа, че трудно намирам информация. Използвам главно интернет за това и по-точно чуждестранни сайтове. В момента се водят различни обучителни кампании за арт маркетинг, което е полезно за творците стига да могат да го приложат.

+ФорумЪт