Разкази от маршрутката XXVI – Най-накрая и това се случи :)))

Случи се, най-накрая се получи, питате какво се е получило най-накрая ли, ами това че най-после, едно от онези прекрасни млади създания, от женски пол, чийто външен вид предполага за малко по-фриволни помисли седна в скута ми. Това е, не мога да не се похваля, то вярно че не бе по собствено желание, вярно че близкия ни контакт не завърши особено добре, но не това е важното, важен е факта, че не само лели с наднормено тегло ме настъпват, не само индивиди с неустановен пол ме притискат, а и един от символите на младост и еротика най-накрая седна в мен. Случи се по следния начин. Стоя и чакам маршрутката, на спирката сме четирима, аз и още три дами, идва превозното средство, аз като отявлен кавалер отварям вратата и пропускам нежните създания пред мен, то добре, че не бяхме повече от девет човека, иначе след седмия-осмия някъде ми свършва кавалерството. Та, качвам си се, плащам и сядам най-отзад, обичам да седя най-отзад, обичам като слизам да мина през цялата маршрутка и да разбутам всички возещи се. Та сядам си аз и заравям поглед в пресата, маршрутката тръгва, установявам, че шофьорът е от ония симпатяги, дето си умират да натискат рязко педалите, рязко подават газ и рязко натиска спирачката, пътуващите следвайки законите на физиката в частта им за инерцията, постоянно се люшкат напред-назад. Педалира си човека зад волана, спира за поредната порция возещи се, пространството постепенно се изпълва с пътници, през цялото време аз съм зает да си чета вестника. Всичко си и спокойно, прилича си на едно съвсем скучно и рутинно пътуване. Така е до поредното рязко подаване на газ, в този момент се случва всичко. Нали ви казах че съм седнал най-отзад, там където са четири седалки, аз съм на тази, която е срещу пътечката, та както си седя и се информирам, при натискането на педала на газта от страна на устройството зад волана, седящата права се оказва седнала в скута ми. До този момент, вглъбен в четивото си не бях забелязал каква прелест стои пред мен, сега не само забелязах, но и усетих. В първия момент, щях да изпъшкам недоволно, бях сигурен, че с моя късмет, това ще е поредната мърмореща лелка или в най-добрия случай някой от малко пътуващите мъже. За моя най-голяма радост и удоволствие обаче се оказа, че греша. В момента, в който вдигнах поглед за да видя кой се е настанил в скута ми, погледнах в небесносините очи на 23-25 годишно девойче, в мен, въпреки лекото неудобство от малко по-рязкото сядане на описаната особа, се разля чувство на доволство. Е вярно, че последвалото леко вгорчи това чувство, но не съвсем. В момента, в който погледите ни се срещнаха, момичето щеше да отправи смутени извинения, само че точно в този момент машрутката мина през дупка, видях как очите на момичето се разширяват, първо в тях се четеше почуда след това го изби на живо възмущение. Веднага схванах какво си мисли, имам бърз и аналитичен ум, опитах се да премахна възмущението й със следната реплика:
– О, не, не е това, което си мислите, просто седнахте на телефона ми!
За мен това бе достатъчно обяснение, реших че след като съм изяснил нещата, мога да продължа по-близкото ни общуване.
-А ако ви е удобно не е нужно да ставате, може да си седите, колкото си искате. Да не си помислите, че девойчето остана благодарна на поканата ми – категорично не! Погледна ме изпепеляващо и просъска:
-Не ви е срам, идиот такъв!
Аз се стъписах, не разбрах с какво предизвиках гнева й, с това, че си признах, че това на, което е седнала е телефона ми или остана разочарована от факта, че ми е седнала на телефона?