„ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ – ИМЕТО НА ДЪРЖАВАТА НИ”

През погледа на средствата за масова профанизация българите приличат на уродлива сбирщина, която открай време не струва, но това едва ли не, се е пазело в тайна. И ето, сега “свободните” медии го преговарят и показват ежедневно. Така човекоподобието на днешните им герои изглежда приемливо, почти унаследено.

Срещу другите етноси в държавата почти не се пише, ако изключим отвреме-навреме за циганите. Изглежда, те, от своя страна, още се инатят и не вземат присърце сравнително новото глупаво наименование роми (буквално римляни). Не си актуализират и фолклора. Съвсем наскоро двама мургави улични музиканти с цяло гърло пееха”: “Сиганите, сиганките…” и правеха многозначителни движения към кутията за възнаграждения пред тях.

Ще е много жалко, ако някой разбере горенаписаното като упрек, че по медиите не се омаскаряват български граждани арменци, евреи и други. Само че примерите за тенденциозно подценяване, изопачаване и осмиване на българите и българщината са в свръхизобилие. Един обаче е сравнително скорошен и действително крайно неприятен. Щях да го пропусна, ако преди дни моя позната, която работи в икономическата сфера, не ми беше дала грижливо пазена от нея страница от вестник.

Материалът е “забележителен”, ето част от него: “Имаме и друг голям проблем – името на държавата ни. Гръцките хронисти още със създаването на българската държава са се опитали да представят българите като ужасни варвари, които нямали капка свян и култура. Това е думата “вулгари”, която на гръцки, а оттам и в англо-саксонския свят по-късно означава само едно: ”простак”. Така че за съжаление в очите на представителите на другите нации името на родината звучи като “Простакия”. Чудно ли е тогава, че най-успешният ни представител в шоубизнеса се казва Валентина Хасан с песента си “Кен лий ?”.

Журналиската, написала текста, публикуван във в-к “ Торнадо”, 26 май- 1 юни 2011г., стр.44, е Мария Николаева.

Още по-нелепо е, че на предходната страница в същия брой на вестника, наднича грейналият в широка усмивка лик на проф. д-р Стефан Брезински, който изобличава разни “звани и незвани личности, които ни затормозват съзнанието с какви ли не глупости”. Примерите, възмутили професора, са : “голям вятър“, “спирков перон”, “зрител на концерт”, подражание в прякора на депутата “И. пак Мозъка” и пр. Професор Брезински дава да се разбере, че дебне електронните медии и печата, за да списва коментарната си рубрика. Ами да беше погледнал и вестника, бездруго го споменава с добро, който му е дал трибуна, вместо мажорно да си завършва материала с разни основни закони, формулирани от стари професори по журналистика: “Когато пишеш, ти си длъжен да знаеш всичко!”…

Прегледах внимателно поредните издания на в-к „Торнадо” от цитирания брой до момента. Ни дума за извинение, камо ли за опровержение на безобразието на журналистката.

Питам се, ако някой публично напише или каже подобна лъжа за смисъла на етнонима за друг етнос в България, как ще реагира нашенският Хелзингски комитет? Няма ли да засипе автора с осъдителни квалификации, назидания, че и повече? Да не говорим за словоизлиянията и поученията на политици по медии… Но да се върна на “забележителния” текст в „Торнадо”. Той заслужава специално внимание и разчепкване, защото освен всичко друго, неграмотността му е шокираща!

Стара България на кан Кубрат – един от най-образованите и изтънчени български владетели, е наречена точно от византийските хронисти “мегали” – велика, голяма. Така е останала и в Историята – Велика/Голяма Стара България. “Гръцките хронисти” ли? Такива по онова време просто няма. Те са византийски хронисти. Дори това наименование е неточно, но утвърдено. Названията Византия и Източна Римска империя са наложени едва през ХVІ-ХVІІв. Става въпрос единствено за Римската империя, макар да са останали само източните й владения. Колкото до езика, на който са писали хронистите, не е бил само гръцки, а и латински, защото гърцизирането на Римската империя приключва към VІІ в.

В най-добрия случай, авторката на този текст е била в Гърция и е възприела на място днешната пропагандна гръцка гледна точка, която е извън всякаква историческа истина и цивилизовани норми на общуване. Видно е, че не си е губила времето да учи, включително чужди езици, тъй като от едното елементарно знание нямаше да прави подобни „тълкувания”. Професионалният й интерес към криминални типове с български произход, покрай един от които цитира и някакъв известен американски кънтри певец Таб Табскот, изглежда непознат на тукашните „простаци”, също не е никакъв аргумент за внушението в заглавието на статията й:“Светът пропищя от българи”.

Наивно е да се очаква, че подобни „журналисти” ще посмеят да драснат и черта срещу ексцентричния олигарх Младен Мутафчийски, камо ли да коментират изградената му приживе гробница за 60 000 лева или друго негово достижение – две поредни тройки в масонските степени. Жалеенето на Мария Николаева за отказа на скулптура-опаковчик Кристо от българско гражданство, звучи искрено. Но не го споделям, пък и слуховете за неговата известност на Запад са силно преувеличени. Ако тя обаче, се беше сетила за наистина световноизвестната фирма БУЛГАРИ (BVLGARI), можеше и да поразмисли преди да накаканиже текста си.

