Защо в етичния кодекс на журналиста няма изискване да се декларира конфликт на интереси?!

            Тези дни наблюдаваме вече съвсем ясно едно явление, за което винаги сме се досещали. За много журналисти истерията около скандала с подслушванията е като лакмус за тяхната обвързаност /политическа и икономическа/ с определени ченгеджийски среди, които „четвъртата власт” на думи „ много ненавижда”. Така например бившият Костовист Явор Дачков, който заедно с Люба Кулезич по времето на управлението на ОДС имаше специално предаване в БНТ и тогава яростно плюеше по ченгетата, сега ги обслужва с пълна сила – и то най- гадните от тях.

Нещо повече, превърнал се е в пощенска кутия за флашките им, но явно, междувременно мощно наедрялото му тяло, иска солидно папане. Което пък от своя страна налага да се слушкат и обслужват тези, които дават „ръната” и режисират „борбъта”.

            Друга „странна птица” от същия пейзаж е журналистката Лили Маринкова – със собствено предаване в Канал 3 на Сашо Диков, и една от водещите на предаването „Неделя 150” по програма „Хоризонт” на БНР. Толкова е „бърза и яростна” и категорична в оценките си Маринкова – по всички икономически и политически въпроси относно дейността на българското правителство, че се чудиш: Националното радио ли слушаш, или частна радиостанция, издържана със средства на опозицията?

Въпреки че, като гледаш поръчковите интервюта, които взима нейният шеф – великият спортен журналист Сашо Диков от Алексей Петров, не може да не ти мине през главата мисълта за някаква обвързаност, която най-често има форма на финикийски знаци. Ами то издръжката на една кабеларка си е тежка работа, особено в период на криза и тогава някак си естествено хлябът става по-важен от журналистическия морал.

            Особено фрапиращ обаче е случаят с журналистката от бтв Светла Петрова. Гледайки предаването й, имаш чувство, че от екрана се изсипва и материализира в стаята ти невероятно количество злоба, омраза и гняв. Разбираме я жената, все пак е съпруга на виден политик от неуспялата да влезе в НС опозиционна партия НДСВ. Но къде е все пак журналистическата етика, изискваща обективност, безпристрастност и морал при обсъждане на важни за страната ни въпроси? Каква „четвърта власт” може да е един прекалено амбициозен журналист, с толкова явен конфликт на интереси?! Неодавна същата г-жа Петрова използва ефира на бтв, за да занимава цялото общество с криминалните проблеми на сина си (набутан в тях от червените бизнес партньори на „жълтия” му татко), смятайки, че тревогите на нейното семейство са най-важното нещо, случващо се в момента в България. И как журналист с подобни скандални проблеми, намирисващи на зависимост от едни партийни сили (които тъй или инак са те „прецакали”), с назидателен тон ще казва кое е морално и кое не и ще иска оставки от името на избирателите – т.е. от наше име, без да сме я упълномощили за това?! Очевадно е избирателното отношение на г-жа Петрова към гостите й. В разговора си с г-жа Кунева например просто мед й капеше от устата, но нали благодарение на нея съпругът на журналистката е евродепутат в Брюксел. Но към други политици отношението е повече от скандално, Петрова не може да скрие своята нетърпимост към поканения от самата нея гост, пресича го, приказва повече от него и накрая – ако посоката на разговора не й отърва, претупва предаването, без да се изясни зададения от самата нея въпрос. След като в предаването на журналистката Петрова се разглеждат политически въпроси, ръководството на бтв не следва ли да отчете наличието на конфликт на интереси в нейния случай, или точно това се насърчава от въпросната телевизия?

            Жалкото е, че за 20 години четвъртата власт в лицето на журналистиката толкова опростя и се превърна в слугинаж на група перестройчици, свързани с ДС, от които до сега отърване няма. А предвид вихрещите се днес СРС-скандали, не е ясно и дали ОТЪРВАНЕ ще има в бъдеще.