Loading...
Няма да съставям Who is Who ( Кой кой е) в българските медии. Това би било много интересно, но паноптикумът е твърде голям и би отнел време и заел място за повече от коментарна статия. Отделни примери, някои от които са широко известни, обаче са напълно достатъчни, за да се убедим, че са част от новата ни обществена система (има много имена, вече никой не я бърка със западната демокрация), която вместо към просперитет, ни води все по-сигурно към дъното на класирането в ЕС и дори в света. Напоследък се заговори по-често, покрай екстрадирането от Франция на цигани и турчеещи се техни събратя, за десетилетието на ромското включване. Бих казал, че ще стане тъкмо обратното. Намираме се е процес на оциганяването на България, може би някой ще се захване с тази тема, подарявам му я. Все повече ще пада жизненият стандарт на около половината от българските граждани, като прикриването на това явление ще става зад средноаритметични изчисления. Има още много подробности, засягащи различни сфери, но всичко се корени в нежеланието на политиците (те вече се наричат ”класа”, като че ли са лордове) да променят статуквото и в безсилието на гражданското ни общество. Неформалните му структури биват подкупвани с материални облаги и постове. Съзнателно големите ни електронни и печатни издания не отразяват динамика на обществените процеси.
Особено телевизиите и радиата са все повече протоколни и средство за изява на тези, които си плащат за това, или на политици с властови ресурс. Печатните също са се наострили към печелене на пари съвсем директно или на влияние за собствениците им. Ще направя само уточнението: Кой кой е всъщност в българските медии. Зад тези, които не сме коментирали, не означава че не стои някой и те дължат появата си в тях изцяло на себе си.
Да започнем от телевизията-майка
Никой не може да избута оттам Митко Цонев, някои го прекоросват „Пъпеша”, Марта Бомбата (нямам предвид килограмите й, а че баща й се гордееше с това прозвище), или пък Васа Ганчева, дъщеря на Лалю Ганчев от Постоянното присъствие на БСНС на Георги Трайков. Несменяемостта им отговаря ли на резултатите от пийпълметрията (или гледаемостта)? Необяснима остава “ненамесата” на Бойко Борисов за шеф на БТН да бъде назначена съпругата на кредитен милионер – Вяра Анкова, за програмен директор кадъра на ДПС – Севда Шишманова, а в Управителния съвет – Атанас Кацарчев, заместник-финансов министър при НДСВ. Вземаме Митко – откога за него БНТ е като бащина мошия (означава чифлик)? Не ли откакто татко му Коста Цонев се превъплъти във верен царедворец? А кой беше чичо му Васил Цонев-Дон Базилио, брат на Коста? За сведение на по-младите – „Базилио” бе един от толерираните писатели-сатирици по времето на Тодор Живков. Мартина Вачкова? Да започнем малко по-отдалече. Известността при комунизма беше разпределяна по партийна линия. Ето какво пише на стр. 36 в книгата-интервю на Кирил Господинов “Баш Майстора”, публикувана от Красимир Машев през 2004 г.: “След това в Сатиричния театър. Там стоях само три години, защото в него беше невъзможно да се диша. Там Калоянчев и Кольо Анастасов не даваха роличка да вземеш от тях. Не дават. Калоянчев се държеше като абсолютен господар в театъра.” За изгряването на неговата звезда (на Г.К.) вече е ясно, Т.Ж. е залял шлифера му с курбан на едно честване на бригадата “Чавдар” на връх Мургаш и оттогава го е взел под специална закрила. А Никола Анастасов е бил партиен секретар на Сатирата, оспорвали са си поста с Григор Вачков с променлив успех. Да припомним, че обичаната от всички ни Стоянка Мутафова е съпруга на директора му Нейчо Попов.
