Loading...
Момчил Маринов: Японците винаги искат да дадат най-доброто от себе си и да вземат най-доброто от теб
С Момчил се запознах буквално часове след като бе нагазил в обичайната софийска кал. Дори не беше успял да си отспи след дългото пътуване, камо ли да свикне с часовата разлика. За срещата ни аз като редова българка закъснявам, той като човек живял в Япония през последната една година беше изрядно точен.
Момчил е на 25 години, родом от Добрич, завършил е Факултета по математика и информатика към Софийския университет със специалност „Приложна математика”. От приятел случайно разбира за стипендия, която се дава за млади специалисти. Идеята е да прекарат една година в Япония и да се занимават с наука в област, която ги интересува. Момчил кандидатсва и е одобрен. Следващите 12 месеца посвещава на работата си в Университетa за електрокомуникации в Токио (電気通信大学).
В момента Момчил събира сили в родния си град, но преди това успях да го подложа на едночасов „разпит” за Япония в Борисовата градина.
Момчиле, какво знаеше за Япония и с каква нагласа тръгна?
Тръгнах с чисто авантюристична нагласа и с две идеи – да науча донякъде японски и да направя някакво интересно проучване в областта на финансите. За Япония знаех общи и съвсем откъснати неща за културата им, самураите и най-вече за сумото – следя този спорт повече от две години.
Когато кажеш в Япония, че си българин за какво се сещат?
За Котоошу.
А за киселото мляко?
Да и за него. Котоошу е рекламно лице на киселото мляко. На киселото мляко пише България на японски и отстрани – Licensed by Bulgaria. Аз бях много горд с това.
Лирично отклонение за сумото ще направим задължително, но сега ще те питам за малко битови подробности – как те посрещнаха?
Японците са много гостоприемни и добродушни хора. Преди да тръгна за там ми бяха казали как ще ме посрещнат и настанят. И на милиметър нe мръднаха от обещаното. Сложиха ме в общежитие в самия кампус на университета.
Как изглеждат техните общежития?
Съществено по-тесни са от нашите и по-малки, но са доста по-уютни.
За теб наложи ли се да се прави специална поръчка на легло?
Не.
Колко по-висок си от средните японци?
Трудно ми е да кажа, защото всяко правило си има изключение, но да речем, че средно високият българин е по-висок от средния японец. Сега точно за мен – аз съм над средното за българина, което ще рече че съм и над средното за японеца.
Какво представляваха стаите?
Аз съм живял в София на общежитие в Студентски град. Стаята в която бях в Токио в сравнение със стаята ми тук в България беше далеч по-уютна – имаше кухня, мебели, отделна тераса, всичко.
Японските студенти рушат ли?
Не!
Е, поне тук – там нещо потрошено нямаше ли?
Не, там студентите наистина са съвсем различни.
Как се справяше с езиковата бариера?
В началото като отидох не знаех нищо на японски и ми беше доста трудно. Японците си имат език и той трябва да се научи, тъй като си в тяхната среда. Ако срещнеш някой случаен човек в който и да е български град не е сигурно, че той ще знае английски. Същото е и в Япония. Отне ми време, но да речем след шестия месец започнах да се оправям и на японски. Контактувах с японците само на английски в началото, естествено имаше и невербална комуникация – жестове, мимики …
Как е уреден Токио, все пак това е един от най-големите мегаполиси в света?
Според мен има три места в света, където можеш да срещнеш всичко, което го има в цял свят – това са Лондон, Ню Йорк и Токио. Токио е обединение на по-малки градове, като между тях почти няма никакво разграничение, но самите те са далеч един от друг. Токио е върхът на технологичния устрем и подем на Япония и всичко там е невероятно. Изключително развит град, забързан, добре структуриран и уреден, чист, приятен.
Ти къде живя?
Аз бях в едно от най-големите предградия на Токио (Choufu / 調布) и отнемаше около два часа, за да стигна до летището. И около 30 минути до централните райони на японската столица.
