МАСОНСКИ БУКВАР

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Масонството, Митове и факти - Владимир ЛевчевСлед малтийската среща на главатарите на двете империи, един западен учен с шеговит тон предрече, че на изток предстои американизация на наложената от комунизма бездуховност. Двуезичното му словосъчетание „духless” явно много се е харесало на известен съвременен руски писател и журналист, който дори написа роман със същото заглавие. Честността изисква да признаем, че колкото и иронично да е наречено явлението – „духless”, то е факт.

Илюстрира го и книгата „Масонството, Митове и факти” от Владимир Левчев (С., Изд. Еnthusiast., 2011г.). Нямаше да й обърна никакво внимание, ако не бях чула от продавачи в книжарниците и по площад „Славейков”, че „ хората много я търсят”.

В тъжния посттоталитарен феномен „духless” има и наивистично бълграско доверие в практиките и правотата на „ония, големите”. Най-точно и лаконично като безкритична народопсихологическа нагласа я е изразил Любен Каравелов: „На българина ти не му дай нещо добро, дай му нещо ново”.

На книжния ни пазар няма по-превъзнасящо писание за световното братство, по-специално за американското, светите му деяния и държавнотворчески постижения. Засенчва по патос дори радостите, изразени с очевидни белетристични мъки, на Димитър Недков за дългоочакваното и състояло се завръщане на масоните в България. Текст – 140 страници, информация от 48 подбрани източника, ползвани от автора, и, както по всичко личи – скромно премълчан личен опит в безподобните американски масонски среди.

Целта на четивото е декларирана като благородна: „Книгата ще отдели плявата от зърното, фантазиите на популярни автори и конспиративните теоретици от фактите”(стр.12). Манна небесна за всички заблудени!

Както подобава на такъв целящ да коригира натрупаните неверни представи текст, изрично е дефинирана философията на масонството: „ Масонската философия е езотерична, въплътена в алегориите, символите и знаците на ритуала” (стр.131) и „може да се опише като гностическа в по-широк смисъл…” (стр.132). Така постулирана, тя не е умозрителна, а действена: „…масонската философия е подтиквала много от нейните членове да бъдат активни участници в политиката на революционното освободително движение.” (стр.100).

Възпитателните цели на масонството са представени като несравними: „Ложите учат своите членове да бъдат добри граждани и хора с висок морал.” (стр.13). „Ложата, ръководена от тайно избиран Майстор и толерантна към всеки отделен индивид, е всъщност един умален прототип на съвременното демократично общество”. (стр.84). И още:„…конституцията, равенството на всички братя в ложата и свободните избори са основни характеристики на масонското братство.” (стр.106). „Масонската ложа е идеален пример за класическа, директна демокрация; всеки член на ложата участва във вземането на решения и всички имат равни изборни права…Ложата е всъщност и едно училище по демокрация, една перфектна република сама по себе си.”(стр.136).

Ясно е, че няма как преминалите школовката на ложата добри граждани, изповядващи различни религии и вдъхновени от езотерична философия, да не дадат мило и драго, за да помогнат на обществото да усвои техните ценности: „Свобода, равенство, братство” – мотото на френската революция – това е масонско мото.” (стр.110). „Връзка между масонството (или масоните) и установяването на модерния демократичен капитализъм по света наистина съществува.Това не е конспиративна теория.”(стр.13). „Свободното зидарство всъщност предхожда и предвещава идването на новото глобално общество на капитализъм, демокрация и индивидуална свобода.” (стр.20).

От немай къде Владимир Левчев споменава по възможно най-завоалирания начин масонската нетърпимост към еволюцията и неизлечима им революционна мания, като набляга основно на успешнотото налагане на модела на структурите на братството в държавното устройство. Естествено, пропуска най-същественото – в обществата преди Английската, Френската, Американската и Руската револючия е имало социални и политически напрежения, но самите общества са били във възход. Истински проблеми е имало управлението. Да не би в най-голямата масонска бибилиотека, от която с пълни шепи е черпил знания, да липсва фундаменталното изследване на Крейн Бринтън „Анатомия на революцията” (Crane Brinton, The Anatomy of Revolution, 1938)? Или е пропуснал да прочете и ред други обективни анализи, че най-характерното за всички революции е фаворизирането на икономическите интереси на определени групи в обществото? Вярно е, няма революция , която да не е задействана от тайна организация, както няма и революция без езотерично послание като прословутото “Свобода, равенство, братство”. Най-непочтеното от всичко е, че липсва и намек за крайния резултат от всички революции, включително т.н. „нежни революции” от ХХв. Те, всички до една, водят до добре познатата ни „конвергенция на елитите.”