Васа Ганчева? Освен от казионно-земеделско потекло, тя е и първата съпруга на барда Михаил Белчев. Не е ли изиграла ролята на ракета-носител и за него? Пътьом ще кажем, че почти всичките ни най-големи естрадни знаменитости от миналото (изключваме гейовете) са били женени или омъжени за децата на Политбюро: Лили – снаха на П. Таков, Йорданка – на Григор Стоичков, Богдана – на Лъчезар Аврамов, въпреки че е дъщеря на известен фабрикант, опозиционер и репресиран. Ще бъде запомнена и с това, че при министър-председателстването на Иван Костов му изпълняваше на ухо песента “Иване, Иване…” За да не бъда обвинен в пристрастие спрямо „Мистър Панорама”, ще се възползвам от твърдението във вестник “168 часа” от 29.03.2002г. – че Бойко Василев има за гарант президента Георги Първанов. Е, не е написано точно така, а че Г.П. много го харесвал като журналист, но смисълът е такъв – че докато той е президент и Б.В. ще го има на екрана. Панорамникът събра доста самочувствие, но предаването става все по-отегчително. Правилото е гарант да има всеки, да го наречем “Най-добрият човек, когото познавам”, имаше такъв филм. Кой е гарантът на Добрина Чешмеджиева, завзела “Референдум”, не знаем, но жълтите вестници злословят, че е Братчето на Президента – така в СДС наричаха Емил Стоянов още от създаването на ТВ “Европа”, за която той казваше, че не е собственик, а само координатор на проекта. Най-общо всичко това може да бъде наречено по името на едно друго предаване, уж шоу,
“канална” журналистика
В БНР също още се разпореждат героите от февруарските бунтове през 2001г., организирани от необявилото се все още тогава НДСВ. Два месеца по-късно писателят Александър Томов посвети на Славчо Трифонов, на тях и на още някои редки екземпляри, поредицата “Новите варвари”, публикувана във вестник “Демокрация” от 20.04. и 03.05. и 04.05. Не е учудващо и че шеф на БНР за втори мандат е Валери Тодоров. Може би Бойко Борисов им е задължен за нещо? Сега в третата държавна медия, се е заклещило здраво още едно дръзко момче – завършило журналистика в Киев и педагогика във Военната академия “Г.С.Раковски”. Максим Минчев е директор на БТА от април 2003 г. Трамплин за неговия успех беше силната му позиция на пресаташе на Атлантическия клуб с шеф Солмон Паси.
Да отдадем дължимото и на частните електронни медии. Нима да вкараш в тях контингента на Плевен е журналистика? Не е само Славчо, а и дами с претенции като А.Ц., Г.Г. Той е само първият, за който се досещаме. Изживява като Джей Лено. Когато го гледам, все ми идва наум репликата на Катул: “Няма нищо по-глупаво от глупавия смях.” Абсурдно беше да съди жълтите медии през 2004 г., защото техен всъщност беше решаващият принос за славата му – пишеха за него във всеки брой на челната си страница, макар това еднообразие да сваляше тиражите им и гледаха на „Гологлавкото” като на основоположник на жанра у нас, а нали беше започнал шоу-кариерата си с травестиското игране на проститутка. Много от гостите му в БТВ идваха не заради него, а защото мислеха, че телевизията е на магната Рупърт Мърдок. Май беше използвано само името му, а тя си била от самото начало на Красимир Гергов? А откъде тръгна кариерата на Виктор Николаев? Не ли оттогава, откакто като репортер в радио “Дарик” през март 2000 г. записва – без да я уведоми, предварителния си разговор с Юлия Берберян, която в него нарича журналистите “боклуци.” Или оттам, че пак като репортер на това радио на 30.10. 2000 г. успява да ядоса Иван Костов с въпроса си: Кога е разбрал, че Христо Бисеров и Йордан Цонев са подали оставки заради икономически интереси? Явно големите му заслуги са възнаградени от новите управляващи и е допуснат в сутрешния блок на БНТ. Едно друго присъствие в медиите също заслужава специално внимание – това на Люба Михайло Кулезич. Пръв за един вестник – “Южен скандал”, първообраз на “Папарак”, бях издирил през 2001 г. родословието й – че е първа братовчедка на краля на боновите книжки Николай Банев (“АКБ-форес”) и дъщеря на активната боркиня (като че ли има пасивни борци) Янка Банева. Другаде не искаха да пуснат този материал. Само че го подписа Тодорка Николова, защото “комютъристката ни объркала имената”. В действителност “сбърка” го Тодорка, когато го пратихме от нейната електронна поща. Сега тази женица от село Горски Извор, Хасковско, издава специализирания вестник “Доктор”?! Макар и да е със средно образование, в нейна полза работи името на брат й Иван Николов. Издавал е книги на литературни събратя в Пловдив, това беше събитие преди 1989 г. Още малко