Как са с транспорта там?
Изключително уреден град е. В началото, първият месец ми беше много трудно, защото навсякъде всичко беше написано с канджи (това са японските и китайските йероглифи). Имаше и надписи на английски (които бяха буквален превод от японски), но след като не знаех какво значи конкретната дума на японски, нямаше как да се справя. Постоянно в началото се движех с някой, но после беше много лесно. След като понаучих малко японски се оправях сам и всичко ми изглеждаше много подредено. Няма как да се изгубиш в Токио, всичко е изключително добре структурирано. Транспортните им средства, като влакове и автобуси просто „цепят секундата”. Точни са.
Как се справят с трафика и със задръстванията?
През токийското метро минават на ден може би около 10 милиона души. Основният начин на придвижване там включва метро и влакове. Това е един от начините да има по малко задръствания.
От онези техните бързи влакове, нали?
Ами за България са бързи и най-бавните им влакове. Иначе бързите се наричат Шинкансен. Имах възможност да се движа с един такъв и е изключително бърз. Те се делят на три вида – един който е много-бърз, един малко по-бавен и един най-бавен. Последният се движи с около двеста километра и нещо в час. Опитах се да направя снимка, на този който е най-бързият от тия трите и не успях.
Как свикна с храната?
В техния случай има не от пиле мляко, ами от акула дори. Японците харесват много морска храна и ядят всичко, което плува в морето/океана. Аз да речем преди това изобщо не бях пробвал водорасли, не бях пробвал разни риби, но на мен по-скоро не ми беше странно, а ми беше интересно. Големият проблем беше да свикна с клечките за храна.
Колко време ти отне да се научиш?
Може би три седмици. Първият месец беше много интересен, защото не знаех нищо за езика им, за храната им, и знаех нещо съвсем повърхностно за културата им. И в началото ахках и охках на всичко което видя. Непрекъснато се учудвах на всичко.
Не че съм гладна, но пак те връщам към яденето.
Имат хляб, който е по-скоро сладък, много трудно може да се намери някакъв хляб като този в България. Заместител на хляба е оризът.Имам някои любими ястия, които ако някой ден видя рецептата може да се опитам да ги приготвя. Например окономияки, тенпура, суши. Но според мен тук е почти невъзможно да се направи добро суши.
Защо?
Рибата трябва да е много прясна. И за друго ястие се сещам – супата мизуширо – това е супа от соева паста и водорасли. Супер е!
Как се справят японците с алкохола, чувала съм, че нямат някакъв ензим за разграждане и много лесно се напиват?
Аз това също го бях чул и чисто практическия опит, който имам говори в тази посока, да. Лесно е да се напие японец.
Какво значи лесно – чашка, две, три?
Зависи какво пие, има някои, които са врели и кипели, за тях не е толкова лесно, но за средно статистическия японец е много по-лесно да се напие от средно статистическия българин. Иначе обичат да пият бира, саке, имат и друга оризова алкохолна напитка, казва се шочу.
Сакето като вкус какво представлява?
Нещо като слаба водка.
Значи не си срещнал достойни съперници?
Срещнах, ама не бяха японци.
А какви бяха?
Мексиканци.
Японците толерантни ли са към чуждите култури?
Да, изключително толерантни са и имат чувство на отговорност, чувство на почтенност,общо взето приемат чуждата култура, отворени са за чуждото, но специално в Япония налагат своето.
Как го правят това?
Има си определен начин на общуване, определен строй в обществото. По-високо стоящи и по-ниско стоящи, на японски това са сенпай и кохай, съответно. Сенпаят е този, който трябва да дава съвети на по-нискостоящия.
Ти как схващаше разликите в тези две нива на общуване и задължително ли е за един чужденец да ги знае и спазва, за да бъде добре приет?
Те приемат чуждата култура, но един чужденец бъдейки там това нещо го вижда и разбира, че няма как да промени японеца, а точно обратното – той трябва да се промени спрямо японеца.
