Loading...
Днеска се случи нещо, което ме накара да се замисля, май отдавна не бях ползвал тази функция на така нареченото ми сиво вещество. Случката си беше съвсем банална, но нали сте забелязали как определени уж нормални ситуации понякога ви докарват мозъчни спазми. Та случи се следното, пътувам си аз, е как къде, в маршрутката естествено, информирам си се от пресата за новините, когато да себе си усещам присъствие, вдигам поглед от вестника, леко обръщам глава надясно и на нивото на очите си забелязвам гледка. Ама гледка ви казвам, мъжете ще ме разберат, точно пред погледа ми се оказва, коремчето на едно девойче. Ама коремче ви казвам от тия плоските, стегнати, като детско барабанче, гледка естетична и приятна. Сам по себе си този факт не ме води до някакви невероятни размишления, единствено ми доставя естетична наслада, от точно избрания тип панталони с по-ниска талия и блуза с по-висока такава. Естествената ми реакция е да вдигна поглед и да видя притежателката на този така приятен от естетична гледна точка корем. Не трябваше да го правя, много моля да ме извините, но виждайки най-горния крайник на въпросната особа, реакцията ми доби вида на – „Я вук“, придружена с леко изплашено изражение. Та, всъщност не това е важното в случката, важни са последвалите ми съждения, които се оказаха на тема: „Не всичко, което се вижда, е това което се вижда на пръв поглед“.
Та размислих си се аз и установих няколко неща, понякога когато искаш да си полезен, оставаш неразбран, отстъпиш място на видимо бременната дама до теб, а то се окаже, че тази приятна заобленост на корема й не е причинена от бременост и вече не си вежлив, а си жив простак.
Опиташ се да помогнеш на девойчето с тясната пола да се качи в маршрутката, с огромно внимание поставиш длани на задните й части за да повдигнеш лекичко – отново си простак.
Решиш да премахнеш притеснението на дамата озовала се в скута и да разведриш обстановката – кажеш й, че всъщност това, на което седи в момента ти е телефона -а не нещо друго и – да познахте, пак си простак.
Въобще каквото и да направиш си оставаш в зоната на простака. Но едно от нещата, които така и не мога да разбера, това е поведението на болшинството дами, предоставили на всевиждане природните си дадености. Ами да, от толкова много – един единствен път ми се е случило, дамата да знае какво, как и защо показва, и интереса на околните да не й се струва просташки. Не ми ли вярвате? Ето ви примерите. Бих казал, че приличен процент от дамите, притежават доста добри природни дадености откъмто големина на гръдната обиколка. Всъщност дали е толкова голям процента или ние мъжете, водени от женското си начало и следвайки инстинкта на бебето, забелязваме най-вече този тип – спорен въпрос, не е това важното в момента. Важно е другото – почти всяка една особа, имащи тези си заложби, в облеклото си залага на тесни блузи с големи деколтета. Големите деколтета естествено предполагат към едно всепоказване водещо след себе си и до всевиждане. Та така и не мога да разбера, следната ситуация – сяда до мен една такава дама, притежаваща завидни природности от горния тип, облечена по начин казващ „не се разсейвай ами гледай тук“ и в следващия момент, когато осъзнае местоположението на погледа ти, те поглежда навъсено и изсъсква – простак! Защо – не мога да го разбера. Сега бих разбрал, ако го правех по най-просташкия начин. Но аз по принцип съм си интелигентно момче и винаги погледа ми изразява интелигентно-разбиращо мнение. Дори имам и особено добри дни, в които погледа ми казва – „я колко интересно природата е подредила атомите на това тяло“. Та въпреки това ми излъчване, няколко пъти бях наречен – простак, още няколко – идиот, а веднъж ми бе зададен въпроса – „кво зяпаш бе?“ , защо – не мога да го разбера това. Само един единствен път, се получи разбиране и осъзнаване – дамата си беше доволно надарена. Блузата й беше по всички правила относно теснота и дълбочина на деколтето. Гледката си беше на ниво, а тя ясно осъзнаваше, че мъжете верни на първичната си природа не бихме пропуснали гледката. След като пропътува известно разстояние седнала до мен, което естествено ми попречи да се информирам за ставащото по света и у нас, и дойде време да слиза, се обърна към мен и каза:
– Извинете ме, но трябва да слизам.
– А моля ви, заповядайте, за мен беше удоволствие – отвърнах аз.
Тя ме погледна разбиращо и каза:
– Благодаря.
– О не, аз ви благодаря – верен съм на принципите си все пак, не можех да не покажа възхищението си от нея и от нейното самоосъзнаване.
Та изключая този случай, винаги съм бил обявяван за простак и т.н., защо, ей това не мога да го разбера, както казах всепоказването предполага и всегледане нали.