за борческия род от Минерални бани, Хасковско
Йордан, бащата на Николай Банев, е нещо като втори Митко Палаузов, само че останал жив. Макар и роден през 1936 г., той е признат за активен борец – давал сведения на партизаните за движението на полицейските части. Работил е в ДС, но се е разболял психически. Обединяваща фигура между Люба Кулезич и пребития на 22.09. 2008 г. Огнян Стефанов от сайтовете “Фрогнюз” и “Опасните” несъмнено беше Младен Мутафчийски, бивш оръжеен, а сега туристически бос. Не се знае обаче каква е връзката им (на Л.К. и М.М.) – интимна, делова? А това вече не е тайна – в интервю за Пловдивския вестник “Марица” от 04.12. 1999 г. питат водещия на предаването “24 квадрата” по БНТ: “Наричат Ви с Явор Дачков момченцата на Лили Попова?” Е, поне вторият беше момченце на Люба Кулезич. Но не само тя е допуснала предаването му “Гласове” по БНТ, а и останалите членове на програмния съвет – Ивайло Петров, Кин Стоянов и Румен Леонидов, според вестник “24 часа” от 22.06.1999 г. Собственикът на марката “Демокрация”, не съм сигурен дали е СДС или фондацията на Иван Костов със същото име, би трябвало да заведе дело за нарушени авторски права срещу Иван Христов и Андрей Арнаудов заради предаването “Сблъсък”. Не изпитвам много добри чувства към Невен Копанданова, защото бяхме съпроцесници по две дела, от които само аз пострадах тежко. Но ежедневната рубриката “Сблъсъци” върху цяла страница беше едно от откритията на нейния екип при идването му във в. „Демокрация” през май 1996 г. А тези звезди, според българските представи (Иван и Андрей), изгряха точно с това в БТВ, макар и печатните издания и телевизията да се различават.
Израз на най-голяма наглост е сутрешен блок да се води от дъщерята на олигарх – Е. Г.
Така на аудиторията се казва абсолютно безцеремонно: “Кои сте вие, бе, я там да си налягате парцалите! Вашето мнение не е толкова важно.” И кои са редовните участници в “ Закуска за шампиони” – Андрей Райчев, син на Венцел Райчев, директор на безконтролната преди 1989 г. агенция “София прес”. На трудно изразяващият се с помощта на жестове и тикове А.Р. от Сашко Диков му беше лепнат етикета на “социолог-олихарх”. Друга “шампионка” е Валерия Велева от вестник “Труд”. Едвин Сугарев в книгата си “Диагнозата Филчев” (2003 г.) обяви Велева за “папесата на поръчкова журналистика”. А преди месеци, през май 2010 г. Ахмед Доган показа sms-а й, по характер оферта към него:”Аз мога да омекотя удара”. Частните телевизии се опитаха да си излъскат имиджа, като се освободиха от известни журналисти-агенти на ДС, въпреки, че това беше и по външен повод: от Иво Инджев заради споменаване на прочетено в интернет, че Георги Първанов имал мезонет, и от Георги Коритаров, че направи интервю със сочения за наркобос, предимно с кокаин, Евелин Банев-Брендо и че притискал Валентин Златев за сделка с имот. (Сега Георги Коритаров е в ТV+). Някои лица от миналото намериха за разумно да се откажат сами, а други упорито опитват да останат в кръга на прожекторите. В края на юни 1993 г. Маргарита Михнева е уволнена от директора на БНТ Хачо Бояджиев, след като Ахмед Доган пита в своя вестник “Права и свободи”: “Кога най-после тази основна медия ще се изчисти от хората, които активно са участвали във във възродителния процес?”
„И Михнева, и Гарелов бяха визитната картичка на насилственото изселване”
Професията девалвира особено след като и такива като Азис се взеха насериозно и сметнаха, че могат да бъдат водещи. Не твърдя за никого, че е журналист на мафията. Само цитирам прочетеното в книгата “Тайните на мутрите”, част 1-ва от скандалния радиоводещ, застрелян в първите дни на 2010 г., че двамата с Даниела Тренчева били много близки приятели. Авторът й Боби Цанков инвестираше, както сам признава, парите на наркобоса Антон Милтенов-Клюна в медиите (Радио “Вива”) и в други врътки.