Ако си кохай ти трябва да слушаш сенпая, не можеш да правиш нещо, което ти е хрумнало в момента, трябва да взимаш съвети от него винаги. Той може да те е натоварил с много неща, може да не ти е приятно, но самият кохай не го приема това като нещо умишлено, което се прави против него, някакъв вид гърч грубо казано. Той го приема като начин на усвършенстване и способ след време да използва наученото в този период. Това е начин на придобиване на умения, които по-късно ще му трябват. От гледна точка на сенпая – той не иска да се гаври с кохай. Той знае, че е временен. Да речем, че се случва в някоя фирма – ако си някакъв човек, който е започнал по-рано от друг. Сенпаят знае, че е временно на конкретния пост и иска този, който идва след него да е силен и подготвен.
Това навсякъде ли важи – в семейството, в работата?
Общо взето навсякъде, да. От това, което видях, а и чисто от историческа гледна точка жената е на по-ниско ниво в семейството. Но в днешното японско общество има някаква тенденция на смяна на този начин на мислене.
Как се случва тази революция, как я видя ти?
Аз само съм чел за първото, което казах, т.е. че жената си седи в къщи, но в днешното общество има доста японки, които работят.
Какво е отношението към работещите жени от страна на мъжете, има ли например жена шеф в Япония?
Не съм чул, може и да има някъде, но по-скоро няма. Отношението е като към човек който трябва да знае някои неща, но не може да стигне по-високо от определено ниво, лично мое мнение. Жената е тази която трябва да се грижи за семейството и това е.
Къде е мястото на религията в Япония –доколко чужденецът е длъжен да се съобразява с религиозните им порядки?
Шинтоизмът е най-масовата религия при тях и във всеки град в Токио има много храмове.
Опитвали ли са се да те спечелят за тяхната култура или религия?
Ами човек, който е по-дълго в Япония няма друг избор освен да попие някаква част от тяхната култура и традиция, няма как да стане иначе. Ти ако не си отворен към тяхната култура те просто не те приемат. Приемат те заради твоите лични качества, но когато започнеш да говориш японски и да правиш нещата, които те правят ти един вид показваш уважение към тяхната култура, а това много ги впечатлява. Аз например много бих се впечатлил ако видя японец да говори български. И съм се впечатлявал …
Какво научи на японски език?
Моят японски не е много добър, но общо взето мога да се оправям на някакво ниво. Труден език е. Да речем канджитата са повече от осем хиляди. Самите японци са ми казвали, че някои от канджитата не могат да ги пишат, но могат да ги четат.
Ти как го учи?
Имах си курсове в университета.
Имаше ли време да разгледаш музеи, например?
Три пъти ходих в един музей в Токио (Edo museum), който представя културата на „Edo” периода в Япония. Има много старинни неща, които впечатляват и са направени с много вкус и изящество. В самия музей бих отишъл поне три пъти още. Архитектурната част на Токио е много впечатляваща, няма сграда, която да прилича на друга, всички са уникални.
Има ли място за зеленина в Токио?
Има, за мен природата там е доста добре култивирана и мога да кажа опитомена в някаква степен. Много често ходех в един от най-големите им паркове (Yoyogi park / 代々木 公園). Зеленината там е целогодишна.
Чисто, подредено?
Както се казва решат тревата всеки ден.
В самия град чистотата на какво ниво е?
На високо. Замърсеността на въздуха от колите аз почти не съм я усетил. Там карат само нови коли.
Какво друго правеше в свободното си време?
В България се срещах с приятели, спортувах. В Япония животът е по-странен, по-забързан и почти нямах време за нищо. Сумото ми харесваше още от България и там се опитвах да науча много повече за него. Спортове като футбол вече ми се виждат смешни след като знам културната традиция на сумото.
Сумото с конкретна философия свързано ли е?
