Loading...
Малките и необикновено красиви кръговидни къщички с така наречения „фалшив свод“, в миналото са били обичайна гледка в южноиталианската област Пулия. Наричат се Trulli (трули) и са били изграждани само със зидария без използване на хоросан. Оформеният от наподобяващи люспи на черен камък покрив, придава типичния вид на боядисаните в бяло къщички, които са се правели на полето.
Заради това, че при градежа им са използвани големи необработени камъни, а трулите са с дебели стени и мънички прозорци, те са предпазвали по естествен начин обитателите им от жаркото слънце на италианския Юг. През зимата пък са задържали дълго топлината във вътрешното пространство. Започват да се изграждат през 17-ти век по заповед на граф Джанджироламо II Акуавива и Арагон (1626-1665 г.) (от стар неаполитански благороднически род, водещ началото си от малкото градче Акуававива дела фонти – б.р.). Той задължил местните селяни да строят къщите си без да използват бетон и хоросан, като в замяна ги освободил от плащането на данъци. Хитро замислено решение, защото технологията на построяването им позволявала бърз монтаж и демонтаж на покрива на къщичките в случай на неочаквана кралска инспекция. Така, те се превръщали в обори за животните, за които не се плащали данъци. На този принцип е изградено дори цяло село, което днес е част от културното наследство на ЮНЕСКО и магнит за туристите.
Трулите са известни като „къщи на бедните хора“, и технологията за направата им е била почти напълно забравена до средата на миналия век.
Днес, някои от останалите трули се реставрират и са превърнати във ваканционни къщички, а технологията по строителството им търпи истинско възраждане. Те са емблемата на региона на Пулия. Често се намират встрани от големите градове и оживените пътни артерии. В такива трули живее и Елизабета Чериоли. В по-малката къщичка някога е имало магазин за дърва, а в по-голямата се намира жилището.
„Когато видях за пръв път тази конструкция и колко впечатляващо изглежда като къщичка за кукли насред маслиновите дръвчета, въобще не се двоумях и веднага я купих“, признава Елизабета.
Това се случило през 2003 година. Реставрацията й отнела почти година, като е запазила оригиналния им вид доколкото е възможно. Множеството ниши и високият 4 метра свод предлагат невероятен уют и спокойствие.
„Под централния конус живее семейството. За по-големите са леглата под самия покрив“, разказва Елизабет. За да създаде достатъчно светлина, тя е разрушила частично дебелите стени и ги е заместила с прозорци. Кухнята и трапезарията се намират в бившия обор за кози. Особено внимателно е обновен покривът, чиито камъни са сваляни един по един, и после изграждани наново.
Камъните са наставяни един върху друг, така че да позволяват циркулация на въздуха през малките процепи които оставят, но да спират проникването на вода. Това е старинно изкуство, на което днес младите отново се учат и възраждат“, разказва още тя.
Елизабета разширила своите трули чрез използване на модерни средства, като изградила допълнително спални и стаи за гости, запазвайки там, където е възможно каменните подове и стени. Така, от къща за бедни, нейните трули се превърнали в дом от 200 кв. м, предлагащ всички възможни удобства. Любимото й място обаче е осветеният от светлина, благодарение на големите прозорци, хол.
„Това е задната страна на основното труло, и тук поставих тези големи стъклени стени за повече светлина, а през зимата за предпазване от студа и вятъра. Човек се чувства сякаш седи на открито, но е на затворено и топло“, казва тя.
В началото Елизабета е смятала да ползва своята необикновена къща само за ваканция, но впоследствие семейството решило да заживее за постоянно.
„Може би някои от покривите изглеждат ниски, но човек така получава реална представа, как са живели селяните тук преди много години“, категорична е Елизабета. Междувременно тя е производител и на собствен зехтин, благодарение на разположената върху един хектар земя маслинова плантация. Така собственичката живее и работи през цялата година в своите трули.
по материали на „Дойче Веле“/интернет
Снимки: „Дойче Веле“/интернет
