Loading...
О, колко много славеи!…
Млъкнете, славеи!
Проклети, славеи!
Константин Павлов, “Славеите пеят”, 1957 г.
Тези дни един от традиционните черноморски „барометри”* – Георги Коновски – публикува две статии, заглавията на които събрани ведно, звучат така: „Пак ли… цензура!!!” Статиите обсъждаха, по-точно критикуваха иначе, звучащите добре международни споразумения – ACTA (Counterfeiting Trade Agreement – „Tърговско споразумение за борба с фалшифицирането“), SOPA (Stop Online Piracy Act – „спиране на онлайн пиратството“) и PIPA (Protect Intellectual Property Act – „защита на интелектуалната собственост“).
„Барометрите” на Българската асоциация на софтуерните компании, както и други интернет организации и доставчици, също протестираха, казвайки, че „актовите” текстове не решават проблемите със защита на авторското право и интелектуалната собственост. Да контролираш в интернет пространството свободата на потока на мнения и интелектуална продукция е нарушение на човешките права за обмен на информация.
Днес в повечето – или във всички – национални български медии, с изключение на електронните издания, действа диктатурата на цензурата (цензуратура). Тя обслужва правителства, президенти и политически партии – и стоящите зад тях корпоративни интереси. Медиите допускат едни, но не допускат други мнения за събития и личности у нас и по света – цензурата манипулира общественото мнение – медиите стават машини за промиване на мозъци, онова, което професор Ноам Чомски, в своята лекция „Медиите под контрол”, нарече „индоктриниране”. А в невролингвистичното програмиране (NeuroLinguistic Programming – NLP) е концептуализирано като reframing (англ. промяна на рамката, начина на мислене). Взаимствана от психотерапията, методологията на рифрейминг се базира на многократно повтаряне на семантични конструкции, като ключови думи и послания. Години преди това тази методика е описана от големия поет Константин Павлов в неговото кратко стихотворение “Славеите пеят”. Така, в зависимост от това на кое медийно NLP сме подложени, разбирай, песните на кои славеи слушаме, се оформят групи от хора с различни възгледи за едни и същи събития и с различни оценки за едни и същи личности. Затова според българските медии има само няколко добри поети, учени, художници, артисти, журналисти, живеещи в столицата. Това централизирано медийно NLP на интелектуалния масив на България създава „маркетинговата интелигенция”, както я наричаше професор Тончо Жечев. И маркетинговите политици. А в пустинята на цензурата, единствените оазиси на свободния печат остават електронните вестниците и списания.
Очевидно е, че в Монитор-а на българската Преса има Всеки ден 24 часа Труд за поддържане на Стандарт-а на Капитал-а, Класа-та и Тема-та на цензурата в България. Неотдавна това бе отчетено и от международни организации, които класираха България на 79-то място в света по свобода на словото.
“Казаха ми да ви кажа, че съветската анатомия е най-развита в света” – казваше професор Димитър Каданов на лекциите си през 1960-те години в софийския медицнски институт. Редакторите на медии и политиците сега ни казват да казваме, че имаме свобода на словото и печата.
Когато Макбет пита трите среднощни вещици “какво е това, което правите?”, те отговарят: ”действие, което няма име”. Напомня на пребързаните и скрити от обществото подписи на управляващи в повече от 20 страни, включително и България, поставени в ACTA, SOPA, PIPA.
Докато се научим да казваме “Млъкнете, славеи!/ Проклети, славеи!” И дойдат гарваните**, за да ни кажат истината.
… в настъпилата тишина
един-единствен гарван се обаде,
за да ни каже истината.
Страшната! (Константин Павлов)
_______________________________________________
* Страница, озаглавена „Барометър”, във варненския вестник „Черно море” – като място за „Лично мнение” в някои централни вестници, с тази разлика, че в „барометъра на морето” няма цензура.
** Гарваните са свещени птици и в Лондон. От векове там е имало поне 7-8 гарвана около The Tower of London. Крал Чарлс II е поръчал – заради оплакването на неговия астроном – премахването на гарваните от Кулата. Това обаче не станало, защото кралят чул легендата, че ако гарваните напуснат Кулата на Лондон, цялото Кралство ще пропадне. Така обсерваторията била приместена в Гринвич, а гарваните си останали в Кулата. Днес всеки я помни с гарваните. От бомбардировките през втората световна война обаче оцелява само един гарван, наричан “Grip”. Когато Кулата била реставрирана.е имало 8 гарвана – крилете им са подрязани, за да не летят далеч от Кулата (но това не трябваше да го пиша, защото звучи цензурно).
Ето имената, пола и възрастта на гарваните, обитаващи Кулата сега:
Gwylum (M/18 г.)
Thor (M/15 г.)
Hugin (Ж/11 г.)
Munin (Ж/11 г.)
Branwen (Ж/3 г.)
Bran (M/3 г.)
Gundulf (M/1 г.)
Baldrick (M/1 г.).
Най-старият гарван се казвал Jim Crow, живял е 44 години.
Засега няма точна статистика за броя и топографията на гарваните в България. Едно е сигурно: Константин Павлов е един от тях – живя и умря в София, на няколко метра от къщата, където умря лиричният гарван Христо Фотев. Други известни български гарвани бяха Радой Ралин, Борис Димовски, Генко Генков, Георги Баев, Димитър Йотов…
Сега, в бала с маски на българските медии, ми е трудно да посоча истинските гарвани. „Легендата” обаче казва, че ако нямаме такива, Република България ще пропадне.