То е свързано с тяхната религия. Те вярват че сумото се е зародило като сблъсък между някакво божество и вожд на японско племе. И по такъв начин е тръгнало преди повече от 2 000 години.
Има ли много школи за сумо в Токио?
Да, много са. Но по-възрастните японци се ядосват на по-младите, защото те си падат по някакви спортове като бейзбол, баскетбол. Сумото е много тежък спорт и много трудно може да се стане голям играч. Но станеш ли добър и отидеш ли в по-горната дивизия, както е в момента Калоян Махлянов, много те ценят. На него му трябва само едно стъпало до йокодзуна, който е велик шампион и е пожизнена титла. В момента Махлянов е сред най-добрите петима сумисти.
С него успя ли да се запознаеш?
Исках, но нямаше как да стане. Аз бях на една тренировка, на която приказвах с втория наш сумист Даниел Иванов и там беше и Махлянов. Казах му просто „Давай, Калояне!”. Той ме погледна и пак си сниши главата надолу. Ако бях му поискал снимка щеше да ми даде със сигурност. Аз го разбирам, защото е минал през много трудности, много са го мъчили, може би са го били, много е плакал на тренировки, много тежко е било. А сега всеки му се радва и го поздравява. Аз бях на една сумо тренировка и там видях как ги напрягат до предела на физическите им възможности. Тренировката започва от 5 сутринта докъм 10-11 преди обед. Всеки ден, няма делник, няма празник.
Защо започва толкова безбожно рано?
Това е някакъв вид традиция, култура на трениране и начин на живот. Принципно се започва с изгрева на слънцето. В тренировката хората се делят на три нива – такива, които са от горните две дивизии и които тренират помежду си и грубо казано мъчат тези от по-долните дивизии. В смисъл те ги насърчават да се борят повече, напрягат ги до предела на физическите им възможности. Ако паднат на земята започват да ги ритат, да ги бият, да стават и пак да се бият. Има и трето ниво, които само чистят, те са начинаещи.
Какво чистят?
Облицовката на залата, дават вода на по-горните.
Искаш да кажеш и че Котоошу от там е тръгнал?
Да, затова казвам, че много е плакал. Това е начин да те амбицират да се издигнеш по-бързо. Колко време изисква, за да се издигнеш нагоре зависи от качествата и амбицията на самия състезател.
Сумото е традиционен японски спорт и в световен мащаб може би е най-древният запазен спорт. Начинът на израстване на един сумист е чисто и просто възпитателен за самия него. Котоошу държи рекорда за най-бързо израстване до титлата одзеки.
Срещнал си се с другия българин, който е сумист – Даниел Иванов – Аиояма, разкажи малко повече.
Всеки, който е станал сумист се е занимавал преди това с някакъв вид борба. С Даниел Иванов говорихме около 15 минути. Начинът му на говорене е различен от този на борец. За страна като Япония, където ценят различното, но налагат своето, за да можеш да се издигнеш по някакъв начин там в спорта, или каквото и да е, трябва да уважаваш традициите им и да ги почиташ. За сега той се справя отлично.
Ценят ли нашите спортисти?
Благодарение на Котоошу България звучи много гордо в Япония, за втория българин те все още не са чували чак толкова много, но по – запалени феновете на сумото го знаят. На Даниел Иванов му трябва още малко, за да се издигне в по-горна дивизия, така че съвсем скоро и той ще стане доста известен. Калоян Махлянов – Котоошу е много по-известен в Япония, отколкото в България, заради популярността на спорта и заради неговите лични качества.
Разкажи ми как се забавляват японците в свободното си време?
Японецът намира някакъв вид уединение с природата. За разлика от българина за японеца е типично да отиде на почивка някъде сам в чужбина, сам да се наслаждава на нещата, които вижда. Това ми направи впечатление.
През работната седмица как си почиват?
