Loading...
Отново се разгаря война, която е почти до границата ни. За момента като гражданска, но с потенциал да се превърна в голяма регионална, че дори световна и термоядрена. Чета и гледам репортажи от размирните области в Украйна и следя надлъгването от двете страни. И си мисля, че за пореден път заради бълхата, човечеството ще изгори юргана.
Заради интересите на пренебрежимо малка група хора. Увертюрата за Втората световна бе също гражданска война, тази в Испания. Сега историята се повтаря почти по същия сценарий. „Кой крив, кой прав?“ , обикновено определя победителя. За сега все още хипотетичен.
От древни времена хората си блъскат главите за „смисъла“ на войната. Най вече историците. Историята на човечеството е непрекъснат низ от войни. Завоевателни, освободителни, пунически, стогодишни, регионални, световни. Всичко това трябва да се обясни, за да е ясно. Защо Александър Македонски е тръгнал към Индия? Защо Цезар е избил милион гали и толкова пленил? Защо варварите и татарите са нахлули в Европа? Защо Наполеон и Хитлер нападнаха Русия? Историците обясняват тези и сегашните войни. Но, колкото повече и по-ясно обясняват, толкова по-досадни стават. Особено с онези обяснения, които се свеждат до интересите на народите, на демокрацията, на справедливостта. И забравят, че никакви интереси и никаква имагинерна справедливост не ще възмездят митичните загуби от една война. Не говорим за безумните материални загуби, милионите човешки животи, за осакатените, измъчените, обеднелите. А за идеалите. Колко хора, твърдящи, че идеалите са най-скъпото нещо на света, са готови да ги положат върху олтара на ненаситния Молох на войната?
Ако средствата и нечовешките усилия, които струва една война се насочат за истинско запазване на „интересите“ на хората, то само за няколко години света би се превърнал в цъфтяща градина, в истински рай. За да се убедим е достатъчно само да имаме очи, за да гледаме и да извършим елементарно събиране. И макар, че всички имат очи да гледат и умеят да събират, никой не иска да ги използва и повтарят едно и също – интереси, интереси, интереси, разбираме, разбираме, разбираме! Но всичко това е самоизмама. Трябва направо да кажем: От гледна точка на човешките интереси, войната както и да завърши няма никакъв смисъл. Може би има такъв само за американците, скрити зад океана и без да рискуват нищо, изсмукали през двете световни войни от Европа и света всичкото им злато и богатство. Или за банкери, били преди нея милионери и станали впоследствие милиардери, които в разкошните си офиси се молят на своя дявол войната да продължи вечно.
Войната е пълна безсмислица, тя не преследва никакви интереси, но унищожава всички интереси. Древните гърци са казвали – „Онзи, който умира млад е любимец на боговете“. Има епохи, през които на земята се появяват много юноши, които са по-нужни и по-мили на боговете отколкото нам. И тогава започват големите войни. Милиони младежи и обикновенни хора загиват и отиват в отвъдното, където ще ги оценят по – добре, отколкото тук. Попитайте за чувствата им хилядите семейства, загубили във войната по пътищата деца и близки, макар че мащабите в сравнение с истинската са несъизмерими. В това е смисълът на войната. Че някои ще заграбят повече злато, материални блага и ресурси, а други ще загубят всичко, дори живота си.
За болшинството от хората това е въпрос от компетентност и отговорност на политиците. Някои от нас не са в състояние и да заспят, ако незаслужено са обидили, или огорчили поне един човек. А как Тамерлан, Атила, Чингис хан, Наполеон, Хитлер и Сталин и тези подир тях са можели спокойно да спят, след като ежедневно са погубвали хиляди хора? Поставяли са на карта съдбата на своя и на чуждите народи? Струва ни се, че всички хора сме устроени по един начин и че щом съвестта не ни дава покой, тя би трябвало да е измъчвала и тях. Но, хората изобщо не сме устроени еднакво и съвестта не съществува за всички. В романа „Капитанската дъщеря“ на А.С. Пушкин за въстанието на Емелян Пугачов, той казва :“Орелът живее тридесет години, а враната триста. Враната се храни с мърша, а орелът разкъсва живи животни. И орела не може да разбере враната и враната не може да разбере орела“.
Макар и птици, не само враната и орелът нямат допирни точки. Двама души рядко могат да се разберат един с друг. Библейската притча за Вавилонското смешение на езиците не е измислица и мит, както високомерно смятат учените. Дори, произнасящи едни и същи думи, хората виждат и чуват различни неща. Правоверните християни и мюсюлмани също се молят на различни Христоси и Алласи. Нещо по-лошо, днес всеки почита не единния Бог, за който преди са рискували живота си. Защото Законът за тъждеството явно има приложение само в логиката, но не и в реалния живот. И обикновения човек, който мисли, че отговорността е осъзнаване на нравственото начало, не може да разбере споменатите „велики“ личности, които и макар да са знаели значението на думата „отговорност“, не са я разбирали. Повечето, ако не и всички исторически дейци са били безотговорни, защото всеки, който поема отговорност по време на война, парализира в себе си действието и се осъжда на размисъл и бездействие. А това би било пагубно и за тях самите.
За това е необходимо, да не им даваме шанс да поемат въпросите за войната и мира в ръцете си. Защото впоследствие ще бъде непоправимо КЪСНО!
Снимка: Денят „Д“, Десантът в Нормандия (Омаха Бийч) – Робърт Капа 06-ти Юни 1944г.
