Loading...
В края на славния соц, когато изобилието преливаше според некои другари, една моя приятелка, която живееше в Лондон с мъжа си, героично се запътва по Коледа и Нова година към родината. Добре, ама в суматохата при приготвянето на багажа, забравила плика с бельо на съпруга си и той се озовава в България само с един чифт гащи – тия върху себе си.
– Нищо, дарлинг, – успокоява галантният английски джентълмен съпругата си. – Ще си купя тук слипове.
Приятелката ми го поглежда отчаяно, той недоумява защо прави драма.
След 4-дневно обикаляне на всички възможни магазини и пускане на връзки по фабрики и партийни комитети, гащи се оказва, че няма, няма и да има. Ще пуснат, ама догодина.
През това време нашият джентълмен носи ту своя слип, ту едни гащи на жена си, докато неговите изсъхнат на простора.
На 5я ден от престоя в соцБългария джентълменът започва да гледа също така отчаяно като жена си в Първо действие и като се прокашлюва деликатно, казва галантно на своята половинка:
– Дарлинг, хайде да си ходим.
Джентълменът си тръгна, обогатил речника си с думата „НЯМА“.
Но не можеше да се начуди откъде се снабдявахме с гащи.
Обяснихме му, че като пуснат гащи по магазините и народът се презапасява, защото не се знае кога пак ще „пуснат“. За качество, модел, дизайн, цвят, материал и пр. лиготии и дума не сме отваряли.
Честита Нова година и помнете докъде води соцреализмът! И буквално, и метафорично.
Другата Нова година ще ви разкажа за тоалетната хартия. Че и тя беше дефицит.