Иначе в книгата е отделено подобаващо внимание на „бащите –масони” на САЩ и изградените съобразно символиката на масонската геометрия дистрикт Колумбия, ключовата сграда на Белия дом и околните паметници и пространство.

Изложената кратка историята на масонството и религиозната му обосновка са хроникирани в типично профанен стил: „Според „Устава”на Андерсън първият масон бил Адам, „създаден по образ на Великия архитект на Вселената…”(стр.53)

Масоните действително не престават да твърдят, че са вярващи, следователно са отгръщали поне за сведение Библията. Но в нея има две версии за сътворяването на човека:

Битие, Глава 1, Първа книга Мойсеева, 27: „И сътвори Бог човека по свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.”;

Битие, Глава 2, Първа книга Мойсеева, 21-22 : „ 21.И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът./22. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.”.

С оглед практиката на най-голямото фралатерално общество в света, явно първата библейска версия на сътворението е отхвърлена като невярна и е приета втората за сътворението на човека и „производното” от реброто му. Затова в ложите не се допускат жени. Ето и доказателство от стр.27: „…най-важните събития, описани в Библията (Сътворението на света за седем дни, създаването на Ева от реброто на Адам,…)”. Дамската ложа „Източна звезда в САЩ” е изключение и най-вероятно черпи аргументи за съществуването си от първия вариант на сътворението човешко според Битие.

Известно недоразумение поражда част от съобщението на стр.46, че: „Първата велика ложа на Англия се създава от четири стари ложи на 24 юни (денят на лятното равноденствие, който е също и денят на св. Йоан Кръстител) през 1717г.” В случай, че не е печатна грешка, може да се допусне, че масоните или имат собствен календар, по който равноденствията не съвпадат с астрономическите явления , или е някаква мистика, свързана с: „24-инчовата линия” която „символизира 24-те часа на деня…” , или нещо трето. Най-вероятно е нещо трето. Като например, фикцията, че английският монарх е от царската линия на Давид, но и изнамереното й доказателство, че е коронован върху Камъка на съдбата (възглавницата на Яков).

За масоните, естествено, е невалидна всяка истина в историята извън измислената или призната от тях. Именно с подобна доказателствена цел получилата при кръщението си титла Принцеса на Уелс бъдеща кралица Елизабет І (1533-1603) след коронацията си е наричана „Светлината на Израил” от първите британски масони, а и в кръгове извън тях. През цялата Елизабетинска епоха у британците съзнателно се насажда съзнанието, че са израилтяни, което е било придизвикателство за национализма на Тюдорите. Интелектуалният вдъхновител на английското и американското масонство Франсис Бейкън (1561- 1626 ) – автор на „Новата Атлантида” – програмна творба-светиня за братството, почти със сигурност е син на „кралицата – дева” Елизабет І и на пазителя на печата на короната. Не е изключено това да е и старателно фалшифицирана измислица с окултна цел.

Ако обаче следваме нишката на историческото време и се върнем много по-назад, за да разгърнем библейските книги преди изгнанието, неизбежно ще разчетем първоначалния смисъл, вложен в думата „сатана”. Такъв е Давид като „сатана”(враг, противник) на филистимците (1 Царства 29:4). Факт от религиозната история, за който масоните вероятно имат съответната окултна интерпретация.. Но почтеността изисква да се посочи, че не са само те. С подобни измишльотини си служат и християнски свещеници, които извеждат родословието на Христос от Давидовия род. Странното съвпадение в позоваването на Давид, като се има предвид, че една от ненавистините фигури за масоните е Константин Велики, когото пък християнството канонизира.

И така масонският буквар на Владимир Левчев логично отвежда до съкровената цел на най-голямото братство на планетата, до свещения за три религии хълм Мория в Ерусалим, където : „Новият Храм на цар Соломон, духовният Храм, в който всеки камък е индивидуално човешко същество, а хоросанът, споил това свещено място, е братската любов, трябва да бъде построен в мир и хармония от хората от всички религии, нации и раси.”(стр.139).

