Струва ми се, че темата е вечна. Това е въпросът – що е това демокрация и има ли почва у нас. Засега явно почвата е бедна. Справедливостта е не само дефицит, но сякаш е мръсна дума. Един, иначе умен мъж завършил отвъд океана, противопостави справедливост на ефективност. Поводът беше различните видове дружества и той заяви, че кооперацията била справедлива, но не ефективна, а акционерното дружество – обратното. Не ми се влизаше в спор, защото след малко човекът сам си противоречеше като говореше за мотивирането на екипа и, че то трябвало да е справедливо според разбиранията и манталитета на хората, а не според тези на мениджъра. Както и да е, но след частичните кметски избори аз отново се сетих за изборната система и си зададох въпроса дали е справедливо и икономически изгодно да се провеждат в един ден, в цяла България и защо мандатът на така избраните кметове трябва да е по-кратък? С какво частичният избор е частичен и непълноценен?
Сега отново мъдруват избирателния кодекс. И отново се правят тънки сметки, а нас никой няма намерение да ни попита. Пък и да попита – какво от това като няма алтернативи и дебат. Текстът по-надолу е писан преди последните парламентарните избори, но е актуален и днес, а и подозирам че ще остане дълго време актуален:
„Първо скъпите ни политици, ама наистина много скъпо ни струват, умуват по какви правила и процедури ще се явяват на кастинга или интервюто,ако повече ви харесва, за работа, а работодателят естествено сме ние. Странно защо никой не ни пита за нашето мнение кое е справедливо, кое -не и изобщо…
Представете си, че имате фирма и управителят е мързелувал, крал, и вие искате да го смените, но същият има право да измисли правилата по които да кандидатства отново за управител. Да сте чували за конфликт на интереси? Ситуацията е абсурдна.
В конституцията пише, че властта произтича от народа, а не от партийните върхушки.
Въпреки това партиите се ползват със скандални привилегии и гражданинът, който иска да участва непартийно в политиката, е дискриминиран. Презумпцията е, че партиите са много важни за демокрацията. Всъщност е важно правото на сдружаване.
Сдружаването, обаче, не трябва да води до неравенство пред закона и дискриминация.
Гражданските права не са групови, но това е една друга тема също много скандална.
Та какъв е шансът да бъдете избрани за народен представител, или дори за общински съветник, ако сте независим кандидат. Колко гласа ви трябват на вас и колко на партийната мутра оглавила листата. Със сигурност ви трябват повече, ако избирателната система е пропорционална. Това е дискриминация.
Освен това пътя до вписването ви списъка с кандидати е различен.
Това просто не е демокрация. От друга страна, мажоритарната избирателна система също е недемократична, защото големи групи хора могат да се окажат непредставени.
При нея се получава диктатура на мнозинството, което всъщност може да е малцинство. Има ли, обаче справедлива избирателна система, която да наложим с един референдум, както според мен си му е редът. Може би няма, но аз ще се опитам да предложа нещо, а който има мнение, предложения, забележки да коментира.
1. И партийните и независимите кандидати да се издигат от инициативни комитети и да събират подписи. За партиите това ще се окаже един предварителен избор.
2. Полагането на подпис да става на специални места, като се осигури нужната техника, така че резултатите да се качват мигновено в интернет и да се гарантира подписите да не се дублират.
3. В изборите да участват първите сто кандидата събрали най-много подкрепа.
4. Класиралите се за изборите кандидати да получат безлихвен кредит в размер пропорционален но събраната подкрепа, като съдлъжници са инициативният комитет. Ако кандидатът не бъде избран парите да се връщат.
5. Изборната бюлетина да представлява лист с формат А4 със сто номерирани квадратчета.Проверих и е възможно да се впиши номера на кандидата и партийната принадлежност , ако има такова.В самата стаичка за гласуване, кандидатите трябва да имат снимка с номера , имената и кой ги издига.
6. Подредбата в бюлетината да става според резултатите на кандидата от подписката.
7. Страната да бъде разделена на около трийсетина избирателни район.
8. Избирателите да гласуват за двама кандидати, а от всеки избирателен район да влизат директно в парламента първите трима за по-малките и по четирима за големите райони, като общият брой е 100.
9. Всеки глас даден за партиен кандидат се брои и за глас даден за съответната партия. Гласовете за независими кандидати се броят сякаш те са от една партия.
10. Следващите 100 места се разпределят между партиите и независимите пропорционално без бариера.
11. Местата се заемат от кандидатите не класирани мажоритарно, като те се подреждат в партийна листа според абсолютният брой получени гласове.
Независимите също се класират в такава листа.
12. Десет места в парламента са за обществени организации провели същата година демократични избори, класирани по броя на гласувалите.
13. 20 места се заемат от партията или коалицията, която има най- много народни представители.
14. Втората по резултат получава 10.
15. Всяка партия и коалиция е задължена да регистрира 30 партийни кандидатури от централното ръководство, които са длъжни да участват в изборите, носят гласове на партията, но влизат в парламента само по горният параграф и съответно заемат местата си според резултата, който имат. Ако в даден район са между първите трима, просто не се класират, влиза следващият.
16. Партиите и коалициите регистрират най малко 4 кандидата в избирателен район или нищо, ако не успеят да съберат нужните подписи.
Хайде мислете сега каква е тази избирателна система и какви са и недостатъците и предимствата.
Ако събереш 1% от подписите си в листата. Значи една партия или коалиция трябва да събере 4% по един за всеки кандидат. Отпада нуждата партийките да се дискриминират по разни критерии, което е нарушаване правото на сдружаване записано в конституцията.
Само ще добавя, че честни избори не се правят с корумпирана и политизирана администрация.
Photo: Reuters