Разкази от маршрутката XXXIII – Никога не е късно да сгрешиш

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Разкази от маршрутката

От няколко дена се случваше нещо много интересно сутрин. Малко след като се настанявах в маршрутката, се отваряше вратата, показваше се една глава, на една госпожа, оглеждаше вътрешността на превозното средство, ядно тръскаше глава с думите: „Пак ще чакам следващата, егати“. Първия път реших, че дамата е недоволна от факта, че всички седящи места са заети – явно не й се пътува права. Така беше ден след ден. Един път се бях паркирал най-отзад, ритуала се повтаря – дадената особа отваря вратата оглежда внимателно два пъти, въздъхна облекчено и се качи. Това леко ме учуди, местата пак бяха заети, но явно не заради това не се качваше досега. В момента, в който се качи и си плати, шофьора се зае със задачата си да педалира – демек тръгна да си изпълнява поредния курс. Аз си се заех с тривиалното четене на вестник, всичко изглеждаше толкова спокойно. В един момент спокойствието беше нарушено от един полуистеричен вик:
“ А не, пак ли ти, как пък не те видях днес“. Това веднага ми вкара интерес в полузаспалия мозък, свалих вестника и с любопитство се огледах да видя към кого е отправено това изречение. С изумление установих, че фразата идва от дамата, която не се качва (така си я бях кръстил) и се отнася не за друг, а именно за моя милост. Почувствах се леко неловко, нещо не много типично за мен. Все пак успях да вкарам цялото си спокойствие и всеизвестен чар и да попитам.

– Извинете, на мен ли говорите?

– На вас, за вас говоря! – изсумтя дамата.

Много се учудих, все пак въобще не се познавахме. Е, бяхме се засичали по спирките, но това едва ли е основание да кажеш на някой ядно: „Пак ли ти“. Започнах да мисля, какво ли предизвиква неудоволствието на госпожата. В първия момент ми мина една много абсурдна мисъл, забелязали ли сте, че много често абсурдните мисли идват първи? Та, мина абсолютно абсурдна мисъл – „сигурно съм й нещо неприятен на особата и затова реагира така, сигурно се е оглеждала за мен досега и като ме види не се качва“. Казах ли ви аз, че е абсурдна мисъл! Та как би могъл някой да не ме хареса мен? Как? Веднага я отхвърлих! Мина ми втора мисъл, ей когато съм в кондиция и до четири мога да ги докарам! Та, втората мисъл беше много по-реалистична – „аха, госпожата е запленена от страхотния ми чар, привлечена е от невероятния магнетизъм, опита е от опиума ми (това е парфюма ми), но е семейна и е вярна на семейството си и понеже не е уверена до колко би могла да ми устои, затова не смее да седи заедно с мен в тясно и затворено пространство“. След като установих това, се усмихнах и казах.

– А, не се притеснявайте моля и аз съм семеен, но това не пречи да ви доставя удоволствието и да ви оставя да се наслаждавате сутрин на компанията ми.

Изгледа ме едно такова, някак си удивено. Мислех си, че е радостно. Оказа се поглед тип – „абе ти кви ги плямпаш бе, скоро да си посещавал психиатър?“. Този поглед леко ме обърка, ама си викам – „на прав път съм“, и продължавам.

– Не е нужно като ме видите и да си изпускате маршрутката. Качвайте се спокойно, аз ще гледам да стоя по-далеч да не ви притеснявам със своята близост.

Хъм, оказа се, че доста съм сбъркал. Причината да не се качва като ме види се оказа доста тривиална – аз слизам на определено място, дамата слизала десетина метра след мен. Само че шофьорите й се сърдели като каже, все я питали: „Ама що не слезнахте с господина дето слезе сега?“. Не й се върви пеша на дамата, какво като са десетина метра, тя си е платила и ще си слиза където си иска. Та така, оттогава всяка сутрин, се подава главата през вратата, оглежда внимателно пространството и като ме види изсумтява ядно и остава за следващата маршрутка.  

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.