Loading...Обезпокоително е, че със закон се забранява носенето на религиозни символи без да е изрично упоменато точно какви
Напоследък, след димната завеса и кьорфишеците около с. Рибново и с. Сатовча, министърът на образованието и науката г-н Даниел Вълчев се изказваше обстойно пред медиите, че е против изучаването на предмета „Религия” в училище, понеже то е светско и че е по-добре религията да се изучава в църквите, джамиите, синагогата и т.н. Тези изявления на министъра, само идват да потвърдят отношението на МОН към това обучение и, че не случайно неговото състояние е незавидно – вследствие на действията и бездействията на ръководството на министерството.
Религиозното образование е въведено в българското общообразователно училище още от 1998г. като свободно-избираема подготовка (СИП), а от 2004г. и като задължително-избираема подготовка (ЗИП, т. е той се избира измежду няколко други предмета).
За предмета „Религия” има само условно разработено тематично съдържание на часовете за различните класове от 1 до 12, но за него до сега не са били изработени държавни образователни изисквания (ДОИ), няма и учебни програми за различните класове.
След първите експериментални, обединени за няколко класа учебници по „Религия – Християнство”, отпечатани през 90-те години, не са били одобрявани от МОН и печатани никакви учебници и учебни помагала за предмета. Преподаващите го учители са оставени да решават и се справят с всичко сами. Явно е че заради незавидното състояние на обучението по „Религия” и въпреки контролът на Регионалните инспекторати по образованието, може да съществува неяснота относно начина на преподаване и учебното съдържание на предмета.
Очевидно МОН не си е свършил работата, не е изработил държавни образователни изисквания,
учебно съдържание и програми, не е подпомогнал съставянето и одобряването на учебници и помагала по предмета.
Нормативната уредба регламентира обучението да се осъществява „в исторически, философски и културен план”, като в съответствие с това се излага учебното съдържание и се съставят учебниците и помагалата. Но може би поради факта на неодобрението към този предмет от страна на г-н министъра, то и разпоредбите на нормативните документи са оставени без последващи действия и изпълнение на техните изисквания. Това отношение на министър Вълчев към предмета още по ясно се вижда в гласувания на 26 март от Министерския съвет проект за Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, в който се предвижда предметът „Религия” да се изучава само като свободно-избираема подготовка след часовете.
(б. ав. на предното заседание на кабинета Законопроектът беше отложен за разглеждане по искане на ДПС)
Очевидното намерение и основната цел, която се разкрива в цялостния законопроект е да се засили централизираният административен контрол на образователните институции, да се направят учителите казионно подопечни и да се дисциплинират учениците чрез прилагането на система от наказания и много по-малко на поощрения и награди. Така например на учениците е предвидено да се налагат следните наказания: „забележка;извършване на дейности в полза в училището в свободното от учебни часове време; предупреждение за преместване в друго училище; преместване в друго училище; преместване в самостоятелна форма на обучение – за учениците, навършили 16-годишна възраст” (чл. 164. ал. 1). При недисциплинирано поведение за учениците се предвиждат и дисциплинарни мерки: „когато ученикът пречи на учителя и/или на съучениците си по време на учебен час, учителят може да го отстрани до края на учебния час” (чл. 164. ал. 4).
Без да е ясно уточнено къде ще отидат те и какво ще правят до края на часа.
В други държави, например във Великобритания, е регламентирано, че непослушниците отиват при втория учител (който може да бъде и педагогически съветник) и при нужда се повиква и училищният психолог.
Но най скандалното в проекта за закон е текстът на чл. 161. ал. 3 § 6, който гласи: „Ученикът има следните задължения: … да не носи религиозни символи, които по агресивен и натрапващ се начин демонстрират религиозните му предпочитания”.
Обезпокоителното тук е че със закон се забранява носенето на религиозни символи без да е изрично упоменато точно какви.