Отдавнашното заиграване със сина Давидов – цар Соломон също е доста опасно. В библейския разказ не Соломон, а Авесалом е любимец на баща си и точно той въстава срещу него, той е непрежалимият син, заради когото Давид е готов да загуби и царството си. С цар Соломон обаче е свързан действително ключов в религиозната история момент. В Премъдрост Соломонова (2: 23,24) Сатаната вече не е обикновен враг, а е асоцииран със змията от историята за грехопадението в Битие 3 и за първи път в религиозната история човечеството е разделено на две противоположни групи – привържениците на Бога и тези на Сатаната: „23. Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие; 24. ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта, и я изпитват ония, дето са от неговия дял.”

Тайните общества, които уж не заговорничат, което е най сериозното обвинение срещу тях и няма нищо общо с правото на свободно вероизповедание и със сдружаване с идеални цели, не могат да минат без разделяне на човечеството на посветени и профани; във философски аспект без езотерика и опозицията й, съответно проявени като революция срещу еволюция. Революциите, която задължително коригираха и насочваха еволюцията, за да се стигне до днешната безпътица, в която се оказва човечеството.

Признавам, че единственото, което ми харесва е работната седмица на масонската ложа – четиридневна. Тя не е посочена изрично, но се подразбира от братството на мюсюлмани, евреи и християни в ложата. Извън нея, членовете й изповядват собствените си религии и спазват традициите им. Обаче всеки има свещен ден: мюсюлманите в петък, евреите – събота, а за християните е неделя.

Тук спирам с иронията в наивистичен стил и захвърлям „Масонството, Митове и факти” от Владимир Левчев – една изцяло издържана в шаблона „духless” книга като авторство и адресати. Несъмнено следваща плътно образците-буквари в историята на пропагандата на масонството, но и несъмнено родееща се с традициите на комунистическата пропаганда. Елементарността им е една и съща. Четивото, макар и претъпкно от повторения на „индивид”, недвусмислено посочва най-идеалния – одялания по масонски образец индивид. Логично за опасните глупости на масонството, марксизма, позитивизма и т.н.

Авторът на това четиво тържествува, че упадъкът на масонството в САЩ през 60-те и 70-те години на ХХ век вече е преодолян и то е в разцвет. Европа поне официално даде да се разбере, че го отхвърля, макар формално, след крайно разгорещените дебати около еврото. С незначително мнозинство, образите на Леонадрдо, Моцарт и Шекспир не бяха поставени върху паричната единица на съюза. Главно благодарение на вече забравеното, но категорично изразено несъгласие на западноевропейските граждани с тези предложения, макар да става дума за изключителни творци. За Леонардо е ясно с оглед на двусмислието около сексуалната му ориентация и принадлежност към масонска ложа; за Моцарт заради почти сигурното му членство в тайно братство, макар и от непоносимост към архиепископа на Залцбург, а за Шекспир под предлог, че е антисемит, но всъщност заради многото окултни и неоплатонически идеи в творчеството му, изповядвани от масонството.

Обосновки, анализи, изводи … тук спокойно могат да бъде заменени с китайската мъдрост, че една рисунка струва повече от хиляда думи. Точно с тази цел ще “илюстрирам” с иконична фигура от уникален български стенопис. Тя, най-вероятно, е на княз Владимир Расате с отрязана глава в едната ръка и разгънат свитък в другата, на който е написано „Не може да се вярва в два Бога”.

Масоните очевидно могат. Те си имат и паметник в София в квартал „Лозенец” – скулптурната композиция Рицарят на розата и кръста. Колкото и да не ми харесва като произведение на изкуството, признавам, че паметникът на рицаря с меч много по-откровено насочва към истинските корени на масонството в Европа и оттам по света – розенкройцерството. За това братство Владимир Левчев не споделя нищо с доверчивите си читатели. Ала точно оттам са инспирирани “Невидимият колеж”, известен днес като Кралско общество, и „Новата Атлантида” на Франсис Бейкън, които толкова го възхищават като проект и реализация на нов свят. Е, с оглед на „духless”, пропускът е обясним.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.