Кой са роднините на Диана Найденова? Голямо беше учудването ми, когато я видях по НТВ, а сега и по БТВ. Мислех, че радио “Дарик” е върхът на развитието й, защото нямам особено добро мнение нито за Радосвет Радевото радио, нито за нея като журналистка. Единият от първите й братовчеди Тинко Гарев беше първият пълномощник на СИК в Хасково, но бързо се ориентира и мина в ресторантьорството. А за другия – Кръстьо Гарев – вестник “Хасковска Марица” от 14.07.2003 г. пише, че бил задържан преди два месеца в Аржентина с 1 милион $ и на въпрос за произхода на парите отговорил, че ще купува футболисти. От южноамериканската държава той бил екстрадиран в Италия, където го издирвали за престъпление, по неофициална информация – за трафик на жени, пак според същата дописка в местния вестник. В момента Кръстьо Гарев се подвизава в Хасково. Известен е с повече от 10-годишното си приятелство с подземния бос Кръстьо Кръстев-Кънчо Маймуната. Килъри стреляха по колата на Кънчо Маймуната на 17.06. 2001 г. в квартал “Орфей” в Хасково. Тогава в “Пежо”-то се возеше и Кръстьо Гарев. Босът на Южна България Кръстьо Кръстев беше съден за пране на няколко милиона в зелено от наркотици, но оправдан на всички инстанции.
За собствениците и шефовете
Медийна империя на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, зад които е ДПС, и връзката им с Корпоративна банка – всичко това вече е добре познато. Бих задал само въпроса: Защо именно такива като Красимир Узунов-Поручика (“Фокус”) и Любчо Нешков ( БГНЕС”) си направиха най-големите частни информационни агенции, а не някои като мен? Каква е историята на Стояна Георгиева? Баща й Геори Неделчев е бил кореспондент на вестник “Работническо дело” за ГДР и Западен Берлин, а тя – до 11.11. 1999 г. – шеф на Пресцентъра на МС при Иван Костов. Когато попитах един неин приближен как така задвижи “Медиапул”, той се опита да се отклони от отговора с въпрос: “А знаеш ли какви крака има?” Не ми беше до шеги и приключих темата с думите: “Тук не говорим на краката”. Някои вестникарски шефове се задържаха дълго, като се опитаха да балансират между политиците, Например, бившата кореспондентката на от Велико Търново Венелина Гочева (“24 часа”) е в приятелски отношения и със семейство Георги и Зорка Първанови и със съжителстващите Цветелина Бориславова и Бойко Борисов. Първото го научаваме от книгата на Кристина Патрашкова “Алексей и Бойко”(2010 г.), а второто е публично демонстрирано още от основаването на сдружението “Глобална България”( 2002 г.). Оказва се и че не само чалга певци, а и актьори могат да са просто журналисти, а и главни редактори на бизнес ежедневници, както Неда Попова на “Класа”. Не искам да свързвам трудностите му с това – вестникът спира да излиза на хартия, а ще може да се чете единствено онлайн от 01.10. 2010 г. Нека кажем нещичко и
за журналистическите „открития”
Примерът, който ще дам как се сътворяват е стар, но показателен. В него участваме аз и сегашният журналист от в. Дневник” Христо Христов (до 2001 г. мой колега в “Демокрация”). На 19 февруари 1998 г. в този вестник (“Демокрация”) публикувах интервю с Димитър Инкьов-Велко Верин със заглавие “Българската Държавна сигурност се опита да ме отвлече от Виена”. Същинската част започваше от въпроса ми: ”- Срещу Вас имало ли е опити за репресия?”. На което Димитър Инкьов отговаря: ”Ще разкажа нещо, което досега не не съм го казвал. Опитаха се да ме отвлекат и… (предава случката с подробности)”. Две години и половина по-късно, пак във вестник “Демокрация”, но от 28.09.2000 г. Христо Христов пуска интервю с Д. И. с подобно заглавие: “ Държавна сигурност искаше да ме отвлече от Виена.” И в средата на разговора пита Димитър Инкьов: “-Имаше ли някакви опити на ДС за директни заплахи срещу Вас?” Отговорът на Д.И. е: “ Имаше разбира се! Ще Ви кажа нещо, което го разказвам за първи път. ДС се опита да ме отвлече през октомври 1970 и …” ( в същия обем, но с други думи са описани детайлите, казани от Инкьов пред мен през 1998 г.) Само, че малко вероятно е изключителният, умният Димитър Инкьов да би забравил какво интервю е давал преди 2 години и 7 месеца. Това е, такива ми ти работи с BG-WC-медиите.