Ако в България се работи максимум 8 часа на ден, в Япония се работи минимум толкова. Там много работят и малко спят. Не си доспиват и спят във влаковете, когато пътуват за работа. Изглеждат малко изморени, но винаги са усмихнати и весели. Ако в Япония изглеждаш тъжен веднага те питат какво има, какво е станало, така че ти макар да си изморен трябва постоянно да се усмихваш.
В петък вечер, в събота се веселят, пият, ходят по клубове, не точно както в България, по-различно е, но идеята е същата.
Добре, сега искам да си поговорим и за жените – как изглеждат модерните японски момичета?
Симпатични са.
Много си лаконичен, ето на мен например винаги са ми изглеждали еднакви.
Не са точно всички еднакви. Симпатични са, начинът им на обличане е малко по-различен, по- странен.
В смисъл?
Доста повече се украсяват от българките. Много повече грим си слагат. И типичната японка ходи винаги с много къса поличка ей до тука.
Сериозно? Това се води минижуп. Ами значи им отива…
Не мога да се оплача. Много са приветливи, винаги са усмихнати, готови са да помогнат, открити са в общуването с други хора, с чужденци.
Къде се връзва това с японката, която си седи в къщи?
Говорим за младите японки, след това като се омъжат не знам как тече живота им. Предполагам се нагаждат според традициите.
Всички ли са слабички – мъже, жени?
Да, слабички са, с изключение на сумистите. Начинът им на живот го определя това и храната им.
За мъжете друг път ще те питам, кажи ми какво ще ти липсва от Япония?
Приятелите, които срещнах от цял свят. Друго какво – начинът на живот може би. Да речем отиваме в магазин, жената на щанда е винаги усмихната, имат си определен начин да те приветстват, преведено директно на български – здравейте, многоуважаеми клиенте. И дори ако една йена (по-малко от 2 стотинки) бакшиш оставиш те гони да ти я даде. Ако влезеш в такси пак не ти приемат бакшиша. Сега като идвах към теб в таксито сметката ми беше 6, 22 лв.. Човекът не ми каза, че ще си остави бакшиш, просто си го остави сам. В Япония общо взето отношението е като между господар и роб – ти даваш парите той трябва да те обслужи, да даде всичко от себе си, това е типично японско нещо.
Българинът лесно ли се адаптира там?
Българската общност в Япония е невероятна, много се поддържат, аз съм с отлични впечатления.
Това е странно, тук знаеш, че винаги казват – като отидеш в чужда страна да не се събираш с българи.
Аз също съм го чувал, но това за Япония определено не важи.
Има ли там много българи?
Има, да. България е велика страна в Япония, японците имат отлично мнение за нас. Пожелавам на всеки да се чувства, така както съм се чувствал аз там. И пожелавам на всеки, който отиде да не разваля това мнение. Вярно е, че в някои страни сме познати в Западна Европа с кражби, проституция, но аз лично бях много горд, че в Япония сме познати с киселото мляко, българска роза и естествено с Котоошу и се надявам съвсем скоро и с Даниел Иванов.
Като каза кражби – там не се ли краде?
В Япония няма кражби. Престъпността, ако я има е ограничена и много малка. Много спокойно може да се живее там. Те го разбират по друг начин – ти ако откраднеш нещо взимаш и проблемите на собственика, никой не иска да взима проблемите на друг.
Има, например, полиция за велосипеди. Спират те да проверят твое ли е колелото, имаш ли документи, ако не е заключено полицаят го взима и го праща в депо за съхранение, нещо като да ти го вдигне паяка. Иначе няма никакъв проблем да караш колело, улиците са много тесни, вървиш си по тротоара и непрекъснато някой ти щрака със звънеца да му направиш път. Постоянно някой бибипка, но се свиква.
Каза ми, че си станал по-спокоен след тази година в Япония.
Да, не съм толкова изнервен. Японците са много търпеливи, винаги искат да дадат най-доброто от себе си и да вземат най-доброто от теб. Винаги ти дават нужното, за да можеш да направиш това, което искаш. Това беше най-хубавата година в живота ми досега и най-интересната.