Сред всички известни наименования на България през вековете има само една фонетична транскрипция с близко звучене – “Вугария” , но тя е на латински и е използвана от Пиетро Висконте през ХІVв. Няма абсолютно нищо общо с думи като “груб”, “прост”, “простак” и пр., напротив. Вулгата (Vulgata) се нарича каноничният превод на Библията на латински, направен от св. Йероним (383г.- 406г.).

Оказва се възможно, претенциозни издатели, главни редактори на вестници и автори в тях да не знаят, че в Средновековието е било недопустимо да се оспорва канонът на църковната история. Дори в намерените от онова време апокрифи няма подобни обидни тълкувания на името на държавата ни. Вярно, в хода на времето, византийските писари са оставили много примери за омраза и отровна злост към българите. Престаравали са се, за да се харесат на базилевса и дворцовите среди, тежко понасящи военните поражения на империята от България. Но всички византийски историографи са познавали официалната църковна история за произхода ни и са се съобразявали с нея.

Според “Хронография” (“Всемирна хроника”) на Йоан Малала (491г. – 578г.), авторитет през цялото Средновековие, създател на ново направление във византийската историография, българите участват в Троянската война в ХІІІв.пр.Хр.: “Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи.”. През 585г. Йоан Ефески в “Църковна история” посочва етнонима българи като “произхождащ от библейския Булгар”; същата библейска препратка прави и Лъв Дякон през ІХв.: “От своя племенен началник Булгар отначало страната се нарекла Булгар”.

Има достатъчно достоверни данни и за старобългарски преводи на хрониката на Йоан Малала, направени още по времето на цар Симеон. С такова съзнание за произхода си са живели образованите средновековни българи от всички книжовни школи и от по-малките средища на знанието. То е достигало и до голяма част от народа, запазено е дори в някои дамаскини.

Що се отнася до т.н. готските летописци, те буквално пишат, че най-голямата военна чест е да победиш българин. Сред авторите от “англо-саксонския свят”, както се е изразила г-жа Николаева, няма нито един, който да извежда от подобна обидна дума името на етноса и държавата ни: Райнхолд Лубенау (1587г.), Джон Барбари (1671г.), Георг Прай (1761г.) и прочие го извеждат от името на река Волга. Колкото до Енгел (1798г.), той смята, че българин означава болярин.

Единственият досега, застъпващ тълкуването, че “Булгар=тълпа, простолюдие” е Г. Кунстман (1983г.), но той се споменава анекдотично от лингвисти и изследователи.

Историята не е спестила неудобството на византийските хронисти да величаят кан Тервел и храбрите му воини за съкрушителната им победа над арабите, чието мощно нахлуване в Европа откъм Балканите българският кан, начело на войската си, е спрял. Не византийската флота, която значително е отстъпвала по численост на арабската. По сведения на Теофан 22 000 арабски бойци са станали жертва на българската военна мощ. Други историци сочат още по-големи числа – 30 000 (Зигеберт), а монахът Алберих – 32 000 души. Неведнъж е писано от чужди изследователи, че кан Тервел решава съдбата на Европа и е нейният спасител, че благодарение на него и войската му е провален арабският план за завоюване на континента от две страни и арабското присъствие на материка е ограничено до Пиринейския полуостров.

В този смисъл, изобщо не ми се споменават българските историци след 1944г. и някои от днешните им следовници.

В българските учебници по история се съобщава, че кан Тервел бил удостоен с титлата “кесар”, почти равна на императорската, но се пропуска, че е бил християнин, канонизиран в православния свят като Св. Тривелий Теоктист. В Европа е известен с името Тривелиус, средновековен български владетел – герой, почитан като светец. Досега са намерени над 20 средновековни пиеси за живота и делата му, които са се играли на континента до Късното средновековие.

Паисий го нарича „Светият крал Тривелия” , а самоковските зографи са нарисували десетки икони на св. Тривелий Теоктист в Атон, Рилския, Троянския, Преображенския манастир, в Бельовата църква край Самоков и в още редица храмове. Ренесансовите италиански историографи, включително най-авторитетният сред тях Марк(о) Антонио Сабелико (ХVв.), описват кан Тервел като владетел със слава на „първи покръстител” на българите.

Опитите на Запад кан Тервел да бъде “византизиран” са пропаднали и благодарение на силното етническо съзнание на потомците на Алцековите българи (кан Алцек е чичо на кан Тервел). В добре образовани европейски среди се знае за старата българска общност около Равена, просъществувала като обособена докъм ХІ век и за манастирите й. Следите от значително българско присъствие около Римини и Озимо са запазени до днес в топонимията и в някои фамилни имена като: барон де Булгаро, Булгарели, Булгарини и пр. За съжаление, в съседните ни държави българските следи с фанатична последователност се заличават.

Но съседите си ли трябва да съдим най-строго? Не е ли на дневен ред подмолната и ежедневна антибългарска пропаганда? Заслужават ли прекомерно снизхождение раболепните и неграмотни драскачи и плямпала с мераци за известност и влияние върху масовото съзнание?

Вложените огромни парични средства и целенасочените усилия за превръщането на българите в удобно разчленима аморфна маса са дали резултат, уви. Дано не постигнат крайната си цел!