А дали те биха могли „по агресивен и натрапващ се начин да демонстрират религиозните му предпочитания” не е в състояние да дефинира и най-добрият юрист и законодател. Ако в случая се имат предвид същностните религиозни символи: кръста, шестолъчната звезда и полумесеца, то защо не са забранени и окултните символи – напр. зодиакалните знаци, пентаграмите, соларните символи и т. н. ? А може би г-н Вълчев би желал
да забрани носенето в училище и на великденски яйца, козунаци и коледарски краваи,
защото те съвсем ясно и недвусмислено демонстрират религиозни предпочитания. Едва ли той е имал точно това предвид, но горепосоченият текст ни дава основания да мислим, че някой някъде би могъл да го изтълкува и по този начин. Обаче ако в случая текстът се отнася до начина на обличане, то въпросът е твърде личен и е свързан с местните исторически, културни и етнографски традиции и никои не може да се намесва в тях така безцеремонно. Ако г-н министъра би желал да забрани конкретни части от облеклото: фереджета, чалми, барокани и шалвари, то той би могъл да постигне това по много по-лесен и деликатен начин, като предвиди в проектозакона задължителното носене от всички ученици на униформа, като бъде описано точно каква е тя за учениците и ученичките. Цитираният текст в проекта за закон, го прави да изглежда като писан по времето на социализма. Особено ако той се разгледа едновременно с предвижданата в чл. 164. ал. 3 разпоредба: „когато ученикът се яви в училище с облекло или във вид, които са в нарушение на този закон или на правилника за дейността на училището… той се отстранява от училище до отпадане на основанието за отстраняването му, за което класният ръководител уведомява родителя (настойника, попечителя)”. Може би за да се осъществят тези дисциплинарни мерки ще се организира контролно-пропускателен режим за влизането в училището с участието на учители и охранители, и учениците, които идват със забраненото облекло, няма да бъдат допускани в училище!
Но защо ли тези предлагани нововъведения ни
приличат на училищните хайки от преди трийсетина години,
когато се спираха учениците с неприличен външен вид – дълги коси и бакенбарди и се подстригва принудително нула номер, а ученичките с къси поли се отстраняваха от училище. Във връзка с тези предложения бихме искали да обърнем вниманието на г- н Вълчев както към чл. 37. ал. 1 от Конституцията на Р. България, който гласи: „ Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними”, така и на текста на чл. 9 ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, който е следният: „Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали”. Това основно и абсолютно човешко право би могло да бъде ограничавано само в изключителните случаите предвидени от чл. 9 ал. 2 на горецитираната конвеция: „Свободата да се изповядва религия или убеждения подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защита на обществения ред, здраве и морал или за защита на правата и свободите на другите”. Предполагаме, че г-н Вълчев не иска да засегне религиозните чувства и възгледи на гражданите и не счита, че религиозните символи или традиционното облекло, което е обект на изследване от етнографите, може по някакъв начин да наруши обществения ред и националната сигурност или пък правата и свободите на другите.
В заключение бихме могли да се запитаме след като министърът се чувства едва ли не задължен да дава гласност пред масмедиите на своето неодобрение към религиозното образование в училище, то може би той предвижда някакъв вид хуманитарно морално образование, което да бъде въведено в българското училище. Отговорът на този въпрос се съдържа в проекта за закон на МОН и той е отрицателен.
Не, не се предвижда в училище да се осъществява нравствено образование на децата и подрастващите
и те ще бъдат оставени на досегашния тип несистемно и спорадично осъществяван възпитателен процес и на стихийно възприемане и формиране на моралните ценности, принципи и норми на поведение. Съответно могат да се очакват и същите незавидни плодове на този тип образование, каквито са и сегашните. И тук би могло да си припомним един общоприет педагогически принцип: „който образова, но не възпитава, той развращава”. А и е общоизвестно, че за да може да съществува една демократична държава е необходимо нейните граждани да са възпитани и да притежават високи нравствени добродетели. И именно сега трябва искрено да се запитаме: Кой и как ще възпитава българските деца и младежи, така че те да се изградят като високоотговорни, нравствени и добродетелни, будни граждани на нашата Родина? Или ще се примирим и допуснем те да бъдат неизвестно как възпитавани, така че да се формират като безотговорни, безнравствени и бунтуващи се или бездушни поданици на олигархичната плутокрация, която понастоящем избуява и разцъфтява в България?
Дали и ние безучастно няма да станем свидетели на поредната вълна от млади имигранти, които не могат да намерят своето място в Отечеството си, напускат го и отиват да търсят късмета си в чужбина?
