Loading...
Помните ли я? Вероятно повечето от вас са прекарали един ден там, в София Ленд. Возили са се на влакчето, слезли са мокри до кости от лодките, опитали са адреналина на кулата или просто са гледали как децата скачат от въртележка на въртележка с блеснали от щастие очи.
Всъщност, тя си е още там – София Ленд. Ако минете по булевард „Черни връх“ ще видите как зад стените на замъка самотно стърчат изоставените съоръжения – сиви и някак си-тъжни. Едва ли по-тъжни от очите на децата обаче.
Тези деца:
Сега се забавляват, разхождайки се из моловете, които изникнаха като гъбки тук и там и там и тук. Или пък киснат по кафенетата, в интернет клубовете или просто-у дома, пред лаптопа, строят увеселителни паркове във фейсбук, отглеждат виртуални любимци, чатят…
Не, не че иначе щяха да прекарват цялото си свободно време в увеселителния парк. Но. Имаше едно място, на което семейството можеше да прекара един усмихнат и забавен ден заедно. Едно място, където мотото бе-забавление и пак забавление.
Имаше. Едно място. Едно време.
Сега въртележките са тъжни и самотни и погледнато отвън-железата изглеждат направо страшни. Като всички изоставени неща, които чакат нечий интерес да бъде разрешен. За благото на хората…
